Определение № 20980 от 19.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20980 гр. София, 19.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110116081 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх. №139271/05.07.2022 г. от „ФИРМА се иска на основание чл. 247 ГПК да бъде отстранена очевидна фактическа грешка като се сочи, че в мотивите на решението е определена сума по чл. 38 ЗА и на основание чл. 7, ал.2, т.1 във връзка с пар. 2а от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 360 лева, а в диспозитива е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 944 лева.

Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е постъпил такъв от адв. К. Б., която третира молбата като такава по чл. 248 ГПК и сочи, че адвокатското възнаграждение е определено правилно, като минималното адвокатско възнаграждение по минималния размер от наредбата е именно в размер на 944 лева.

С молба с вх. №152193/21.07.2022 г. адв. Михаил Любомиров иска допълване на решението в частта за разноските, като сочи, че съдът не е присъдил такива на основание чл.

38, ал.1 от ЗА в негова полза за осъщественото процесуално представителство и защита в заповедното производство.

Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок не е постъпил такъв.

Съдът намира исканията на молителите за неоснователни. Не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.

Съдът е приел, че на основание чл.78, ал.3 от ГПK ответникът има право на разноски.

Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Действотелно в мотивите е посочена сумата от 360 лева, но правилно определеното и реално присъдено възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху цената на иска 13 777.28 лева е именно 944 лева.

1

Що се касае до претендираните разноски за заповедното производство съдът в мотивите на решението е изложил мотиви защо не се дължат такива и не е налице основание за допълване на решението в тази част. Прието е, че съгласно мотивите към т.

11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.

422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. На длъжника обаче не се дължат разноски за подаване на възражение в заповедното производство, доколкото същото е прераснало в исково такова, в което той е получил защита в пълен обем. Такава е найактуалната практика, изразена в Определение №45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074 /2018г. на ВКС. Посочено е, че законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на мотивиране на възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде упражнявано без злоупотреба / чл.3 ГПК /, каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл.422 ГПК.

Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК.

Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №139271/05.07.2022 г. от „ФИРМА и молба с вх. №152193/21.07.2022 г. адв. Михаил Любомиров за изменение и допълване на Решение №7331 от 29.06.2022 г. по гражданско дело №16081/ 2022 г. на СРС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2