Определение № 680 от 13.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 680 гр. Кюстендил, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500490 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила частна жалба, подадена от „Микро кредит“ ЕАД с ЕИК ***, чрез пълномощника адв. *** от САК, със съдебен адрес гр.

София, ул. „Летовищна“ № 1, против Определение № 927 от 29.07.2025 г. на РС Дупница по гр.д. № 790/2025 г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата на ответника „Микро кредит“ АД за изменение на Решение № 386 от 10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 790/2025г. по описа на РС – Дупница в частта относно разноските.

Частният жалбоподател „Микро кредит“ АД моли съда да отмени определението на районния съд и измени решението по първоинстанционното дело като отхвърли искането на процесуалния представител на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение, и в условия на алтернативност, намаляването му съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Обосновава се, че адв. *** е процесуален представител по множество, идентични с процесната, претенции и счита, че в случая е налице злоупотреба с право. Навежда съображения в подкрепа на становището си, че ДДС не следва да бъде присъждано към претендираното адвокатско възнаграждение, като заявява искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК за спиране на производството до постановяване на решение по дело С-744/2023 на СЕС.

Насрещната страна по частната жалба С. А. Р. чрез пълномощника адв. *** ***, счита искането за неоснователно и моли съда да отхвърли жалбата.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на С. А. Р., чрез пълномощник адв. *** *** от АК - Ловеч срещу „Микро кредит“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК за прогласяване 1 нищожността на договор за допълни услуги към заем Microcredit с № 904200153204/25.08.2023г., сключен между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Микро кредит“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения срещу него иск като недопустим и неоснователен. В депозирано от процесуалния представител на ответника в хода на делото становище вх. № 7889/10.07.2025 г. е заявено изрично възражение срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата, и в условия на алтернативност, възражение за прекомерност с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

В хода на образуваното производство по гр. д. № 790/2025 г. по описа на ДнРС, ищцата С. Р. е била представлявана от адв. *** *** от АК - Ловеч, съгласно пълномощно и сключен договор за правна защита и съдействие от 28.08.2024 г. /спр. л.

9-10 от първоинстанционното дело/ при предоставяне на клиента на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

По делото са събрани писмени доказателства и проведено едно открито съдебно заседание, в което нито една от страните и техни процесуални представители не е присъствала. От страна на процесуалния представител на ищцата на 04.07.2025 г., преди приключване на устните състезания по делото, е депозирана единствено една писмена молба със становище по хода на делото., в която е обективирано искане за присъждане на разноски, включително и разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител за предоставената безплатна правна помощ, в размер на 932,51 лв. с ДДС. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л.

34/, както и доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС / л. 36/.

С Решение № 386 от 10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 790/2025 г. по описа на РС - Кюстендил предявеният иск е уважен, като съдът е прогласил нищожността на сключения между страните на 25.08.2023г. Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9042-00153204/25.08.2023г. Осъдил е „Микрокредит“ АД да заплати на С. А. Р. сторените по делото разноски, а именно: 190.84 лв. държавна такса, както и да заплати на адв. *** ***, сумата от 932.51 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ, с включен ДДС.

Решението е атакувано в частта за разноските с молба по чл. 248 от ГПК от ответника – настоящ жалбоподател като с обжалваното определение РС - Дупница е оставил молбата без уважение, като е изложил мотиви за нейната неоснователност.

Окръжният съд намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав напълно споделя доводите на районния съд в обжалваното определение досежно наличието на основание за присъждане в полза на процесуалния представител на ищцата на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. 2 ЗАдв., но счита, че районният съд е определил възнаграждение в прекомерен размер.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, то следва да е в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Макар и чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. да препраща към размерите, определени съобразно Наредба № 1/2004 г. МРАВ, настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на Наредбата 2 възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

В този смисъл разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи /при прилагане разпоредбите на Закона за правната помощ/, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Същевременно съгласно § 2а от Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. С присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 във вр. с чл.

8 ЗДДС, съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС.

При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. Тези изводи се подкрепят и от постановеното решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-744/23, според което чл. 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28.11.2006г. следва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

Както вече се посочи по-горе първоинстанционното производство е имало за предмет предявен установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за 3 паричен кредит. Така предявената претенция касае определен тип потребителска закрила и не се отличава с ексклузивност, а е често срещана в практиката. Като се има предвид утвърдената изобилна и константна съдебна практика относно предмета на делото, съобразявайки цената на предявения иск, продължителността на процеса и осъществената от адвоката правна защита, се налага извода, че делото е със сравнителна ниска фактическа и правна сложност. Същевременно, както бе посочено има обилна и непротиворечива съдебна практика; налице са водени множество еднотипни дела със същия предмет, както срещу същите кредитори, така и срещу други кредитори. Видът и количеството на извършените от процесуалния представител процесуални действия не е в голям обем и положения от пълномощника труд е минимален - процесуалният представител на ищеца не е участвал лично в открито съдебно заседание, а е подадена само искова молба и една писмена молба по хода на делото; събраните писмени доказателства са в малък обем; не са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства – напр. разпит на свидетели или изслушване на съдебна експертиза.

Съобразявайки посоченото, съдът достига до извода, че адвокатско възнаграждение, определено според размера, посочен в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1/2004г., което възлиза на 777,09 лв. без ДДС /или 932,51 лева с вкл. ДДС/, се явява прекомерно спрямо правната и фактическа сложност на делото и съобразно процесуалните усилия на адвоката, положени за защита интересите на ищеца, както и в несъответствие с практиката на СЕС и намира, че справедливият и обоснован размер на адвокатско възнаграждение съобразно посочените критерии е сумата от 400 лева без ДДС / или 480 лв. с вкл. ДДС/, до който размер следва да се намали присъденото в полза на адв. *** възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да се потвърди до размера от 480 лв. с вкл. ДДС и да се отмени над този размер до пълния уважен размер от 932,51 лв. с вкл. ДДС.