Решение № 5397 от 22.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5065/2024
- Вид
- Решение № 5397
- Подписан
- 22.08.2025
- В сила
- 22.08.2025
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Кодекс на труда
- чл. 234 · Кодекс на труда
- чл. 234, ал.1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 234, ал.1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 234, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 234, ал. 3, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 5397 гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100505065 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1713/31.01.2024 г., постановено по гр.д. № 9973/2023 г. на СРС, ГО, 79 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу С. К. Г. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 2 000 лв. - неустойка по чл. 13 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.06.2022 г. към трудов договор № 940526/05.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2023 г., до окончателното погасяване, както и сумата от 5 5 лв. - лихва за забава за периода от 28.09.2022 г. до 04.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 112/2023 г. по описа на РС – Пловдив, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.01.2023 г.
Образувано е по въззивна жалба въззивна жалба вх. № 61375 от 23.02.2024 г. на СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ ООД срещу решението. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен. Излага, че неправилно СРС е отхвърлил иска за неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 13 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.06.2022 г. по мотиви за недоказване кредиторът да е престирал или да е бил готов да престира. Сочи, че съгл. чл. 3 от договора работодателят и въззивник се е задължил в срок от 18 месеца от сключване на договора да проведе курса, а съгласно чл. 11 от договора служителят се е задължил да не прекратява или да не допуска да се прекрати трудовото правоотношение с наказание “уволнение“ в 1 същия този срок. Т.к. въззиваемият е уволнен с налагане на наказание “уволнение“ поради неявяване на работа два последователни дни считано от 18.08.2022 г., то работодателят въззивник не е имал възможност да проведе курса. Сочи се във въззивната жалба обаче, че е било планирано провеждането на такъв курс и то при спазване на срока по чл. 3 от договора. Въззивникът излага, че е бил в невъзможност да изпълни задължението да проведе курса до 18.08.2022 г., когато е прекратено трудовото правоотношение на ответника на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но е бил готов да го проведе, т.е. готов да престира точно.
Въззиваемият С. К. Г. не е подал отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Решението следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано, вкл. като се препраща към мотивите на СРС на осн. чл. 272 ГПК.
С исковата молба ищецът работодател „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД твърди, че по силата на трудов договор № 940526/05.01.2019 г. за неопределено време ответникът е заемал длъжността “Готвач, заведение за бързо хранене“ с място на работа ресторант на Макдоналдс в гр. Пловдив. Твърди се, че по силата на Договор за повишаване на квалификацията от 01.06.2022 г. ищцовото дружество се задължило да проведе курс за повишаване на квалификацията на ответника, а служителят се задължил да я усвои. Обучението се състояло от курс “Изграждане на лидера в мен“ за заемане на длъжността “Втори асистент мениджър“.
На дата 18.08.2022 г. трудовото правоотношение с ответника било прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на наказание “уволнение“ поради неявяване на служителя на работа два последователни дни. Поради това работодателят бил поставен в невъзможност да осигури участието на ответника в курса, който не е бил проведен до 18.08.2022 г.
В исковата молба, с молба от 02.11.2023 г. и в откритото съдебно заседание от 02.11.2023 г. ищецът сочи, че не е провел курса до 18.08.2022 г., но е имал намерение да го проведе и е бил готов да го проведе. Твърди, че курсът бил планиран да се проведе през м. 11.2022 г., а именно при спазване на заложения в чл. 3 от договора срок.
Претендира сумата от 2 000 лв. – фиксирана по размер неустойка по чл. 13 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.06.2022 г., дължима поради това, че в нарушение на уговореното в чл. 11 от договора ответникът и страна по договора е станал повод за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на наказание “уволнение“ в срока по чл. 11 от договора. Според чл. 11 от договора служителят се задължава да не прекратява трудовото правоотношение в срок от 18 м. считано от сключване на Договор за повишаване на квалификацията от 01.06.2022 г. Претендира и обезщетение за забава, като навежда, че ответникът бил поканен да заплати неустойката с покана.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил валидността на клаузата на 2 чл. 13 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.06.2022 г. относно процесната неустойка. В тази връзка излага, че тази клауза е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Оспорва ищецът да е престирал точно по договора – оспорва да е проведен курс, в който той да е участвал. Оспорва работодателят да е сторил разходи във връзка с обучението. Прави и възражение за прекомерност на неустойката.
Решаващият състав на СРС е отхвърлил исковете като неоснователни по водещия мотив, че претендиращият неустойката кредитор не е доказал да е изпълнил или да е бил готов да изпълни собствените си задължения по договора.
Не е било спорно между страните, а и се установява от трудов договор № 940526/05.01.2019 г., че по силата на трудовия договор ответникът и възизваем е заемал длъжността “Готвач, заведение за бързо хранене“ с място на работа ресторант на Макдоналдс в гр. Пловдив. Също така не е било спорно, а и се установява от Заповед № 5050/11.08.2022 г. на работодател „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, връчена на 18.08.2022 г., че трудовото правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на наказание “уволнение“.
