Решение № 95 от 13.06.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. ***, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233300500112 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Щ. А. И., чрез пълномощник против Решение № 162/16.03.2023 г., постановено по гр. дело. № 2/2023 г.. по описа на РС - ***, с което съдът е приел за установено по отношение на ТД на НАП - ***, че Щ. А. И., ЕГН ********** от гр.*** е работил по трудово правоотношение с ТКЗС с.*** в продължение на 10 дни в периода м. август и м. септември 1974 г. на длъжност *** при помесечно заплащане и е отхвърлил предявения иск в останалата му част от претендирания период 01.05.1974 г.- 28.09.1974 г. като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба на Щ. И. се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, с която претенцията на ищеца е отхвърлена. Според жалбоподателя изводите на съда за недоказаност на иска в отхвърлената част са в противоречие с приетите доказателства. Излагат се подробни съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска.

В срока по чл. 263 от ГПК от насрещната по жалбата страна ТП на НОИ - *** не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание пред настоящия съдебен състав въззивникът не се явява, не се явява и негов процесуален представител. Въззиваемата страна не се явява, не се явява и процесуален представител.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК окръжният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Като съобрази доводите и становищата на страните, с оглед на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намери за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд - *** е повдигнат спор по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на 1 трудов и осигурителен стаж по съдебен ред от Щ. А. И. от гр. ***о против Териториално поделение на Национален осигурителен институт - ***. Със заявения иск жалбоподателят цели установяването, че за периода полагал труд на длъжност „селкостопански работник“ в ТКЗС с. *** при пълен работен ден в периоди от 01.05.1974 до 28.09.1974 година. За това време обаче липсвали данни, удостоверяващи трудовия му стаж, поради което и този период не му е признат за трудов стаж.

Правния интерес от този иск жалбоподателят е обосновал с факта, че осигурителят му, при който е полагал труд е прекратил дейността си и в НОИ не са приети разплащателни ведомости и трудовоправни документи удостоверяващи наличие на трудово правоотношение. Единствените писмени доказателства са данни съдържащи се в удостоверение № 5510-25-7/23.11.2022 г. от ТП на НОИ – Търговище, че в осигурителните архиви на НОИ липсват писмени данни за положен от Щ. И. трудов и осигурителен стаж за периода от 01.01.1973 г. до 31.12.1974 година. Същевременно по делото е представено удостоверение Ц5507-25-854/26.11.2020 г., в което е удостоверено, че за месеците август и септември 1974 година Щ. А. И. има осигурителен стаж 10 дни.

За да отхвърли иска, районният съд е приел, че в развилото се специфично исково производство за установяване на трудов и осигурителен стаж, ищецът не доказва вероятността на претендирания стаж за целия период. Допустимостта на свидетелските показания е обусловено от писмени доказателства, които удостоверяват изпълнение на трудови функции от жалбоподателя само за 10 работи дни в периода месец август-септември 1974 година, каквито безспорно са представените по делото ведомости /лист № 27-29 от делото на РС/. Показанията на св. Х. М. могат да бъдат ценени само и единствено в частта им, в която удостоверят обстоятелства, за които са налице писмени доказателства, установяващи вероятността на този стаж. В производството пред въззивната инстанция отново не се потвърди факта, че са налице писмени доказателства, от които да се изведе извод че жалбоподателят е изпълнявал трудови функции за целия претендиран период.

Липсата на начално писмено доказателство, касаещ обжалвания период, води до частична неоснователност и недоказаност на иска, какъвто извод е направен и от първоинстанционният съд.

Приетото като доказателство удостоверение № 5510-25-7/23.11.2022 г. от ТП на НОИ – Търговище няма характер на такова по чл. 6 от ЗУТОСССР, както правилно е обосновал районният съд.

При пълното съвпадане на установена фактическа обстановка и правни изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд, на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд, поради което жалбата се явява неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162/16.03.2023 г., постановено по г. д. № 2/2023 година по описа на Районен съд - ***.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3