Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1255 от 20.10.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1105/2022
Вид
Решение № 1255
Подписан
20.10.2022
В сила
15.06.2023
Състав
Мая Недкова, Константин Димитров Иванов, ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.225 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 28 · Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Варна, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично засЕ.ние на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

ПредсЕ.тел: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. П. като разглЕ. докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501105 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по рЕ. на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 525/02.03.2022 год., постановено по гр. дело № 3556/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявен от държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, против В. Ж. Ж. с ЕГН **********, И. К. А. с ЕГН **********, М. И. Г. с ЕГН **********, Г. Е. И. с ЕГН **********, К. С. М. с ЕГН ********** и Ж. З. Т. с ЕГН **********, в качеството на наследник на Ц. Ж. Г. с ЕГН **********, – починала в хода на процеса, иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на съдебната делба на недвижими имоти по гр. дело № 7198/2008 год. по описа на РС-Варна, допусната с решение № 1917/28.05.2010 год. и извършена с Решение № 389/24.01.2015 г., поправено с Решение № 2049/04.05.2015 год., с Решение № 5191/21.12.2015 год. и с Решение № 716/22.02.2017 год., постановени по цитираното гражданско дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

В случая собствеността върху притежваните от съделителя Р. Р. ид. части от съсобствените 1 имоти е прЕ.ала в патримониума на Държавата не въз основа на правна сделка, а по силата на съдебно решение за отнемането и́ по рЕ. на ЗОПДИППД -отм. след влизане в сила на решението по допускане на делбата и преди влизане в сила на решението за извършването и́, при което и нормата на чл. 226 ГПК не намира приложение. Счита, че основанието на което държавата е придобила ид. части от правото на собственост върху делбените имоти, принадлежали на съделителя Р. Р., изключва приложението на нормата на чл. 226 ГПК, тъй като цитираната норма е приложима само в хипотезите на прехвърляне на спорното право в хода на процеса чрез правна сделка, но не и в случаите на правоприемство въз основа на съдебно решение, какъвто е и настоящия случай. Навежда, че разликата между двата придобивни способа се състои в това, че при прехвърляне на материалното право чрез сделка, прехвърлителят е получил насрещна престация, поради което и има правен интерес да действа като процесуален субституент в защита интересите на приобретателя, за да избегне евентуална евикция. В настоящият случай, отнемането на имуществото от осъдено лице носи единствено негативни последици за него, поради което и същото няма правен интерес от извършване на процесуални действия в защита правото на собственост на държавата върху обема права, които същата е придобила. Поради това счита, че изводите на първоинстанционния съд, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 226 ГПК са неправилни, съответно неправилен е и изводът за неоснователност на предявения иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на съдебната делба на недвижимите имоти по гр. дело № 7198/2008 год. по описа на РС-Варна, допусната с решение № 1917/28.05.2010 год. и извършена с Решение № 389/24.01.2015 г., поправено с Решение № 2049/04.05.2015 год., с Решение № 5191/21.12.2015 год. и с Решение № 716/22.02.2017 год., постановени по цитираното гражданско дело. Навежда също, че дори и да се приеме, че в случая е приложима нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК, съгласно цитираната норма, обстоятелството, че прехвърлителят участва като съделител в качеството си на процесуален субституент на приборетателя и обвързаността на приобретателя със силата на пресъдено нещо на решението по извършване на делбата, следва да бъде отразено и в диспозитива на решението. Нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение по извършването на делбата по гр. дело № 7198/2008 год. на РС-Варна е отразено, че съделителят Р. Р. е участвал в процеса в качеството си на процесуален субституент на държавата, поради което и материално-правните последици на решението по извъшването на делбата по цитираното гражданско дело не са настъпили по отношение на държавата. Ето защо и не може да се приеме, че поставените в дял на съделителя Р. Р. имоти, автоматично, по силата на закона, са прЕ.али в собственост на държавата. Счита, че вещно правните последици на ликвидираната чрез делба съсобственост не настъпват когато в делбата не са конституирани и не участват всички съсобственици, респ., когато в диспозитива на съдебното решение не е посочено, че някой от съделителите участва в качеството на процесуален субституент на действителния съсобственик доколокото в случая изобщо е приложима тази правна конструкция.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да нищожност на съдебната делба по гр. дело № 7198/2008 год. по описа на РС-Варна да 2 бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Ж. З. Т. от гр.

Русе, чрез назначения му от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият К. С. М. от с.

Поройно, общ. Дулово, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият И. К. А. от гр.

Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите В. Ж. Ж. и М.

И. Г., двете от гр. Каблешковоо, общ. Поморие, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат първоинстанционното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.

Излагат съображения. Претендират присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата Г. Е. И. от с.

Поройно, общ. Дулово, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно засЕ.ние въззивникът – държавата, чрез министъра министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изпраща представител, в писмено становище от 07.09.2022 год., подадено чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба.

В съдебно засЕ.ние въззиваемите Ж. Т., К. М., И. А. и Г. И., чрез процесуални представители оспорват жалбата, като последните двама навеждат още, че първоинстанционното решение е и процесуално недопустимо. Въззиваемите В. Ж. и М. Г. не се явяват, не се представляват, с молба от 20.06.2022 год. заявяват, че поддържат подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител, против В. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр. Каблешково, община Поморие; И. К. А. с ЕГН ********** от гр. Русе; М. И. Г. с ЕГН ********** от гр.

