Решение № 12408 от 08.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12408 гр. С., 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110115496 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по делото е образувано въз основа на жалба, подадена от И. В. В., ЕГН **********, с адрес: с. Д.П. ул. „АДРЕС“ №** срещу Решение № 1505/ 11.08.2020 г. на ОСЗ-И., гр. С., в частта по т. III, с която е отказано на наследниците на С.С.В възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0,455 дка, пета категория, находяща се в землището на с. Д.П. м. „.”, бивш имот с кад. № 144 по кадастралния план от 1954 г. (стар), изработен по аерофотоснимки, планов лист Г-18-10-Б, заявен с пореден № 7 от заявлението и установен с Емлячен регистър от 1949 г., с. П..

Жалбоподателя твърди, че е решението на ОСЗ е неправилно и незаконосъобразно, тъй като имота не попада в застроен терен, съгласно приложената към същото предварителна скица №1755/18.02.2006г. Моли съда да отмени Решение № 1505/ 11.08.2020 г. в частта по и да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на С.С.В върху този имот.

Ответникът оспорва жалбата. Твърди, че имотът по т. III от решението попада в урбанизирана територия, поради което застроената му площ се определя от техническата служба на общината по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, което производство завършва със заповед на кмета на общината, като в случая заповедта на кмета не е оспорена и е влязла в сила.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. М., която поддържа жалбата и моли съда да уважи същата. По делото са постъпили писмени бележки.

Ответникът по жалбата ОСЗ-И., гр. С. , се представлява от адв. Стоилова, която моли съда да отхвърли жалбата. По делото е постъпила писмена защита.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници се установява, че жалбоподателя е наследник на С.С.В, починал на 29.09.1964г.

1

Въз основа на заявление на Е.С.М с вх. № 1505/28.02.1992 г., била образувана административна преписка при ответната страна /ОСЗ - И./ за осъществяване на производство по възстановяване на правото на собственост върху конкретно индивидуализирани недвижими имоти, един от които е и процесния имот.

С Решение № 1505/ 11.08.2020 г. на ОСЗ-И., гр. С., постановено по преписка вх.№ 1505/28.02.1992 г., в частта по т. III, е постановен отказ за възстановяване на правото на собственост на наследниците на С.С.В, в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0,455 дка, пета категория, находяща се в землището на с. Д.П. м. „.”, бивш имот с кад. № 144 по кадастралния план от 1954 г. (стар), изработен по аерофотоснимки, планов лист Г-18-10-Б, заявен с пореден № 7 от заявлението и установен с Емлячен регистър от 1949 г., с. П., поради обстоятелството, че съгласно решение на техническата служба в Протокол №9/31.10.2006г., одобрено със Заповед № РД-9455/17.11.2006 г. на кмета на район „П.“ имота попада в застроен терен собствениците подлежат на обезщетяване по реда на чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

По делото са приети преписка с вх. №94-И-266/17.08.2006г. и преписка с вх. №94-И267/17.08.2006г. на СО, район П., във връзка със Заповед № РД-9-454/ 17.11.2006 г. кмета на район „П.“ и Заповед № РД-9-455/ 17.11.2006 г. кмета на район „П.“.

Останалите, събрани по делото доказателства, съдът намира за неотносими към предмета на делото, в т.ч. и приетото заключение по СТЕ.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

В атакуваното решение административният орган се е позовал на обстоятелството, че съгласно решение на техническата служба в Протокол №9/31.10.2006г., одобрено със Заповед № РД-9-455/17.11.2006 г. на кмета на район „П.“, имота попада в застроен терен и собствениците подлежат на обезщетяване по реда на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ.

В случаите, когато искането за възстановяване касае имоти, намиращи се в границите на урбанизираните територии – какъвто е и настоящия случай, съгласно нормата на чл. 11, ал.1 ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие постановява решение въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал.4, 5 и 6 и чл. 13а от цитирания правилник. Последните се издават въз основа на влязла в сила заповед на кмета на общината /подлежаща на обжалване по реда на АПК/, който съответно одобрява решенията на техническа служба на общината /издадени служебно при спазване на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията /ДВ, бр.51 от 2001 г./ относно застроената част от имотите – чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ.

