Присъда № 71 от 07.07.2022, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 725/2022 г.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс. В. С. А. с.Ивайло, обл. Пазарджик за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1, б.“б” от НК за това, че на неустановена дата, за времето от 01.10.2021 г. до 04.10.2021г., в с.Ивайло, обл.Пазарджик, при условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне едно от тях не е било отложено по чл.66, ал.1 от НК), е отнел чужда движима вещ - един брой ъглошлайф с монтиран диск за рязане на дърво, с неустановена марка и модел, на стойност 75,37 лева, от владението на С. М. Г., собственост на В. П.

И., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

Производството пред първата инстанция е по реда на гл.27 от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда, с налагане на ефективно наказание ЛС, индивидуализирано при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със служебен защитник, признава се за виновен по обвинението, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на справедливо наказание ЛС, ориентирано към определения в закона минимален размер.

Районният съд се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа стран следното:

Св. С. М. Г. притежавал ферма, находяща се в с.Ивайло, обл.Пазарджик. През месец септември 2021 г. той решил да изгради ограда във фермата си, за което на 25.09.2021г. наел строителя В. П. И., който срещу заплащане да иззида оградата. Св. И. пренесъл всички необходими му инструменти във фургон, собственост на св.С. Г., който се намирал в непосредствена близост до фермата. Няколко дни след като св.В. И. започнал работа във фермата, при него дошъл подс. В. А., който обяснил на И., че св.С.

Г. го е пратил да му помага. Подс. А. помагал на св.И. два дни, след което изчезнал.

На 01.10.2021 г. – ден петък, св.В. И., след като приключил с работата за деня, решил да провери налице ли са всички инструменти, които държал във фургона на Г.. Фургонът, в който св.И. държал инструментите си, не се заключвал, но св.Г. го уверил, че няма опасност някой да ги открадне. След като се уверил, че всичките му инструменти - тесла, нивелация, отвес, мистрия и ъглошлайф с неустановена марка и модел, на който лично бил 1 монтирал диск за рязане на дърво, са налични във фургона, св.И. завил ъглошлайфа с юрган и си тръгнал. Той трябвало да продължи работата по изграждането на оградата след почивните дни, а именно на 04.10.2021 г. – ден понеделник.

Междувременно, на неустановена дата в периода от 01.10.2021 г. до 04.10.2021г., подс. В. А. отишъл във фермата на св.С. Г., т.к. бил решил да влезе във фургона, за да открадне нещо. Докато работел два дни при св.И., подс.А. забелязал, че той държи всичките си инструменти във фургона, който не се заключва. В изпълнение на взетото решение подс.А. влязъл във фургона, взел от там ъглошлайфа с неустановена марка и модел, на който бил монтиран диск за рязане на дърво, след което си тръгнал. Решил да продаде откраднатия ъглошлайф, тъй като му трябвали пари, заради което го предложил на св.В. Н. и приятелите му, които се бил исъбрали прпи читалището в селото, да им го продаде. Никой обаче не обърнал внимание на предложението му. След това подс. А. отишъл в заложна къща „Кеиш“, находяща се в гр.Пазарджик, ***, където предложил на работещият там като оценител - св.Е. А., да остави в залог ъглошлайфа, срещу което да получи определена сума пари. Св.А. проверил дали ъглошлайфа работи, но преценил, че същият не работи и отказал да го вземе в залог. След това подс. А. изхвърлил ъглошлайфа пред заложната къща.

Н а 04.10.2021г., сутринта, св.И. започнал работа и установил, че ъглошлайфът, който бил във фургона на 01.10.2021 г. липсва, за което незабавно уведомил св.Г.. Последният се усъмнил в подс.В. А., а няколко дни след кражбата срещнал св.В. Н., който го уведомил, че подс.В. А. му е предлагал за продажба ъглошлайф.

На 08.10.2021г. св.С. Г. срещнал случайно подс.А. в с. Ивайло и го попитал дали е взел ъглошлайфа. Последният признал, че го е взел, след което попитал Г. какво го интересува дали е взел ъглошлайфа, при положение, че същият е собственост на майстора - св.И.. Г. попитал подс.А. къде е ъглошлайфът, а последният отвърнал, че го бил оставил на „денононщното“, след което не споделил нищо повече и си тръгнал.

На 13.10.2021г. св.С. Г. подал жалба в РУМВР - Пазарджик по повод извършената кражба на ъглошлайфа, въз основа на която била образувана преписка вх. № ЗМ 863/2021 г. и били извършени издирвателни мероприятия от полицейските служители - св.Д. Д. и неговият колега Г. С.. На същата дата те двамата провели оперативна беседа с подс. В. А., който направил пред тях предпорцесни самопризанния, обяснявайки как бил извършил кражбата и какво направил с откраднатата вещ.

