Разпореждане № 47712 от 29.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 47712 гр. София, 29.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110156711 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „.“ АД, ЕИК ., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. М. Д., ЕГН **********, за вземания, произтичащи от сключен от разстояние между страните договор за потребителски кредит.

Претендираните парични задължения са следните: 2 000 лева главница; 245 лева и 86 стотинки договорна лихва от . г. до 24. 02. 2022 г.; и 403 лева и 88 стотинки законна лихва за забава върху просрочената главница от 25. 09. 2021 г. до 12. 10. 2023 г.

Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.

Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за потребителски кредит № . от . г., погасителен план, общи условия и стандартен европейски формуляр, заявителят е предоставил на длъжницата парична сума в размер на 2 000 лева, а длъжницата се е задължила да му върне главницата ведно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 41 % на годишна основа (съответно 0, 1138 % на дневна основа) на шест ежемесечни вноски. Длъжницата освен това поела задължението да представи определено персонално обезпечение, което трябвало да отговаря на редица изисквания, като при неизпълнение на задължението за представяне на съответно обезпечение тя трябвало да заплати неустойка в размер на 16 лева и 20 стотинки плюс 0,27 % от размера на кредита за всеки ден на забава, в който кредитът не бил обезпечен (чл. 20 и чл 10 от договора). Годишният процент на разходите при това положение според данните по договора за потребителски кредит трябвало да е в размер на 49, 65 %.

Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и 1 възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения, определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Неустойката по чл. 10 от договора в размер на 0, 27 % от главницата за всеки ден на забава, но не по-малко от 16 лева и 20 стотинки, съдът приема за косвен разход по кредита, защото възниква при сбъдване на отлагателно условие (неизпълнение на акцесорното задължение да се даде уговореното между страните обезпечение). Че тя е разход по потребителския кредит личи и от включването й в погасителния план, който се съдържа в самия договор. Тя е трябвало да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите, но страните са пропуснали да го сторят. При правилно изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на стойността на тази неустойка, той надхвърля императивния максимум по чл.

19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

Наред с това пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и следва да се приеме за нарушение на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). При това положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Обстоятелството, че в конкретния случай заявителят тактично не претендира неустойката по чл. 10 от договора, не засяга извода за недействителността му.

По изложените съображения заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение единствено за претендираната главница по кредита (неговата чиста стойност) и да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение в останалата част за претендираната възнаградителна лихва. Със заповедта за изпълнение следва да бъдат присъдени пропорционално разноските за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „.“ АД, ЕИК ., в частта, в която се претендира от И. М.

Д. с ЕГН ********** заплащането на сумата 245 лева и 86 стотинки, представляваща договорна лихва от . г. до 24. 02. 2022 г., и сумата 403 лева и 88 стотинки, представляваща законна лихва за забава върху просрочената главница от 25. 09. 2021 г. до 12. 10. 2023 г., които суми се претендират във връзка с договор за потребителски кредит № . от . г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ АД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3