Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 23.07.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 369/2025
Вид
Решение № 113
Подписан
23.07.2026
Състав
Валентина Петрова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 468 · Кодекс за застраховането
  • чл. 15 · Наказателен кодекс
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Разград, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Гражданско дело №

20253300100369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.432 от ГПК.

Образувано е по молба на Ф. Ш. Д., подадена чрез пълномощник против ответника ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, гр.София за осъждането му да заплати на ищцата искова сума в размер на 206 514,80 лв., от които 200 000 лева неимуществени вреди, болки и страдания и 6 514,80 лв. имуществени вреди, вследствие претърпяно от ищцата ПТП, настъпило на 17.02.2025г. по вина на водач на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № **, застрахован при ответника.Исковите суми се претендират ведно със законната лихва от датата на уведомяването на ответника – 17.04.2025 г., до окончателното им заплащане.Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски. Сочи се ,че във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи също ,че за процесното ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица № 2025-1041-90 и било образувано ДП № 275 ЗМ-65/2025 г., което е приключило с влязло в сила определение по НОХД № 195/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е одобрено постигнато споразумение, по силата на което подс.Д. С.

Р. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което й е наложено съответно наказание.

Твърди се, че лекият автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № **, който причинил процесното ПТП бил застрахован в ответното застрахователно дружество със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна от 06.08.2024 г. до 05.08.2025 г.

В резултат на пътния инцидент ищцата е откарана от екип на ЦСМП в МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград" АД, където същата била приета в Отделение по анестезиология и интензивно лечение. След извършени изследвания била поставена окончателна диагноза: травматичен шок, съчетана травма: гърди, корем, таз, контузия на гръден кош, хемоторакс в дясно, контузия на корем, фрактура на седалищна кост, фрактура на шийката на бедрената кост и субтрохантерна фрактура в дясно. Предприета оперативна интервенция: закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, фемур. На 21.02.2025 г. ищцата била изписана от лечебното заведение с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и е насочена към МБАЛ „Св. Панталеймон – Плевен“ ООД 1 за оперативно лечение. Ищцата посетила на 21.02.2025 г. препоръчаното лечебно заведение в гр.

Плевен, където била приета за лечение. След извършени изследвания е предприета оперативна интервенция: отворено наместване на фрактура на бедрена кост с вътрешна фиксация. Била изписана от лечебното заведение на 28.02.2025 г. с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и посещение за смяна на превръзки през 3 дни и сваляне на конците на 14-тия ден. Ищцата се придвижвала с помощни средства. На 29.04.2025 г. ищцата посетила друг специалист – ортопед, който поставил диагноза: субтрохантерна фрактура и предписал терапия за подходящ физически режим. Към настоящия момент ищцата е в състояние на временна неработоспособност, продължава лечението си, придвижва се с помощни средства, приема медикаменти и се възстановява от травматичните увреди.

Твърди се, че във връзка с провежданото лечение, ищцата е заплатила разходи в размер на 6514,80 лева, които се претендират в настоящото производство.

Поддържа се също така, че настъпилият пътен инцидент безвъзвратно е променил начина й на живот. От претърпените телесни увреждания ищцата е търпяла, търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време, все още се нуждае от чужда помощ, за да може да се обслужва. От посочените увреждания и операции ще останат загрозяващи белези по тялото на ищцата. Твърди се, че при нея са налице интензивни болки и страдания. Същата е преживяла изключително тежко претърпения инцидент, което е влошило емоционалното и психическото й състояние. В първите седмици след инцидента болките на ищцата били особено интензивни като са смущавали ежедневието и съня й. За продължителен период от време е трябвало да спазва ограничен двигателен режим без натоварване.Преди инцидента ищцата е била активен и жизнерадостен човек, а след него животът й се е променил изцяло. Твърди се, че освен здравословните проблеми при ищцата се забелязвало и влошване на емоционалното и психическото състояние, изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално страдание, усещане за неспособност за спряване с установената ситуация след инцидента и депресия.

Ищцата навежда доводи, че ответното застрахователно дружество било поканено на 17.04.2025 г. да й заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. По случая била заведена застрахователна преписка по щета № 0411-970-0003-2025. С писмо ищцата била уведомена, че следва да представи допълнителни документи. Счита, че поведението на застрахователното дружество следва да се приеме като отказ от заплащане на обезщетение.

Намира, че справедливият размер за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди би бил справедлив в размер на 200 000 лева, а по отношение на претърпените имуществени вреди в размер на 6514,80 лева, ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателното им изплащане.

Моли ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да й заплати сумата в размер на 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на причинените телесни увреждания в резултат на процесното ПТП от 17.02.2025 година, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2025 година, както и сумата в размер на 6514,80 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на същия пътен инцидент, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2025 година.

Претендират се разноски, вкл.адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което препис от същата заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор.

В срока за отговор е постъпил такъв от процесуалния представител на ответното дружество – адв. Г. Х. от АК - София.