В резултата на описаното до тук било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на назначената и извършена по делото в ДП съдебно-оценъчна експертиза, което съдъ цени като обективно и компетентно, стойността на процесния ъглошлайф с неустановена марка и модел, с монтиран на него диск за рязане на дърво, възлиза на сумата 75.37 2 лева.

Видно от заключението на назначената и извършена по делото в ДП СППЕ, което съдъ цени като обективно и компетентно, подс. В. А. страда от параноидна шизофрения, но към момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.

Същият може да участва в процесуално-следствените действия в качеството му на обвиняем/подсъдим и да взема решения, свързани със защитата си.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия той е осъждан общо 5 пъти преди настоящото деяние, както следва:

1. по НОХД № 1031/2005г. на PC - Пазарджик, с присъда влязла в сила на 21.02.2006г., за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и престъпление по чл.216, ал.1, във вр. с чл.20,ал.2 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК е било опредлено и наложено едно общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтъпряване е било отложено за изпитателен срок от 2 години. За това осъждане на 21.02.2008г. е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК;

2. по НОХД № 2281 /2014г. на PC - Пазарджик, с присъда-спаразумене влязла в сила на 09.02.2015г., за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три години.

3. по НОХД № 47/2020г. на P C - Пазарджик, с присъда-спаразумене влязла в сила на 01.01.2020г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

4. по НОХД № 433/2020г. на P C - Пазарджик, с присъда-спаразумене влязла в сила на 10.06.2020г., за извършено престъпление по чл.345, ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

С протоколно определение от 10.06.2020г. по НОХД № 433/2020г. по описа на PC - Пазарджик, влязло в сила на 26.06.2020г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са били групирани наказанията по НОХД № 47/2020г. и НОХД № 433/2020г., като било определено едно общо най-тежко наказание, а именно десет месеца лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален общ режим. Така определеното едно общо най-тежко наказание е било изтърпяно от 21.01.2020г. до 21.11.2020г.

5. по НОХД № 1556/2020г. на PC - Пазарджик, с присъда-споразумение влязла в сила на 26.11.2020г., бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да се търпи при първоначален общ режим.

С протоколно определение от 26.11.2020г. по НОХД № 1556/2020г. на 3

P C - Пазарджик, влязло в сила на 12.12.2020г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са били групирани деянията по НОХД № 47/2020г., НОХД № 433/2020г. и НОХД № 1556/2020г., като било определено едно общо найтежко наказание от десет месеца лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален общ режим, но основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо наказание било приспаднато изцяло изтърпяното вече наказание от десет месеца лишаване от свобода, опхредело при първата кумулация, което както се посочи било изтърпяно на 21.11.2020 година.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателста, които подкрепят самопризнанието, а именно показанията на свидетелите Г., И., Д., Н. и А., заключението на оценъчната експертиза и на СППЕ, както и от писмените доказателства, приобщени по делото.

Съдът дава пълна вяра на гласните доказателства, събрани по делото, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават обективно гореописаната фактическа обстановка. Непротивворечивостта на доказателствата прави безсмислен техният подоробен анализ.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подс. В. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1, т.7 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата, за времето от 01.10.2021г. до 04.10.2021г., в с.Ивайло, обл.Пазарджик, е отнел чужда движима вещ - един брой ъглошлайф с монтиран диск за рязане на дърво с неустановена марка и модел на стойност 75,37 лв. от владението и собственост В. П. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай.

Съдът призна за невиновен и оправда подс.А. по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно за това, че е извършил кражбата при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Според държавното обвинение горепосочените минали осъждания на подсъдимия обосновават именно квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив.

Както вече бе посочено обаче, за първото осъждане е нестъпила реабилитация по право и както да него, така и за второто осъждане не налице изискавнето последващото деяние да е извършено в петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК.

Що се отнася до следващите три осъждания - по НОХД № 47/2020г., НОХД № 433/2020г. и НОХД № 1556/2020г., както стана ясно, те се намират в условия на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК. В т. ІІ.2 от Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм.

4 и доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление № 7 от 26.VII.1987 г. изрично е подчертано: „Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и изпълнението поне на едно от тях не е отлагано по чл. 66 НК.

Размерът на наложените наказания лишаване от свобода е без значение.

Изисква се обаче поне за едно от тях изпълнението на наказанието да не е отложено по чл. 66 НК. Когато наложените наказания за предишните умишлени престъпления от общ характер са без лишаване от свобода, не следва да се вземат предвид. Непредпазливите престъпления и тези, които се преследват по тъжба на пострадалия, също са без значение. Опасният рецидив п о чл. 29, ал. 1, б. "б" НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане. Член 29, ал. 1, б. "б" НК има предвид две или повече осъждания за престъпления, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда”.