Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7908 от 29.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43292/2025
Вид
Решение № 7908
Подписан
29.04.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7908 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20251110143292 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. С. Г. срещу ........ и .......

В исковата молба ищецът твърди, че на 19.05.2023 г. е сключил с първия ответник ........

Договор за потребителски кредит за сумата от 800 лева за срок от 30 дни. Твърди се, че на същата дата и час, чрез средства за комуникация от разстояние, е сключен и Договор за гаранция с втория ответник ......., по силата на който ищецът се е задължил да заплати възнаграждение за поръчителство в размер на 236,96 лева. Ищецът поддържа, че посочената сума за гаранция не е включена в годишния процент на разходите по кредита, което води до заобикаляне на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и поконкретно на чл. 19, ал. 4 от същия закон, тъй като реалното оскъпяване на кредита надхвърля законовия максимум. Навеждат се доводи, че договорът за гаранция е лишен от основание, тъй като не предоставя реална услуга на потребителя, а служи единствено за прикрИ.е на допълнителни разходи в полза на кредитора и свързани с него лица. Ищецът претендира прогласяване на нищожност на договора за кредит и на договора за гаранция поради противоречие със закона и добрите нрави, както и осъждане на ответника ........ да върне сумата от 5 лева, представляваща частичен иск от общо надплатена сума в размер на 264 лева, на основание неоснователно обогатяване.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника ........, с който се оспорва изцяло основателността на исковете. Ответникът твърди, че договорът за кредит отговаря на всички изисквания на Закона за потребителския кредит, като годишният процент на разходите и общата дължима сума са ясно посочени. Поддържа се тезата, че договорът за гаранция е незадължителна допълнителна услуга, избрана доброволно от ищеца, поради което цената не следва да се включва в годишния процент на разходите. Оспорва се твърдението за извършени плащания от страна на ищеца, като се изтъква липсата на 1 доказателства за реално престирани суми.

Постъпил е и писмен отговор от втория ответник ......., който оспорва допустимостта и основателността на исковете спрямо него. Ответникът възразява, че представеният проект на договор за гаранция не носи подпис на ищеца, поради което отрича наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение. Твърди се липса на пасивна процесуална легитимация и се оспорва получаването на каквито и да било суми от ищеца.

Съдът квалифицира предявените искове както следва: Главен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит и договор за гаранция с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 26, ал. 1 пр. 1 от Закона за задълженията и договорите. Съединен при условията на евентуалност с искове за прогласяване нищожност на отделни клаузи от договора за кредит и договора за гаранция поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.

Предявен е и осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите. По разпределението на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца, че следва да докаже наличието на облигационни отношения с ответниците, както и твърдените пороци, водещи до нищожност на договорите. На ответниците е указал, че носят тежестта да докажат изпълнението на задълженията си за предоставяне на пълна и точна преддоговорна информация, спазването на изискванията за форма и съдържание на договорите, Ответникъ следва да докаже още че клаузите са индивидуално уговорени и не са неравноправни.

По иск с правно основанние - чл. 55 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже - факта на извършените плащания, техния размер, а в тежест на ответника - основание за получаване и за задържане на сумата.

Безспорни между страните са обявени с доклада на съда обстоятелствата относно наличието на сключен договор за кредит, както и че ответниците са търговски дружества, предоставящи финансови услуги.

От приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебносчетоводната експертиза (ССЧЕ) на вещото лице Л. Б., съдът приема за установено ; Общо платената сума от ищеца е 1 064,00 лв.. Плащанията са на 18.06.2023 г. (260 лв.) и на 24.06.2023 г. (804 лв.) . С тях са погасени: 800 лв. главница, 27,04 лв. лихва и 236,96 лв. такса за гаранция . ; Договорният ГПР е 49.85%, изчислен само върху лихвата. Максимално допустимият ГПР към датата на договора е 57,10% При включване на таксата за гаранция, действителният ГПР е 3112,64%.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от неоспорените твърдения на страните, съдът приема за установено, че сключването на договора за гаранция не е било резултат от свободно договаряне, а е било наложено от кредитора като задължително условие за отпускане на кредита. Това се установява както от съдържанието на договорната документация, така и от липсата на реална възможност за потребителя да получи кредита при алтернативни условия, без сключване на такъв договор или без обезпечение изобщо.