2

По същество се поддържа становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер, при наличие на валидно сключена застраховка“ГО“, както и отправената от ищцата покана за заплащане на обезщетение.

Оспорват се всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва се виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при застрахователното дружество автомобил. Оспорват се твърденията на ищцата, че водачът на застрахования при тях автомобил е нарушил разпоредбите на ЗДвП, тъй като се твърди, че същият е управлявал непрекъснато процесния автомобил, който се е движел със съобразена с пътната обстановка скорост. Счита, че вредоносното събитие представлява случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Навежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Излагат се подробни съображения. Твърди се, че ищцата се е възстановила в много по-кратък период от посочения в исковата молба, както и че същата не е положила необходимата грижа в процеса по възстановяване. Оспорват се сочените в исковата молба телесни увреждания, като получени от процесното ПТП. Оспорва се твърдението за настъпили психологически последици за ищеца.

Оспорва исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди като твърде завишена по размер и несъответна на характера и степентта на увредата. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени и имуществени вреди – като неоснователен, по съображения, че ищцата не е представила изисканите й медицински и разходни документи. По отношение на претенцията за имуществени вреди се застъпва становище за неоснователност, по подробно изложени съображения. Правят се доказателствени искания. Навежда се твърдение, че по пътното платно е била налична снежна покривка, която била причина за отклоняване на застрахования при ответника лек автомобил. Сочи, че служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са изпълнили задълженията си по поддържане на пътния участък, като в резултат от тяхното бездействие е настъпил пътния инцидент. С оглед на това е направено искане Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 000695089, гр. София да бъде привлечена като трето лица помагач на страната на ответника на основание чл. 219 от ГПК, което искане е било уважено от съда.

В обобщение моли предявените от ищцата искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.Претендира разноски, съобразно предоставен списък

В предоставения от съда срок е постъпил писмен отговор от третото лице помагач на страната на ответника, Агенция „Пътна инфраструктура“гр. София, в който на първо място се застъпва становище за допустимост на предявените с исковата молба претенции, но по същество счита същите за неоснователни. Изразява становище, че основната причина за настъпване на произшествието е именно поведението на пътя на водача Д. Ф., която не е контролирала превозното средство, поради което е изгубила управление над него. Навежда се възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, поради липса на поставен предпазен колан. Сочи се, че към датата на настъпване на процесното ПТП се е осъществявало зимно поддържане на републиканската пътна мрежа от изпълнителя по сключен Договор № РД-37-107/20.12.2023 г. – ДЗЗД „ТРП Разград“. През целия ден били изпълнени дейностите за снегопочистване и опесъчване, с което е постигнато нивото на поддържане на републиканския път. Твърди се, че по делото няма данни показателите за допустима дебелина на снежната покривка да са завишени, спрямо допустимите такива за процесния участък с ниво на зимно поддържане „Б“ от 5 см., съгласно нормативните изисквания. Изтъква се, че констатираното при огледа на произшествието – „участък покрит със сняг“ по никакъв начин не сочи виновно неизпълнение на задълженията от стопанина 3 на пътя, а напротив експлоатационното състояние на платното за движение преди и след инцидента е било съгласно изискванията. Оспорват се твърденията на ответника, че загубата на управление на превозното средство се дължало на състоянието на пътната настилка, доколкото не е установено, че по пътното платно е имало лед и то там, откъдето е започнало неуправляемото движение на автомобила. В представения по делото протокол за оглед на ПТП не са направени констатации за неопесъчено и необработено с изискуемите материали пътно платно. Сочи се, че предвид интензитета на атмосферните условия през зимния сезон и във връзка с периодичния снеговалеж на процесната дата на път III-205 в участъка стопанисван от ОПУ Разград са били проведени дейности по поддържане на републиканския път съобразно изискванията и съобразно максимално предвидения за това срок. Третото лице помагач изтъква, че е изпълнило пълно и добросъвестно законовите си и договорни задължения, като е осигурило проходимост на пътя при зимни условия,достигайки установените нива на поддържане. Оспорва предявения от ищцата иск по размер, считайки същия за прекомерно завишен. В обобщение се моли искът да бъде отхвърлен.

Представя писмени доказателства, прави и доказателствени искания у които са уважени.

За да се произнесе по заявената претенция, с оглед доводите и становищата на страните, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че л. автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № **, който причинил процесното ПТП на 17.02.2025г. бил застрахован в ответното застрахователно дружество със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна от 06.08.2024 г. до 05.08.2025 г.

Същият е бил управляван от св. Д. С. Р., дъщеря на ищцата , която като водач на л.а. „Форд Фиеста, е излязла от автомобила веднага след ПТП на 17.02.2025г., като сочи ,че майка й като пътник до шофьора е била заклещена с вратата след удара и извадена от автомобила с помощта на полицаи и пожарникари, дошли на произшествието, което настъпило поради навалелия сняг и заледяването на пътя по който тя не могла да овладее автомобила и поради натискане на спирачка, колата се завъртяла и се ударила в автомобил, движещ се в насрещното платно.