Решение № 1058 от 29.12.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Бургас, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20212120203867 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Т. СТ. ЗЛ., ЕГН ********** против Наказателно постановление № Б-1/14.01.2021г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Посочва се, че жалбоподателят не е извършил вътрешното преустройство и обединяване на офис и апартамент с вътрешна стълба. Излагат се твърдения, че жалбоподателят е закупил имота с налична вътрешна стълба, поради което не е отговорен за извършеното преустройство. С тези доводи моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Т.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, явява се гл. експерт К., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

Във връзка с подадени до Община Бургас жалби за извършване на СМР била извършена на 16.09.2020 г. от служители на РДНСК, в това число и свидетелката К.Ж. на длъжност инспектор в РДНСК, проверка на обект, находящ се в гр. Бургас, ул.

*****************************.

Пристигайки на място контролните органи, констатирали, че се извършват СМР на партерен етаж и апартамент на първи жилищен етаж, като се установило, че двата имота са преустроени, като са обединени с вътрешно стълбище с бетонови стъпала, което осигурява свързване на офиса на партера с апартаментна на първи жилищен етаж. Установило се, че се премахват подови настилки и дограма, подменяло се ВиК, ЕЛ и ОВК инсталации, полагала се външна топлоизолация и други СМР. Като собственик на двата обекта бил установен жалбоподателят, който придобил собствеността през 1998 г., като към датата на придобиване вътрешното преустройство (стълбата), свързваща двата обекта е била изградена. Свидетелката Ж. извършила проверка на наличната документация за строеж на процесните обекти и установила, че няма разрешение за преустройство, изразяващо се в изграждане на вътрешна стълба, която да свърза двата самостоятелни обекта (офиса и апартамента), както и без одобрени инвестиционни проекти.

По тази причина свидетелката Ж. съставила на 10.11.2020 г. срещу жалбоподателя АУАН в качеството му на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ за това, че е допуснал в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ да се извърши незаконен строеж, представляващ вътрешно преустройство и обединяване на офис на партерен етаж и апартамент на първи жилищен етаж. Впоследствие на 14.01.2021 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни лица в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят в качеството му на участник в строителството - възложител е нарушил разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, като 2 е допуснал извършване на незаконен строеж, поради което на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ му е наложена глоба в размер на 1000 лева.

Легалното определение „участник в строителството” е дадено в чл. 160, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който - участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. В чл. 161, ал.1 ЗУТ е посочено, че „възложител” е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. По смисъла на приложената от АНО разпоредба на чл. 232, ал. 2 ЗУТ отговорността на възложителя, като участник в строителството следва да бъде ангажирана, ако същият извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. Т.е. в настоящия случай следва безспорно да се установи, че жалбоподателят е извършил поне едно от посочените в чл. 232, ал. 2 ЗУТ изпълнителни деяния – извършва, разпорежда извършване или допуска извършване на незаконен строеж.

От събрания по делото съвкупен доказателствен материал обаче съдът не прави извод за доказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно, че е допуснал извършване на незаконен строеж в обекти, находящи се в гр. Бургас, ул.

*****************************. В действителност от събраните по делото доказателства и в частност от приложен Нотариален акт № 162, том III, дело № 3105/1998 г. се установява, че на 30.04.1998 г. жалбоподателят е придобил собствеността върху процесните обектиофис на партерен етаж и апартамент на първи жилищен етаж. В качеството си на собственик, жалбоподателят може да бъде възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, но независимо от това, за да се ангажира отговорността му следва да се докаже, че незаконният строеж е бил извършен, след като е била придобита собствеността върху имотите от жалбоподателя. От доказателствата по делото обаче, се установи точно обратното. В показанията си свидетелите С. и И. посочват, че жалбоподателят е закупил имотите със съществуващо преустройство – вътрешно стълбище, свързващо офиса и апартамента.

Свидетелката С. дава показания към момента на закупуване на имота (1998 г.), като посочва, че е полагала труд на процесното място, както и че е имало вътрешна стълба между двата етажа. В същия смисъл са и показанията на свидетеля И., който е посетил имота през 2019 г., преди извършване на процесните СМР, във връзка с които е била извършена проверката на 16.09.2020 г. от служители на РДНСК. Свидетелят И. заявява, че лично е посетил обекта в качеството си на архитект по молба на жалбоподателя, за да го консултира за извършване на ремонтни дейности, като на място е констатирал наличие на вътрешна стълба, свързваща двата обекта, изпълнена назад във времето преди започване на процесните СМР.

Включително свидетелят И. е изготвил снимков материал на обекта при неговото посещение, приложен по делото, от който се установява, че двата обекта са свързани със стълба. Единствено в показанията на свидетелката Ж. се съдържат данни, че към момента на проверката са се извършвали ремонтни дейности по изграждане на вътрешното 3 преустройство. Следва да се има предвид обаче, че свидетелката Ж. не дава конкретни показания, че към момента на проверката се е изграждала самата стълба, а по-скоро прави извод за тези строителни дейности от цялостното състояние на обекта, като както самата посочва, „всичко беше една строителна площадка“. Също така при проверката е бил изготвен снимков материал, приложен в преписката, видно от който се наблюдава наличие на стълба, както и извършването на ремонтни дейности, но не става ясно кога е била изградена самата стълба. Още повече, че по делото са събрани категорични и безспорни доказателства (показанията на свидетелите С., И. и снимков материал, изготвен от свидетеля И.), че стълбата е съществувала назад във времето, преди извършване на процесните СМР. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че след като вътрешното преустройство е било извършено преди придобиването на собствеността от жалбоподателя върху процесните обекти, неправилно АНО е приел, че жалбоподателят е субектът, който е допуснал в качеството си на възложител извършването на незаконен строеж. По тази причина неправилно е била ангажирана и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. След като съдът достигна до извод, че не е осъществен от жалбоподателя елемент от фактическият състав на нарушението по чл. 232, ал. 2 ЗУТ, а именно не е осъществено изпълнителното деяние, безпредметно за съда остава да се обсъжда въпросът дали преустройството е било законно.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че издаденото срещу жалбоподателя наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното НП, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в брой 400 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Претенцията за присъждане на разноски в размер на 400 лева е основателна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-1/14.01.2021г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ, на Т. СТ. ЗЛ., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

ОСЪЖДА Дирекция за Национален строителен контрол да заплати на Т. СТ. ЗЛ., ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

4

Вярно с оригинала: /п/

КС

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

5