Определение № 11763 от 31.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11763 гр. София, 31.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100504796 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 385713/25.11.2025г. по описа на Софийски районен съд (СРС), изходяща от „Ей Си Ар“ ЕООД, чрез упълномощената адв. С.Д. от САК, срещу определение № 45391 от 30.10.2025 г., постановено по гр. дело № 50827/2024 г. по описа на СРС, 60 състав, с което съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че същото е недопустимо по аргумент от чл.210, ал. 2, изр. посл. от ГПК, тъй като не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Поддържа, че в делбеното производство следва да бъдат разгледани всички възражения и искания на страните във връзка с имотите, включени в делбената маса. Излага подробни съображения. Цитира практика на ВКС и счита, че за ищците по насрещния иск липсва правен интерес от воденето на отделен иск за собственост на делбения недвижим имот в отделно исково производство, тъй като всички техни надлежно въведени възражения с отговора на исковата молба срещу правата на ищеца, следва да бъдат разгледани в делбеното производство.

Искането е съдът да отмени изцяло обжалваното определение от 30.10.2025 г., по гр. дело № 50827/2024 г., пo oпиca на СРС, 60 състав, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С частната жалба не се сочат доказателства и не се претендират разноски.

Ответникът по частната жалба – А.А.А., чрез упълномощения адв. Д.Я. от САК, в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа, че спорът за подсъдност е разрешен от Софийския апелативен съд, който с 1 окончателното си определение № 2937/07.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 2891/2025г., I Граждански състав, е приел, че: „На основание чл. 122 ГПК Софийски градски съд е родово компетентен да разгледа спора, иницииран с насрещна искова молба вх. № 278574/19.08.2025г. пo oпиca на Софийски районен съд.“ Излага, че висящият пред Софийски градски съд спор за установяване на право на собственост върху процесния имот има преюдициално значение за изхода на делбеното производство. Моли да бъде отхвърлена частната жалба, като неоснователна и необоснована и потвърдено обжалваното определение.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е за делба във фазата по допускането .

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба, подадена „Ей Си Ар“ ЕООД, чрез адв. С.Д., срещу А.А.А., Е.А.Г., Т.А.Г. и А.Т.Г., с която е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот с идентификатор ***. В срока за отговор ответникът А.А.А., чрез адв. Д.Я., е предявил насрещен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с твърденията, че е придобил процесния недвижим имот на основание давностно владение и същият е негова изключителна собственост, а при условията на евентуалност, че „ЕЙ СИ АР“ ЕООД не е собственик на този имот.

С определение от 29.08.2025 г. насрещният установителен иск за собственост е разделен на основание чл. 210, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ГПК и е изпратен на Софийски градски съд по подсъдност, където е образувано гр. д. № 11334 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав.

С обжалваното определение първостепенният съд е приел, че спорът за наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния имот зависи от изхода на спора по установителния иск за собственост, а производството пред Софийски градски съд е преюдициално спрямо делбеното. Връзката между двете производства налага делбеното да бъде спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 11334 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд.

Процесното определение е надлежно съобщено на ищеца, чрез пълномощника му, като му е връчен препис на 17.11.2025г., а на 25.11.2025г. е депозирана разглежданата частна жалба срещу определение № 45391 от 30.10.2025 г., постановено по гр. дело № 50827/2024 г. по описа на СРС, 60 състав.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав приема следното:

Частна жалба с вх. № 385713/25.11.2025г. по описа на СРС, изходяща от легитимирана страна, е депозирана преди изтичането на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Предявена е от лице с правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на въззивния съд. Съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С Тълкувателно решение (ТР) от 15.01.2019 година по тълк. дело № 6/2017 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съобразявайки изложеното в мотивите на цитираното ТР, въззивният съдебен състав приема, че съдът служебно следва да 2 провери всички правно релевантни факти, като сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, и евентуално тези представени с частната жалба, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството.

Въззивният съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Спорно по делото е дали делбеното производство пред СРС следва да бъде спряно до приключване на спора за собствеността на делбения имот, който е образуван в отделно производство по гр. д. № 11334/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

В разглеждания случай се установи, че с определение № 2937 от 07.11.2025г., постановено по частно гражданско дело № 20251000502891 по описа за 2025г. на Апелативен съд - София, е прието, че на основание чл. 122 от ГПК Софийски градски съд е родово компетентен да разгледа спора, иницииран с насрещна искова молба вх.

№ 278574/19.08.2025 г. по описа на Софийски районен съд. Макар цитиранато определение да не е постановено в производство по Глава двадесет и първа на Дял втори, Част Втора от ГПК, то е задължително за долустоящия съд (по аналогия на чл.

278, ал. 3 от ГПК). След като двете съдебни производство – по иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността, вр. с чл. 341, ал. 1 от ГПК и по чл. 124, ал. 1 от ГПК – установителен иск за собственост на същия недвижим имот, са висящи пред различни съдилища – съответно пред СРС и СГС, то следва да се съобрази съществува ли връзка между двете дела и кое от двете е обуславящото за разрешаване на спора между страните.

Частният жалбоподател не излага твърдения, че липсва преюдициалност на двете висящи съдебни производства по отношение собствеността и делбата на процесния недвижим имот с идентификатор ***. Доколкото нормата на чл. 344, ал. 1, изр. 1 от ГПК постановява, че в първата фаза на делбеното производство следва да се реши спора по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник (съделител), то следва извод, че при наличие на висящ съдебен спор, иницииран от съделител, който претендира да е носител на изключително право на собственост върху делбения имот, то делбеното производство следва да се спре до приключване на спора за собствеността на делбената вещ (имот), тъй като решението по гр. д. № 11334/2025 г. на Софийски градски съд, ще има значение за правилното решаване на спора по гр. дело № 50827/2024 г. по описа на СРС, 60 състав. Като е достигнал до същия правен извод в обжалваното определение от 30.10.2025 г., по гр. дело № 50827/2024 г., пo oпиca на СРС, 60 състав, първостепенният е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Доводите на частния жалбоподател не са противопоставими на извода за правилността на обжалвания акт.

По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е неоснователна, а определението на първата инстанция следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Въззивното определение подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно отразеното в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 45391 от 30.10.2025 г., постановено в закрито заседание по гр. дело № 50827/2024г. на Софийски районен съд, 60 състав.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4