2

В този смисъл разходите по договора за гаранция представляват пряко свързан и необходим разход за получаване на кредита. Съгласно задължителната практика на Съда на Европейския съюз и установената съдебна практика на Върховния касационен съд, всички разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита и са известни на кредитора, следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР), независимо от тяхното формално наименование или правна квалификация.

В процесния случай включването на възнаграждението по договора за гаранция към общия разход по кредита води до формиране на ГПР в размер на 3112,64%, което многократно надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит – 57,10%. Това превишение не е незначително, а е съществено и драстично, като води до извод за заобикаляне на императивната законова норма, имаща за цел защита на потребителите от прекомерно оскъпяване на кредита.

Неспазването на изискванията относно правилното изчисляване и посочване на ГПР, когато това води до заобикаляне на законово установения максимум, представлява нарушение от категорията на тези, които засягат съществените елементи на договора за потребителски кредит. Поради това и на основание чл. 22 от ЗПК, съдът приема, че договорът за кредит е нищожен изцяло, а не частично, тъй като порокът засяга самата му икономическа същност.

По отношение на договора за гаранция съдът намира, че същият също е нищожен на самостоятелно основание. Макар формално да е сключен като отделно правоотношение, той е функционално и икономически неразривно свързан с договора за кредит и няма самостоятелна стопанска цел извън него. Основната му функция е да генерира допълнително възнаграждение за кредитора или свързано с него лице, като по този начин се заобикалят ограниченията на закона относно максималния размер на разходите по кредита.

Това поведение представлява заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и едновременно с това накърнява добрите нрави, тъй като води до неоправдано и икономически необосновано обременяване на по-слабата страна в правоотношението – потребителя. Налице е явна нееквивалентност на престациите и злоупотреба с договорната свобода, което обосновава извод за нищожност на договора за гаранция.

Като последица от установената нищожност на договора за кредит, на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на предоставения кредит, а именно сумата от 800 лв., без лихви и други разходи.

От събраните доказателства се установява, че ищецът е заплатил общо сума, надвишаваща чистата стойност на кредита с 264 лв. Тази сума е получена от ответника при липса на валидно правно основание, поради което подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД като дадена при начална липса на основание.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за връщане на сумата от 264 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед пълното уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски.

3

Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА (безплатна правна помощ). Съдът намира това искане за неоснователно. По делото липсва договор за правна помощ, обективиращ съгласието и насрещната воля на страните за предоставяне на безплатна помощ. Самото изявление на адвоката в представения списък по чл. 80 от ГПК не е достатъчно доказателство за наличието на такова споразумение. Поради липса на доказателства за валидно възникнало право на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, такова не следва да се присъжда.

На ищеца следва да се присъдят реално направените разходи за държавна такса в размер на 150,00 лв. и заплатеният депозит за вещо лице в размер на 450,00 лв. (еквивалент на 230,08 евро), за които по делото са представени надлежни доказателства.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на финансови услуги (потребителски кредит) от разстояние № ...... от 19.05.2023 г., сключен между П. С. Г. с ЕГН:

**********, с адрес: ...... и ......... (ЕИК: ........), със седалище и адрес на управление: ....... на основание чл. 22 от ЗПК.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за гаранция (поръчителство) от 20.05.2023 г., сключен във връзка с Договор за заем № ....../19.05.2023 г. между П. С. Г. (ЕГН: **********) и ........ (........) (регистрационен номер ...........), със съдебен адрес: ........ на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ......... (ЕИК: ........) да заплати на П. С. Г. (ЕГН: **********) сумата от 5,00 лева (с еврова равностойност 2,56 евро), представляваща частичен иск от общо недължимо платена сума в размер на 264,00 лева (с еврова равностойност 134,98 евро) по нищожния договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ......... (ЕИК: ........) да заплати на П. С. Г. (ЕГН: **********) сумата от 300,00 лева (с еврова равностойност 153,39 евро), представляваща 1/2 (една втора) част от направените по делото разноски, от които: 75,00 лева (с еврова равностойност 38,35 евро) – за заплатена държавна такса и 225,00 лева (с еврова равностойност 115,04 евро) – за платен депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

ОСЪЖДА ........ (регистрационен номер ...........) да заплати на П. С. Г. (ЕГН: **********) сумата от 300,00 лева (с еврова равностойност 153,39 евро), представляваща 1/2 (една втора) част от направените по делото разноски, от които: 75,00 лева (с еврова равностойност 38,35 евро) – за заплатена държавна такса и 225,00 лева (с еврова равностойност 115,04 евро) – за платен депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

4

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5