Решение № 2289 от 14.12.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2427/2023
- Вид
- Решение № 2289
- Подписан
- 14.12.2023
- Състав
- ДАРИНА СТОЙКОВА МАТЕЕВА, МАРИЯ ИЛИЕВА ЗЛАТАНОВА, МИЛЕНА МАРИНОВА ДИЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63 ал. 1 пр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2289/14.12.2023г. гр.
Пловдив, 14.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2427 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр.
2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б.Д.И. чрез адв. С.Ж.П., против Решение № 1468/20.08.2023 г., постановено по АНД № 5476/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІV н. с., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4212013, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Б.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска да бъде отменено решението в тази му част. Според касатора неправилно и необосновано съдът е приел за доказано соченото нарушение за превишение на скоростта. Иска се от съда отмяна на решението на ПРС и отмяна на оспорения ЕФ, издаден от ОД на МВР – Пловдив. Алтернативно се иска отмяна на оспорваното решение и връщането му на друг състав на РС, поради липса на мотиви и несъбиране на достатъчно доказателства, касаещи релевантни за извършеното нарушение обстоятелства.
Претендира се присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък.
Ответникът - ОДМВР-Пловдив редовно призован,депозира писмено становище ,подадено от юрисконсулт Гергана Белова ,в което се поддържа,че касационната жалба е неоснователна,а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна и сочи, че решението на РС, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред Районен съд-Пловдив е обжалван Електронен фиш серия К № 4212013, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Б.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че по безспорен начин е установено авторството на деянието, както и че процесният автомобил се е движил в зоната на действие на забранителен знак със скорост, надвишаваща разрешената. Това обстоятелство, според районния съд е установено по категоричен начин, чрез приложените по делото доказателства- удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническо средство.
Първоинстанционният съд е приел също, че мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред в ЕФ и че нарушението безспорно е установено от приложения по делото снимков материал от техническо средство. Действително в протокола по чл.10 от Наредбата има известна техническа грешка относно отбелязването дали измерването се извършва в стационарен режим както е изписано буквата С в съответната клетка и това е обсъдено от съда,който приема,че не е налице опорочаване издаването на ЕФ. Като неоснователно е прието възражението,че не е установено местоположението на техническото средство,тъй като същественото е местоположението на автомобила.На всички доводи на жалбоподателя,които са преповторени и в касационната инстанция,районният съд е дал пълен и изчерпателен отговор.
По отношение на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението е правилно.
В същото са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон,които изцяло се възприемат и от настоящата касационна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Относно доводите,наведени в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила,изразяващи се в това ,че е налице противоречие между мотивите на оспореното решение и диспозитива,доколкото в първите е посочено,че са касае за глоба в размер на 300 лева , а е потвърден друг размер на глобата в размер на 100 лева,то настоящата съдебна инстанция намира,че се касае за техническа грешка.Видно е,че съдът навсякъде в решението правилно е посочил ,че се обжалва Електронен фиш серия К № 4212013, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Б.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата.Диспозитивът на решението също съвпада с предмета на обжалване,казания ЕФ,поради което няма противоречие между мотиви и диспозитив.В никакъв случай не може да се приеме,че са налице неясни и противоречиви мотиви и горното дотолкова е объркало касатора,че правото му на защита да е нарушено.
Относно доводите в касационната жалба ,че липсват данни за прекъсване на 3-годишната давност чрез връчване на ЕФ срещу разписка,то следва да се посочи ,че връчването на разписката не е процесуално действие,което е насочено за преследване на дееца и не прекъсва течащата давност,която тече от извършване на деянието. Давността се прекъсва с издаването на ЕФ,след което сме в хипотезата на абсолютната давност от четири години и половина,която не е изтекла към настоящия момент.
Ето защо съдът намира,че не е налице нарушение на материалния закон. Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1468/20.08.2023 г., постановено по АНД № 5476/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІV н. с.
ОСЪЖДА
Б.Д.И.,егн **********,с адрес:с***, чрез адв. С.Ж.П.,***,пл.“***“№*,ет.* , да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.