Решение № 1574 от 20.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2103/2023
- Вид
- Решение № 1574
- Подписан
- 20.03.2024
- В сила
- 19.03.2024
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4, ал. 2 · Закон за лицата и семейството
РЕШЕНИЕ
№ 1574 гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка И.
Членове:
Наталия П. Лаловска
Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100502103 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 15024/21.12.2022г., постановено по гр.дело № 12936/2022г. по описа на СРС, 68-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника К. И. В. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 045.17 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „****, аб. № 308815, сумата 666.45 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021г., сумата 47.12 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., сумата 9.87 лева - мораторна лихва върху последната главница за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.11.2021г. до окончателното погасяване, за които вземания по ч.гр.д. № 65556/2021г. по описа на СРС, 68-и състав на 29.12.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Неправилно СРС приел, че ответникът К. И. В. не била потребител на топлинна енергия за битови нужди. По делото било установено, че същата била носител на вещното право на ползване върху имота. Ето защо наличието 1 на облигационна връзка между страните било доказано. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което установителните му искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът К. И. В. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В хода на производството, чрез адв. Б., заявява становище за нейната неоснователност. Намира обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не заявява становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:
В сезиралата съда искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД излага, че през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. доставил в имот с аб. № 308815, находящ се на адрес гр. София, ул. „****, топлинна енергия на стойност 4 045.17 лева. Дължима била и главница за дялово разпределение на стойност 47.12 лева за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. Поради неплащане на дължимите суми за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021г. се дължало обезщетение за забавата в размер на 666.45 лева върху главницата за топлинна енергия и сумата 9.87 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г., както и законни лихви върху главниците, считано от 17.11.2021г. до окончателното плащане. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, срещу ответника К. И. В., на която топлинната енергия била доставена по сключен договор при общи условия. На 29.12.2021г. по ч.гр.д. № 65556/2021г. по описа на СРС, 68-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът възразила срещу заповедта, предвид на което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае същите вземания за установени.
Претендира разноски за производството.
Ответникът К. И. В., чрез адв. Б., в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, нямала качеството потребител, тъй като на 09.08.1991г. прехвърлила правото си на собственост върху имота в полза на сина си И.В.Ф.. Последният на 28.12.2001г. подал при ищеца декларация за откр иване 2 на партида, но ищецът бездействал в продължение на 20 години и не променял титуляра на партидата. Намира, че дори и по делото да се установи, че фактически ответникът В. ползвала имота, приоритет следвало да бъде даден на лицето, подало искане за откриване на партида. Позовава се на съдебна практика на други състави.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не заявява становище по исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том XXXXXV, дело 10354/1991г., на Първи нотариус при Нотариална служба при Втори районен съд гр. София, се установява, че на 09.08.1991г. ответникът К. И. В. се разпоредила посредством дарение, извършено в полза на сина си И.В.Ф., с притежавания от нея апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „****, като ответникът В. си запазила пожизнено вещното право на ползване върху същия имот.
Последното обстоятелство не се оспорва от ответника в нито един етап от развитието на производството по делото.
По делото ответникът е представила молба-декларация за откриване на партида при ищеца от 28.12.2001г., с поставен текст „р 374/308815“ в десния ъгъл на документа. Документът изхожда от името на приобретателя И.В.Ф., попълнени са и имената на ответника К. И. В., с посочено качество – майка, и с него се иска откриването на партида на Ф. при ищеца за топлоснабдяването на процесния имот.
Сочи се, че досегашен потребител за партида с аб. № 308815 бил И.Г.В., който починал. На декларатор фигурира 1 брой подпис.
Документът своевременно е оспорен от процесуалния представител на ищеца, при твърдение, че не бил входиран в ищцовото дружество, а на следващо място, че 3 посоченото лице И.В.Ф., към депозирането на молбата било на 15 годишна възраст.
Така въведените от ответника възражения съдът намира за основателни.
На първо място от оформянето на документа с поставен в горния десен ъгъл текст „р 374/308815“ не може да се направи категоричен извод, че молбата била депозирана пред ищцовото дружество, а и от представените по делото съобщения към фактури се установява, че ищецът не открил партидата с аб. № 308815 на името на Ф., а същата била водена на името на ответника К. И. В..
Дори и да се приеме, че молбата постъпила при ищеца и отбелязването в горния десен ъгъл на документа свидетелства за нейното деловодно регистриране при него, то към датата на молбата – 28.12.2001г. И. Ф. бил на 15 навършени години и с арг. чл. 4, ал. 2 ЗЛС извършвал правни действия със съгласието на своите родители. В случая обаче в документа молба-декларация е положен само един подпис, т.е. липсва подписът или на непълнолетния И. Ф., или на негов родител. Следователно не е налице валидно отправено изявление за договорно обвързване от страна на И. Ф., предвид на което правилно ищецът не открил партида на името на непълнолетното дете.
По изложените по-горе мотиви, при липса на договорно обвързване по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, до какъвто извод достигна настоящият съдебен състав, приложима е субсидиарната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съобразно последната норма всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. Същата законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова дефиниция е ползвателят.
Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС.
По делото безспорно се установява, че носител на ограниченото вещно право на ползване върху имота през процесния период била ответникът К. И. В., на чието име и счетоводно ищецът водел партидата с аб. № 308815.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за аб. № 308815, протокол от общо събрание на етажните собственици за избор на ФДР от 08.11.2001г. с положен подпис на ответника в списъка, съобщения към фактури и др. по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.
4
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът В. през процесния период била потребител на доставяната до процесния апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „****, топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От представените по делото и неоспорени писмени доказателства – извлечение от сметка за аб. № 308815/4000260481 и съобщения към фактури, по делото се установява количеството доставена през процесния период ТЕ и нейната цена. Ето защо съдът приема за установено, че в процесния имот през процесния период ищецът доставил топлинна енергия на обща стойност 4 233.39 лева, обективирана в представените по делото съобщение към фактура № 0106615661/31.07.2019г., на стойност 2 210.20 лева с ДДС за отчетния период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и обща фактура № 1005395339/31.07.2020г., на стойност 2 023.19 лева с ДДС за отчетния период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.