Решение № 54 от 26.03.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Разлог, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200107 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.И.И., с ЕГН*, с адрес г.С., у.„Ц.Б..“№26, против ЕФ №*, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3, във вр.

С чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание глоба от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 от същия закон.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен, поради изтичане на 3-годишния давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК, за преследване на адм. нарушение. Отделно от горното се твърди, че обжалваното НП следва да бъде отменено и на друго самостоятелно основание. Сочи се, че за да бъде ангажирана нак. отговорност на санкционираното лице за установеното с обжалвания ЕФ адм. нарушение, следва същият да има качеството на „собственик“ или на „ползвател“ на ППС-то с което е извършено нарушението. Твърди се, че установеното ППС не е собственост на санкционираното лице и не го е използвал от дата 12.01.2016 г., когато е предал владението в/у същото по силата на нот. заверен договор за покупко-продажба, ч/з който е продал визирания в обжалвания ЕФ, ППС, л. а. марка и модел „Н.Т..“ на лицето Н.Г.Д., от с.Б., о.Р., с ЕГН*, която не е изпълнила задължението си да регистрира автомобила на свое име.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна - редовно призована ч/з процесуалния си представител, оспорва жалбата. Намира ЕФ за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адв. хонорар.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.01.2021 г., в 12:11 часа, устройство №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10. ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320, е заснело ППС - л. а. марка и модел „Н.Т..“, притежаващ рег.№*, с обща техническа допустима максимална маса 2300, брой оси 2, категория ППС, движещо се в о.Р., по път 19 км 30+320, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, съобразно категорията на ППС, при което бил издаден ЕФ №*, за налагане на имуществена 1 санкция за нарушение, установено от горепосочената ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 от същия закон.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне *, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 24.10.2024 г. Няма данни и доказателства с/у жалбоподателя да са предприети други действия за преследване на установеното и санкционирано нарушение, вкл. и такива относно датата на изпращане на ЕФ за връчване.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото снимков материал и писмени доказателства, които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право и интерес да обжалва. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният ЕФ подлежи на отмяна, поради изтекла давност за преследване на адм. нарушение. Съгласно т.2 от Тълк. постановление №1/27.02.2015 г. на ВАС на РБ – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, институтът на давността регламентиран в чл.80-82 от НК, е приложим и в производството по УАН и налагане на адм. наказания, тъй като по отношение обстоятелствата изключващи преследването и изтърпяване на наказанието сред които и давността, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към регламентацията в НК. В случая, видно от обстоятелствената част на ЕФ, деянието за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 18.01.2021 г. Давността за преследване на нарушението, установена в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, е 3 години, т.е., изтекла е на 18.01.2024 г., и от тази дата възможността за реализиране адм. нак. отговорност е погасена.

В рамките на 3-годишния срок от извършване на нарушението – до 18.01.2024 г. включително, надлежните органи не са предприели никакви действия с/у жалбоподателя, водещи до спиране или прекъсване на давността, за да намери приложение абсолютната давност по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, от 4 г. и 6 м. Както се посочи, първото действие с/у него във вр. с установеното и санкционирано нарушение, е връчването на ЕФ и то датира от 24.10.2024 г., или 9 месеца след изтичане на обикновената преследвателска давност. Поради това, с оглед липсата на основание за ангажиране на отговорността, оспореният ЕФ следва да се отмени. Възражението, че в хода на адм. нак. производство не е доказано авторството на нарушението и е допуснато съществено процесуално нарушение не следва да бъде обсъждано, предвид изтеклата преследвателска давност. Отделен е въпросът дали в случаи като настоящия, с оглед продължителността на бездействието, наказаното лице би могло да реализира пълноценно правото си на защита и дали изобщо са постижими целите на чл.12 от ЗАНН.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като същите се регламентират от нормата на чл.143 от АПК, именована „Отговорност за разноски“, а съгласно ал.2 на същия чл.63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗАдв. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв., р-рът на възнаграждението се определя в договор м/у адвоката или адвоката от ЕС и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на ВАдвС размер за съответния вид работа. Така според действащата разпоредба на чл.18, ал.2 /изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18.02.2025 г./ от тази Наредба №1 от 09.07.2004 г. за 2 възнаграждения за адв. работа, ако адм. наказание наложено с обжалваното НП е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, в/у ст-стта на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В чл.7, ал.2 от Наредбата, са диференцирани различни минимални р-ри на адв. възнаграждение, в зависимост от определения материален интерес по делото, като според чл.7, ал.2, т.1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1`000.00 лева, (какъвто е настоящия случай) минималният размер на възнагражденията е регламентиран на 400.00 лева. Основателно е направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, като същият е бил представляван по делото от адв. Ц.Т. от САК. Същият с изрична молба по делото на л.21-22, е представил доказателства за реално сторени разноски от 400.00 лева, за заплатено в брой адв. възнаграждение. АНО е направил искане при основателност на жалбата и претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски над минималния размер, размерът на същите да бъде редуциран поради прекомерност. В случая заплатения хонорар е при условията на минимално определения размер – съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адв. работа, а именно сумата от 400.00 лв. В този смисъл искането за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЕФ №*, издаден от А„ПИ“-С., с който на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на А.И.И., с ЕГН*, с адрес г.С., у.„Ц.Б..“№26, е наложено адм. наказание глоба от 300.00 лева, за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А„ПИ“-С., да заплати на А.И.И., с ЕГН*, с адрес г.С., у.„Ц.Б..“№26, сумата от 400.00 лв., за направени разноски – възнаграждение за 1 адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3