Следователно производството по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ е междинно производство, развиващо се преди постановяването на решението на ОСЗГ, т.е. то се явява предпоставка за произнасяне на колективния административен орган относно начина на възстановяване на правото на собственост. В настоящия случай обаче, по делото липсват доказателства, че това междинно производство е приключило окончателно. От събраните по делото доказателства не се установява Заповед № РД-9-455/17.11.2006 г. на кмета на Столична община, Район П. да е влязла в сила. По делото са приети 2 бр. преписки с вх. №94-И266/17.08.2006г. и преписка с вх. №94-И-267/17.08.2006г. на СО, район П., във връзка със Заповед № РД-9-454/ 17.11.2006 г. и Заповед № РД-9-455/ 17.11.2006 г. Видно от приложените и по двете преписки съобщения за връчване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, на 05.12.2006г. е връчена Заповед № РД-9- 454/ 17.11.2006 г. (касаеща бивш имот №156) на лицата И. В. Я. и С.В.К (стр. 129, стр. 138 и стр. 159 от гр.д. №41036/2020г на СРС). По делото не са ангажирани никакви допълнителни доказателства за връчване на процесната Заповед № РД-9-455/17.11.2006 г. (касаеща процесния бивш имот №144) на заинтересованите лица, а от приложените по делото преписки този факт не се установява. С оглед на това, съдът приема, че процесната Заповед № РД-9-455/17.11.2006 г. не е връчена на заинтересованите лица, съответно не е влязла в сила.

Предвид, че Заповед № РД-9-455/17.11.2006 г. е основание за постановяване на обжалваното решение, за същата няма данни да е влязла в сила и не е изчерпан реда за нейното оспорване по съдебен ред, не може да се приеме, че процесният недвижим имот е изцяло застроен. Налице е незавършен фактически състав, поради което и неправилно е 2 прието от административния орган, че са налице условията на материалния закон по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. В настоящия случай, съдът намира, че не са спазени законоустановените процесуалноправни разпоредби за издаването на атакуваното решение.

Констатирания порок не е от категорията на тези, съдържащи радикална степен на недействителност и респективно водещи до нищожност на атакуваното решение, а е основание за отмяната на последното като незаконосъобразно.

Доколкото преценката, свързана със застрояването на процесния имот и определянето на свободната и застроена площ, изрично по силата на закона е предоставена на конкретен административен орган, а именно на кмета на общината, то несъмнено е, че съдът, контролиращ законосъобразността на решенията на органа по поземлената собственост в рамките на производството по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, не би могъл да разреши по същество тези въпроси – т.е. неприложима е разпоредбата на чл. 173, ал.1 АПК.

Допълнителен аргумент в подкрепа на това разбиране е и предвидената в закона възможност за обжалване на заповедите по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ пред компетентния съд – Административен съд – С. - град.

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното решение следва да се отмени и да изпрати преписката на ОСЗ-И. с указанието да постанови нов акт след приключване със стабилен административен акт на междинното производство по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1505/ 11.08.2020 г. на О.С.З- И., гр. С., в частта по т. III, с която е отказано на наследниците на С.С.В възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0,455 дка, пета категория, находяща се в землището на с. Д.П. м. „.”, бивш имот с кад. № 144 по кадастралния план от 1954 г. (стар), изработен по аерофотоснимки, планов лист Г-18-10-Б, заявен с пореден № 7 от заявлението и установен с Емлячен регистър от 1949 г., с. П..

ВРЪЩА административна преписка вх.№ 1505/28.02.1992 г. на О.С.З – И., гр. С., за постановяване на ново решение в обжалваната част, след приключване на производството по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - С. град в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3