Ответникът не оспорва да е сключил с работодателя Договор за повишаване на квалификацията от 01.06.2022 г. По силата на този договор ищецът и въззивник / и работодател/ се е задължил да проведе курс “Изграждане на лидера в мен“ за заемане на длъжността “Втори асистент мениджър“. Служителят се задължил да усвои обучението.
Според чл. 3 от договора работодателят се задължава да проведе курса в 18 месечен срок от подписване на договора. В същия този срок – 18 месеца от сключване на договора, по силата на чл. 11 служителят се е задължил да не прекратява трудовото си правоотношение. Според чл. 13 от договора ако служителят стане причина за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение„ в срока по чл. 11, то той дължи процесната неустойка от 2000 лв.
Съгл. чл. 8 – чл. 10 от договора всички разходи по провеждане на курса /като обучители, материали, транспорт, настаняване, храна/ се поемат от работодателя. По време на провеждане на курса на курсиста служител се заплаща трудово възнаграждение по трудовия договор в пълен размер – чл. 6.
Напълно се споделят и не следва да бъдат преповтаряни подробно мотивите на СРС относно валидността на клаузата на чл. 13 от договора.
С договора за повишаване на квалификацията страните по трудово правоотношение целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента на знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определена професия или специалност. По правило процесът на допълнително квалифициране се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила, като същото може да бъде извършено пряко от работодателя или обосредено от него (чрез ангажиране на външни обучители или дори само чрез финансиране на обучението). Доколкото договорът по чл. 234 КТ няма за предмет престирането на работна сила срещу възнаграждение, той не е същински трудов, а съставлява граждански такъв, който е функционално обусловен от съществуващо или непосредствено предстоящо за възникване трудово правоотношение. Поради това специалната му регламентация в КТ е ограничена до предвиденото в чл. 234, ал.1 и ал. 2 КТ минимално необходимо съдържание. Извън него страните могат да уговарят свободно допълнителни клаузи, но в рамките на 3 делегираната с чл. 234, ал.3 КТ договорна автономия и в предписаната от закона писмена форма. Следователно относно този вид договори намират пълно приложение общите правила на ЗЗД при съобразяване със спецификите и предназначението на договора в контекста на трудовото правоотношение, като отговорността по чл. 234, ал.
3 КТ съставлява специална хипотеза на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Според чл. 234, ал. 3 КТ с договора страните могат да уговорят задължение на служителя да работи при работодателя за срок до 5 години, както и отговорност за неизпълнение на това задължение /чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ/. Според чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ страните могат да уговорят и отговорност при незавършване на обучението.
Не е налице противоречие със закона – хипотезата е предвидена в закона. Не противоречи на добрите нрави работодателят, който е инвестирал в обучение на служителя, да го задължи да завърши обучението и впоследствие да работи при него за определено време, определено в закона. Неустойката по чл. 13 от договора в случая е уговорена като компенсаторна за пълно неизпълнение, като целта й е да стимулира ответника да изпълнява трудовите си задължения при работодателя през известен период от време, което е обусловено от вложените от страна на работодателя средства за повишаването на квалификацията на служителя – касае се за инвестиция в управленски екип и създаване на мениджър, който да притежава необходимите знания и лидерски качества за управлява конкретен обект на ищеца. Освен това при повишаване на квалификацията на работника или служителя работодателят не влага средства само в икономически смисъл, а цели престиране на квалифицирана работна сила, което има отражение и върху цялото предприятие. Процесната неустойка е уговорена с оглед типичните цели на неустойката и не се отклонява от присъщите й функции и в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Така уговорената неустойка неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция съгласно ТР № 1/2009 на ОСТК на ВКС на РБ.
Така уговорената неустойка не е в твърде голям /значителен/ размер или без краен предел или фиксиран срок.
Правилно обаче исковете са били отхвърлени поради недоказване от страна на ищеца да е изпълнил задълженията си по договора – да проведе курс на ответника, както и да е бил готов да престира точно.
Сам ищецът сочи, че до 18.08.2022 г., когато е прекратено трудовото правоотношение, не е бил проведен курсът. Ищецът не е доказал и да е бил в готовност да престира, а именно твърденията си за планиран курс за м. 11.2022 г. С доклада по делото на ищеца е било указано на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези свои твърдения. От представената извадка за регистрация по НАПОО не се установяват твърденията на ищеца за планиран курс, именно във връзка с процесния договор и именно от вида “Изграждане на лидера в мен“ за заемане на длъжността “Втори асистент мениджър“. От извадката се установява единствено фактът, че ищецът е регистриран за провеждане на обучения, но е и че обучението по процесния договор е било проведено или дори планирано. Ищецът също така не е доказал и да е уведомил ответника за датите на предстоящия курс съгласно чл. 5 от договора. За да бъде ангажирана отговорността по чл. 92 ЗЗД е необходимо кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни /така Решение № 21 от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 470/2009 г., II т. о., ТК/, т.е. да е бил изправен, което не се установява по настоящото дело. Вредите за кредитора работодател, които обезпечава процесната неустойка, са именно във връзка с провеждане на курс за повишаване на квалификацията, какъвто не е бил проведен и не се установи да е бил 4 дори планиран. Като правилно решението следва да бъде потвърдено. Водим от горното съдът
Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/590bac82-9995-4723-855a-47756bcfa2f9