Определение № 548 от 22.07.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Габрово, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500329 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Обжалвано е определениие №376/28.05.2026г.по гр.д.№1413/2025г. на РССевлиево, с което е оставена без уважение молбата на А. С., чрез пълномощник адв. А. Д., за изменение на Решение № 99/ 28.04.2026г. по същото дело в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата бъде увеличено от 720 евро /с ДДС/ на пълният претендиран размер от 1420,24 евро / с ДДС/, като неоснователна.

В жалбата се излагат подробни доводи, че определеното адвокатско възнаграждение не се явява справедливо, като не е съобразено, че са предявени два самостоятелни обективно кумулативно съединени иска, поради което за всеки следва да се присъди отделно възнаграждение. Цитира се съдебна практика от периода 2021г.- 2024г., съгласно която материалният интерес и минималното адвокатско възнаграждение се определя съобразно чл.

7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004г. Прави се тълкувание на постановките по дело С-427/16г. и С-428/16г. на СЕС.

Претендирано е да се измени постановеното по гр. д. № 1413 по описа за 2025 г. на Районен съд - Севлиево Решение № 99 от дата 28.04.2026г. в частта му относно присъденото в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение, като се присъди в пълния претендиран размер.

В законният срок другата страна е подала отговор на молбата по чл.248 ГПК, в която излага възраженията си срещу същата.

Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Процесуалното представителство по делото пред РС- Севлиево е осъществено от адв. Д., като пълномощник на ищцата, при условията на 1 предоставена безплатна адвокатска помощ по ЗА. В тази хипотеза и на основание чл.38 ал.2 ЗА в правомощията на съда е да определи размера на адвокатското възнаграждение, а не на страната, която го претендира.

Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно дело C‑438/22 нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. С оглед на това размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да прецени съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на претенцията.

Атакуваното определение е правилно и съобразено с практиката на ВКС след Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С438/22. Възнаграждението по чл. 38 ЗА е изцяло съобразено с процесуалния закон- фактическата и правна сложност на делото като критерий за размера на адвокатско възнаграждение, който произтича от спецификата на всеки отделен случай и зависи от вида на заявената претенция, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия.

В случая развилото се производство пред първоинстанционния съд по подадената искова молба от А. Л. С., чрез пълномощника адв. Д., не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед предмета, събраните доказателства, наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела, като изходът на спора по предявения установителен иск за нищожност на процесния договор за кредит, обуславя изхода на спора по предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД. От пълномощника на ищцата единствено е подадена искова молба в която е направено доказателствено искане за експертиза, но същият не е взел е лично участие в проведеното по делото о. с. з., в което е направил увеличение на размера на исковата претенция по чл. 55 ЗЗД, не е пледирал по същество на спора, не е представил писмени бележки с анализ на доказателствата по делото и не са изложени конкретни доводи по основателността на всяка от исковите претенции.

С оглед обема на осъществената процесуална защита от адв. Д. пред първоинстанционния съд по конкретното дело, фактическата и правна сложност на спора, защитавания материален интерес, изводим от размера на предоставения кредит като главница и сумата по предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, въззивният съд намира, че правилно е определено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по чл.38 ал.2 ЗА общо в размер на 720 евро с ДДС.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определениие №376/28.05.2026г. по гр.д.№1413/2025г. на РС- Севлиево.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3