Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3304 от 31.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17819/2024
Вид
Решение № 3304
Подписан
31.08.2025
В сила
15.11.2025
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 66а · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3304 гр. София, 31.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110217819 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***** срещу Наказателно постановление (НП) № 794958 F 789999/01.11.2024 г., издадено от началника на отдел Оперативни дейности София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите.

В подадената жалба се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на постановлението, като се изтъква, че в НП нарушението е описано непълно и неясно – не е посочен номер на ФУ или дата на регистрацията му в НАП. Жалбоподателят споделя още, че е възможно нарушението да се дължи на грешка, като същото е отстранено незабавно с подаването на коригираща декларация, поради което и фискът не е ощетен. Затова се претендира и приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител, като не се явява и упълномощената адв. Ц. И..

Процесуалния представител на административно наказващият орган – началника на отдел Оперативни дейности София в ЦУ на НАП, юрисконсулт И., изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушението е доказано, поради което моли за потвърждаване на НП. Намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, а обстоятелствата при извършване на нарушението са взети предвид и е наложена санкция в 1 минимален размер. Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.09.2024 г. след 21:00 часа, била извършена проверка на търговски обект – ******, находящ се в ****, ул. *****, стопанисван от ***** с ЕИК ******. Като част от проверяващият екип участвал и св. А. Я. –*** в ЦУ на НАП. При проверката било установено, че в обекта има въведено в работен режим фискално устройство (ЕКАФП), модел „Датекс FP 700” с номер на фискалното устройство № DТ 973764 и номер на фискална памет – 02973764. Фискалното устройство било регистрирано в НАП на 16.07.2024 г. При проверката бил изискан и отпечатан ФКБ № 171/16.09.2024 г. на обща стойност 7.00 лева за 1 бр. бира *** с отбелязана група Г в бона, както и ФКБ № 166/16.09.2024 г. на обща стойност 19.00 лева, за бира *** с отбелязана група Г и *** с отбелязана група Б, и двете издадени от ФУ Датекс. При преглед на отпечатаните фискални бонове, св. Я. установил, че продажбата на стока – бира, е отразена в група Г /която е за стоки и услуги, облагани с ДДС в размер на 9 %/, вместо в група Б – за стоки и услуги, облагани с ДДС в размер на 20 %, каквато е бирата. В обекта се предлагали алкохолни и безалкохолни напитки, както и храни. Преди да се легитимира, св. Я. извършил контролна покупка на 2 броя бира, за което не бил издаден фискален бон, като освен това се установила и разлика между касовата наличност и отчетеното в паметта на ФУ.

На място бил съставен Протокол за извършена проверка от 16.09.2024 г., подписан от присъстващия на мястото управител на дружеството П. П., който не изложил писмени възражения.

При така достигнатите изводи, на 25.09.2024 г. от *** А. В. Я. бил съставен АУАН № F 789999 за описаното нарушение на чл. 27, ал.1, т. 2, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. в присъствието на свидетел и на управителя на дружеството, което се удостоверява с техните подписи. В акта управителят не изложил възражения, като такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В тях са развити същите съображения, каквито и в жалбата.

Въз основа на АУАН № F 789999/25.09.2024 г. при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното наказателно постановление на 01.11.2024 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 27, ал.

2, вр. ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите, за това, че дружеството не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбата и по-конкретно, че в двата фискални бона е отразено, че бирата е в данъчна група Г, която се облага с ДДС от 9%, а не в група Б /облагана с 20 % ДДС/, както е правилно. Изрично в НП наказващият орган е разяснил групите продажби според размера на данъка, с който се облагат, като се е позовал на пар 15д, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС относно намалената ставка за ДДС на храна, но не и на алкохолни напитки, включително бира. В НП са изложени и доводите на наказващия орган да приеме за неоснователно възражението за маловажност на нарушението. В НП органът е приел, че нарушението е извършено за първи път, както и че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Наказателното постановление е връчено на управителя Петков на 14.11.2024 г. видно от инкорпорираната в НП разписка, като на 28.11.2024 г. е изпратена по пощата и жалбата срещу него до ЦУ на НАП.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

