Решение № 2692 от 29.04.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4546/2019
- Вид
- Решение № 2692
- Подписан
- 29.04.2020
- В сила
- 29.04.2020
- Състав
- АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
Р
Е Ш Е Н И Е гр.София, 29.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на шести февруари през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4546 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 21.11.2017 г. СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 15870/17 г. е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД против Д.М.Д.-К. искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 573,72 лв. за топлинна енергия през периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. в имот с адрес: гр.София, жк „**********, аб.№ **** със законната лихва за периода от 12.12.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 20,39 лв.-мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 06.12.2016 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 27.12.2016 г. по гр.д.№ 72504/16 г. на СРС, 31 с-в.Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
С определение от 01.11.2018 г. СРС е отхвърлил молбата на Д.М.Д.-К. за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата- Д.М.Д.-К. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.Излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че е доказан размера на топлинната енергия, както и че е налице непоръчана услуга.Твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице облигационно правоотношение между страните и е кредитирал експертизи, изготвени въз основа на документи, които не са представени по делото.Изразява становище, че по делото не е установено,че е изразила съгласие за прихващане със суми за връщане за период извън процесния, и че не са представени доказателства за изправност на уредите за измерване на топлинна енергия.Неправилно съдът е присъдил и суми за дялово разпределение, след като ищецът основава претенцията си на твърдения за извършен реален отчет на действително потребена енергия.Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД оспорва същата.Твърди, че същата е неоснователна, и че първоинстанционното решение е обосновано.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 12.12.2016 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.М.Д.-К. за сумата от 1 573,72 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. и 20,39 лв.-лихва за забава от 15.09.2015 г. до 06.12.2016 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Твърди, че ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 72504/16 г. на СРС, 31 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответницата на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от ДР на ЗЕ е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 46 в гр.София, жк ***********.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо нея са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Дневник“ на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г.В раздел VII от ОУ, чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.В този смисъл задължението на ответницата за дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца за доставката на топлинна енергия, като с изтичането на последния ден от месеца ответницата е в забава.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 1 573,72 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. за имот-апартамент апартамент № 46 в гр.София, жк *********** и 20,39 лв.-лихва за забава от 15.09.2015 г. до 06.12.2016 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№
3084562/12.12.2016 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.М.Д.-К. за процесните суми.На 27.12.2016 г.
СРС, 31 с-в, по ч.гр.д.№ 72504/16 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 20.02.2017 г.Исковата молба е подадена на 15.03.17 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 03.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр.София, жк „***********е взело решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.В списъка с етажни собственици срещу апартамент № 224 фигурира името и подписа на ответницата.
На 11.09.2002 г. е подписан договор № 307 между ЕС на жк „***********и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от нотариален акт № 62 по н.д.№ 55/09 г. Д.М.Д. е закупила процесния апартамент от В.-И.Д.и М.Й.Д..
Със заявление-декларация вх.№ 943/12.03.2010 г. Д.М.Д. е поискала откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.
Представени са и документи за главен отчет за процесния апартамент за исковия период, подписани от ответницата, както и документи за дялово разпределение, които не са оспорени.
От заключението на техническата експертиза на в.л.Ст.Б.е установено, че за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. начислените суми за топлинна енергия за процесния имот по фактури са 1 874,94 лв., а след съобразяване на изравнителните сметки сумата за топлинна енергия възлиза на 1 834,51 лв.В сумите не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, междинни погасявания /прихващания/ и суми за услугата „топлинно счетоводство“.Сумите са начислени съгласно действащата нормативна уредба.Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния блок е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период /протоколите от 09.01.2013 г. и от 19.01.2015 г. и свидетелствата за проверка са представени по делото/.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М.В. е установено, че са извършени плащания от абоната в общ размер на 260,77 лв., с които са погасени суми по три общи фактури и една фактура от м.05.2015 г.Общо неплатените суми за топлинна енергия възлизат на 1 573,72 лв.Законната лихва от датата на изпадане на ответницата в забава до 06.12.2016 г. възлиза на 20,39 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответницата е подала възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, приети с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
В случая не е налице непоискана доставка.За топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост не се изисква съгласието на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на ОС на етажната собственост.В ТР № 2/16 г. по т.д.№ 2/16 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. с & 1 ДР на ЗЗП, и че двата закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат.
От събраните по делото доказателства се установи, че през процесния период ответницата е била собственик на процесния имот, поради което с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ и & 2а от ДР на ЗЕ същата е в облигационно правоотношение с ищеца по договор при Общи условия за продажба на топлинна енергия.Ответницата е подала и молба-декларация за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.Поради изложеното неоснователни са възраженията на въззивницата, че не е доказано наличието на облигационно отношение с ответника.
Размерът на реалното доставено количество топлинна енергия, изчислен при спазване на действащата нормативна уредба, е определен от техническата експертиза и възлиза на 1 834,51 лв., като първоинстанционният съд се е произнесъл при съобразяване на принципа на диспозитивното начало.
Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59122a58-8ccd-4318-8fc6-4c3f9cc1065c