Определение № 1031 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1031 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500098 по описа за 2026 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл.248, ал. 3, вр. с чл.410 Образувано е по частна жалба на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478, против определение № 1328/16.11.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1657/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, в частта, с която е оставено без разглеждане направеното от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на заявителя С. М.

Д., както и в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист за направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваните части. Сочи се, че липсва надлежно искане от заявителя за издаване на изпълнителен лист в срока по чл. 415 ГПК, поради което съдът неправилно е разпоредил издаването на такъв. Твърди се, че районният съд неправилно е отказал да разгледа възражението за прекомерност на разноските, като се излагат съображения, че производството по чл. 414а ГПК е продължение на заповедното производство, в рамките на което съдът е компетентен да разгледа възражението по чл. 78, ал.5 ГПК. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на насрещната страна, обосновано с ниския размер на вземането, липсата на фактическа и правна сложност на делото, характеризиращо се с еднотипност и приключване в едностранна процедура. Иска се да бъде отменено определението в обжалваните части и да бъде върнато делото на районния съд за произнасяне по възражението за прекомерност или въззивният съд сам да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

От въззиваемата страна С. М. Д. чрез адвокат П. П. е подаден отговор на 1 частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. По съображения в подкрепа на обжалваното определение се иска същото да бъде потвърдено в обжалваната част. Твърди се, че с молба вх. № 12837/17.11.2025 г. заявителят е направил искане за издаване на изпълнителен лист. Излагат се съображения за неоснователност на твърденията, че договореното адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по ч. гр. д. № 1657/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от С. М. Д. против „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД за парично вземане в размер на 107,54 лв., представляващо недължимо платена сума по недействителен договор за заем № *** от 13.09.2022 г., ведно със законната лихва от 09.09.2025 г. до изплащане на вземането. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД за претендираното парично вземане, ведно с разноските по делото – 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 21,50 лв. за заплатена държавна такса. В законоустановения срок от длъжника е подадено възражение по реда на чл. 414а ГПК за недължимост на сумата по заповедта поради изплащането й изцяло на заявителя. В него изрично длъжникът е направил възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар. Препис от възражението, ведно с приложенията, е изпратен на заявителя, който в становище с вх. № 11667/20.10.2025 г. е потвърдил плащането на задължението, с изключение на сумите за адвокатско възнаграждение, като е посочил, че в тази част заповедта не следва да бъде обезсилвана. Изразил е становище, че уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а е в съответствие с предвидените критерии в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

За да постанови обжалваното определение, заповедният съд е приел, че не е компетентен да преразглежда въпроса за разноските по заповедта за изпълнение, след като я е издал. Посочил е, че компетентен да се произнесе по възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е окръжният съд по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Заповедното производство се провежда едностранно в първата си фаза и в нея на длъжника не е предоставена възможност да упражни защита по чл.

78, ал. 5 ГПК, поради което възражението за прекомерност не се преклудира.

То може да бъде упражнено в алтернативните следващи фази: по оспорване на дълга (в исковия процес по чл. 422 ГПК), по обжалване на заповедта (по чл.

2

413 ГПК), или по реда на чл. 414а ГПК. Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл.

412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Съгласно ал. 3 ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

В настоящия случай е налице именно тази хипотеза - цялостно плащане на задължението за включените в заповедта главница и лихви и възражение за недължимост на разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер поради неговата прекомерност.

Съгласно чл. 414а, ал. 5 ГПК, ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. В случаите на подадено възражение по чл. 414а ГПК заповедният съд следва да се произнесе по възражението и становището от заявителя, както и да преразгледа отново въпроса за отговорността за разноски, ако е налице спор за тяхната дължимост, вкл. при релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, но липсва спор относно вземането, каквато е процесната хипотеза. В разглеждания случай с подаденото в срок възражение по чл. 414а ГПК длъжникът „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД изрично е формулирал възражение за прекомерност на присъдения на заявителя адвокатски хонорар, което на основание чл. 414а, ал. 5, изр. второ ГПК подлежи на разглеждане от заповедния съд. Това налага първоинстанционното определение да бъде отменено в обжалваните части и делото да бъде върнато на районния съд за произнасяне по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1328/16.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1657/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, в частта, с която е оставено без разглеждане направеното от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адв. П. П. - пълномощник на заявителя С. М. Д., както и в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист за направените по делото разноски в размер на 400 лв.

(204,52 евро) за адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Карлово за произнасяне по възражението на длъжника „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. П. П. - пълномощник на заявителя С.

М. Д..

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4