2

Я., както и от събраните по делото писмени доказателства (протокол за извършена проверка, копия на фискални бонове, копия на други НП, издадени срещу дружеството в следствие на същата проверка, заповед на изпълнителния директор на НАП от 27.02.2024 и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Я., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят подробно разказва за случая и за установеното от него при извършената проверка на обекта. Свидетелят потвърждава, че при прегледа на фискалните бонове е установил, че в двата бона бирата е отразена като продажба група Г, което е видно и от буквата Г, поставена в края на реда срещу стоката. Той разяснява още, че стоките в група Г се облагат с понижената ставка от 9%, а бирата следва да е в група Б, която се облага с основната ставка от 20 %.

Дружеството не се е възползвало от правото си да ангажира доказателства, с които да подкрепи твърденията в жалбата за допусната грешка при определяне на данъчната група, към която е отнесена стоката бира. А това твърдение се оборва и от наличието на поне два случая, в които различни по вид бири са отнесени към група Г, която се облага с по-ниската данъчна ставка. По този начин от всяка продажба на на бира, дружеството неправомерно е спестявало по 11% ДДС.

Съдът се довери изцяло и на представените по делото писмени доказателства и преди всичко на протокола от проверка и отразените в него данни за номера на ФУ Датекс и номера на паметта му, които подкрепят изцяло показанията на свидетеля. Действително, в АУАН и НП тези данни не са вписани, но те се установяват от протокола, срещу който не са постъпили възражения от управителя на дружеството. Съдът изцяло се довери и на представените копия на фискални бонове и преди всичко на двата бона, цитирани в НП.

Именно от тях се установява, че след изписване на вида на закупената стока – бира и нейното количество и цена, в края на реда, в дясно, е посочена и буквата Г, което определя и данъчната група на съответната стока. От боновете се установява и датата на издаването им, което е точно по времето на проверката. А от заповедта на изпълнителния директор на НАП се установява и компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Всички събрани доказателства са еднопосочни и категорично установяват описаната по-горе фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Съгласно т. 1.1, б. „г” от приложената към преписката Заповед от 27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 185 ЗДДС се съставят от началниците на отдели Оперативни дейности в ЦУ на НАП, а 3 актосъставителят в качеството му на орган по приходите е компетентен на основание т. 2.1 от същата заповед, каквото негово правомощие е предвидено и в чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалния закон, свързани с неясно описание на нарушението от фактическа страна.

Действително, в АУАН и в НП не е посочен номера на фискалното устройство в обекта, но те се установяват от протокола за проверка и описа на пари в касата, където са вписани както номера на ФУ, така и на фискалната му памет, а в протокола – и на коя дата е регистрирано в НАП. По този начин несъмнено може да се свържат приложените по делото копия на фискални бонове от 16.09.2024 г. с използваното в обекта ФУ Датекс. Липсата на данни за неговия номер в НП не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не ограничава по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, посочена е датата и мястото на извършването му, като му е дадена и съответната правна квалификация. В НП обстойно са разяснени и различните групи стоки според размера на ставката на ДДС за всяка от тях, като подробно е обоснован и извода на наказващия орган, че бирата като алкохолна напитка не попада в група Г, която е само за храни.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.

С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 27, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата, лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС, задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.“ Цитираната в НП разпоредба на чл. 27, ал.1, т. 2 от Наредбата гласи, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, като в т. 2 е предвидено, че в група "Б" се отчитат стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, а според точка 4 - група "Г" е за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. А съгласно посочената в НП разпоредба на пар. 15д, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС – ставката на данъка по чл. 66а ЗДДС, която е 9%, се прилага до края на 2024 г. за „доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31 декември 2024 г. включително“. Очевидно в пар. 15д от ПЗР на ЗДДС изрично е изключена бирата от доставката на ресторантьорските услуги, облагани с 9 % ДДС.