Каблешково, община Поморие; Г. Е. И. с ЕГН ********** от с. Поройно, община Дулово;

К. С. М. с ЕГН ********** от с. Поройно, община Дулово и Ж. З. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Русе (наследник на Ц. Ж. Г. с ЕГН **********, починала на 18.05.2015 3 год.) иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на съдебната делба, извършена по гр. дело № 7198/2008г. на РС-Варна.

В исковата и уточняващите я молби ищецът навежда следните твърдения:

С влязло в сила на 25.06.2013г. Решение № 21/12.04.2010г. по гр. дело № 112/2008 г. на ОС-Русе (вписано на 05.07.2013г.), на основание чл. 28 от Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДОППД) - отм., от Р. Д. Р. с ЕГН ********** в полза на държавата са отнети следните недвижими имоти: 1) 1 / 6 ид. част от нива, шеста категория, цялата с площ от 2, 950 кв. м., находяща се в землището на гр.

Бяла, община Бяла, област Варна, м-ст „Триярема", съставляваща парцел № 11 от масив 74 по плана на гр. Бяла, с идентификатор № *** по КККР на гр. Бяла, общ. Бяла; 2) 1 / 6 ид. част от нива, осма категория, цялата с площ от 8, 949 кв.м., находяща се в землището на гр. Бяла, община Бяла, област Варна, м-ст „Хруба", съставляваща парцел № 48 от масив 23 по плана на гр. Бяла, с идентификатор № *** по КККР на гр. Бяла, общ. Бяла; 3) 1 / 6 ид. част от нива, шеста категория, цялата с площ от 14, 407 кв. м., находяща се в землището на гр. Бяла, община Бяла, област Варна, м-ст „Какара", съставляваща парцел № 5 от масив 91 по плана на гр. Бяла, с идентификатор № *** по КККР на гр. Бяла, общ.

Бяла и 4) 1 / 6 ид. част от гора, шеста категория, цялата с площ от 15, 750 кв. м., находяща се в землището на гр. Бяла, община Бяла, област Варна, м-ст „Казаку", съставляваща парцел № 45 от масив 150 по плана на гр. Бяла, с идентификатор № *** по КККР на гр. Бяла, общ. Бяла.

В хода на производството по гр. дело № 112/2008г. по описа на ОС-Русе, пред PCВарна, по искова молба за делба, вписана на 21.01.2009г., е образувано гр. д. № 7198/2008г. с предмет съдебна делба на гореописаните четири имота на основание чл. 34 от ЗС. Делбата между съделителите В. Ж. Ж., Ц. Ж. Г., И. К. А. и Р. Д. Р. е допусната с влязло в сила на 02.07.2010г. Решение № 1917/28.05.2010г. по гр. дело № 7198/2008г. на Районен съд Варна.

Твърди, че без да съобрази решението на ОС-Русе, по силата на което в полза на държавата е отнет делът на Р. Р., а именно 1 / 6 ид. част от четирите недвижими имота, предмет на съдебната делба, РС Варна е постановил Решение № 389/24.01.2015г. по гр. дело № 7198/2008г. по описа на РС-Варна, влязло в сила на 29.05.2015г., с което делбените имоти са поделени между съделителите по рЕ. на чл. 353 ГПК. Въпреки извършените надлежни вписвания на обезпечението на бъдещ иск, на исковата молба и на решението по гр. дело № 112/2008г. по описа на ОС-Русе, нито в мотивите, нито в диспозитива на решението по извършване на делбата, е вписан фактът, че държавата е придобила изцяло правото на собственост върху притежаваните от Р. Р. 1 / 6 ид. част от собствеността върху гореописаните четири имота по силата на влязъл в сила съдебен акт за отнемане на незаконно придобито имущество. Твърди, че след извършена справка в Служба по вписванията - гр. Варна е установено, че процесните имоти са прехвърлени на ответниците в настоящото производство, чрез различни договори, обективирани в нотариални актове.

Твърди се, че решенията на РС - Варна по гр. дело № 7198/2008г. не обвързват държавата, тъй като същата не е участвала в производството. Навежда, че вписването на исковата молба 4 по гр. д. № 112/2008г. по описа на ОС-Русе, има оповестително-защитно действие, като на основание чл. 114 б."в", изр. второ от ЗС, придобитите от трети лица вещни права след вписването, не могат да се противопоставят на държавата. Това обстоятелство произтича от факта, че делбата, която по същността си представлява разпореждане с недвижими имоти, е непротивопоставима на държавата, придобила правото на собственост върху дела на един от съделителите – Р. Р. по силата на влязлото в сила решение № 21/12.04.2010г. по гр. дело № 112/2008г. на ОС-Русе, чиято искова молба е вписана по-рано /19.06.2008г./ от исковата молба за съдебна делба /21.01.2009г./. Твърди, че собствеността върху дела на Р. Р. е прЕ.ала в патримониума на държавата по силата на съдебно решение за отнемането по рЕ. на ЗОПДОППД-отм., а не по силата на прехвърлителна сделка, поради кокето и нормата на чл.