Решение № 71 от 12.09.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ямбол, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка П. Кирова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222300600135 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба на защитника срещу Присъда № 260002 от 21.03.2022 г., постановена по НЧХД № 1244/2019 г. по описа на ЯРС, в осъдителните й наказателна и гражданска част, а именно:

- в частта, в която подсъдимият С. Д. В. е осъден за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като е признат за виновен в това, че на **.**.****г. в гр.

*****, на ул. „******“ № *, в магазин за дрехи втора употреба, е причинил на В. И. Д. лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и на основание чл.78а от НК, е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева, и - в частта, в която подсъдимият е осъден да заплати ча тъжителката В.Д. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - **.**.****г., до окончателното й изплащане.

Присъдата в останалата й част, с която подс. В. е оправдан по 1 обвинението за престъпление по чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, както и в гражданско-отхвърлителната й част, не е обжалвана в срок и е влязла в законна сила.

С жалбата и допълнението към нея се претендира за изменение на присъдата чрез отмяната й в оспорените части, и за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 от НК и съответно, основаващия се на това обвинение граждански иск за причинени неимуществени вреди да бъде отхвърлен.

Претендира се и присъждане на разноските в двете инстанции.

В основата на искането на защитата стои оплакване за едностранчив анализ и превратно тълкуване на доказателствата, а оттам, за неправилни изводи по фактите и правото. Конкретно се оспорва оценката на районния съд за достоверност на показанията на св. М. по съображения за заинтересованост, предвид близкото й родство по сватотство с тъжителката, поради несъответствието им с данните и сведенията, депозирани от същата свидетелка и от нейни ближни в хода на предварителната проверка по пр. № ****/****г. по описа на ЯРП, както и поради противоречието им с показанията на свидетелите В. и Г.. Застъпва се становище за недоказаност на обвинението, като се счита, че събраната по делото доказателствена съвкупност безпротиворечиво сочи за инициатори на конфликта съпруга на тъжителката и неговата сестра и не позволява да се направи обоснован извод за виновността на подсъдимия. Твърди се, че присъдата в осъдителните й части е основана единствено на показанията на св. М., и затова се явява неправилна и незаконосъобразна и следва да се отмени.

В допълнението към жалбата се оспорва и решението на съда да уважи гражданския иск за причинени неимуществени вреди до размера от 1000 лева, като се изтъква, че присъденото обезщетение е завишено и не е съобразено с тежестта на уврежданията и с реално претърпените болки и страдания.

Въззиваемата Д. и нейният повереник не са депозирали възражение против жалбата.

В съдебно заседание въззивникът подсъдим, защитникът въззиваемата, редовно призовани, не се явяват без уважителни причини. и

Явява се единствено повереникът, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Първоинстанционната присъда намира за 2 правилна и законосъобразна и пледира да бъде потвърдена.

След като обсъди доводите в жалбата и в допълнението към нея, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, ЯОС прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от надлежна страна и при наличие на право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти. В съответствие с разпоредбата на чл.13 от НПК е проявил дължимата процесуална активност и е изследвал задълбочено спорните обстоятелства.

Анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил мотиви кои доказателствени източници кредитира и защо.

Настоящият състав, като споделя напълно възприетите от районния съд фактически положения, свързани с предмета на въззивната проверка, извърши самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, при което намери, че с основание е прието за установено следното:

Към **.**.****г. отношенията между подсъдимия В. и дъщеря му св. С.

В., и свидетелите М. М. и Д. Д., съответно свекърва и съпруг на тъжителката, били изострени във връзка със спор относно собствеността и ползването на търговско помещение, находящо се в гр. ***** на ул. „******“ № *.

Помещението имало и страничен вход от ул. „********“, към горната дата се ползвало от дъщерята на подсъдимия и функционирало като магазин за дрехи втора употреба. Същия ден като продавач в обекта работела св. Р. Г..

Сутринта на **.**.****г. св. Д. и сестра му отишли в магазина, за да се срещнат с подсъдимия. Не го установили там и поискали от св. Г. да им предостави телефонен номер за контакт. Г. отказала, при което сестрата на св.

Д. започнала да изхвърля стоките на улицата. Тогава Г. телефонирала на В. и подала сигнал на тел. 112, а Д. и сестра му си тръгнали.

Малко след това подсъдимият и дъщеря му пристигнали на място, а покъсно в магазина влязла св. М.. Между В. и М. възникнал спор, който провокирал минаващата в близост тъжителка В.Д. също да влезе и да потърси 3 сметка за отношението към свекърва й. Тогава подсъдимият се насочил към тъжителката, казал й, че няма работа там, като същевременно я хванал за лявата мишница и стискайки я с ръка в същата област я извел насила навън. В резултат на това й причинил: контузия в областта на лявата раменна става с болезненост при ротация и аддукция, с наличие на леки охлузвания и дискретно кръвонасядане; контузия на лявата ръка с наличие по горната трета на задната повърхност на мишничната област на хоризонтално двойно ивицесто кръвонасядане с червеникаво-морав цвят, със светла централна част и размери 4/2 см; кръвонасядане със същите характеристики и на същото ниво, разположено по външната повърхност на мишничната област на лявата ръка с размери 2,5/2 см; и вертикално разположено кръвонасядане в горната трета на мишничната област със синкаво-червен цвят и размери 7/2,5 см.

След преустановяване на конфликта на място пристигнал полицейски екип, който взел отношение по сигнала на св. Г., а по-късно същия ден тъжителката, съпруга й и свекърва й потеглили за гр. ******, където живеели.

Вечерта Д. се оплакала от неразположение и болки в областта на лявото рамо и на **.**.****г. в 07:30 часа потърсила медицинска помощ в СО при МБАЛ – Пловдив АД, след което, около 10:40 часа на същата дата, била освидетелствана от съдебен лекар.

По повод оплаквания за напрегнатост, тревожност, безсъние, сърцебиене, задушаване, високо кръвно налягане и главоболие, на **.**.****г. тъжителката потърсила и специализирана психиатрична помощ и била насочена за хоспитализация. На **.**.****г. постъпила на лечение в Център за психично здраве – Пловдив ЕООД и на **.**.****г. била изписана с окончателна диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство“ и с препоръки за медикаментозно лечение.

По жалба на тъжителката във връзка със случая била образувана преписка № ****/****г. по описа на ЯРП, приключила с постановяване на отказ да се образува наказателно производство, поради това, че се касае за деяние, за което наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Видно от заключението на вещото лице, изготвило назначената съдебномедицинска експертиза, контузията в областта на лявата раменна става, довела до болезненост при извършване на някои движения, отзвучава в 4 рамките на 3-5 дни, и е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а кръвонасяданията в горната трета на мишницата на лявата ръка са причинили на тъжителката болка и страдание.

Към момента на извършване на горното деяние и към **.**.****г., откогато датира приложената по делото справка за съдимост рег. № *** на БС при ЯРС, подсъдимият В., роден на **.**.****г., е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НК.

Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

Настоящият състав споделя напълно направения от районния съд доказателствен анализ, поради което намира за ненужно да го повтаря. В допълнение към изложеното от първата инстанция счита, че при установяване на фактическите обстоятелства, относими към предмета на въззивната проверка, а именно, обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, следва да се изхожда основно от писмените доказателства - лист за преглед на пациент в СО при МБАЛ – Пловдив АД, амб. № ****/**.**.****г., издаден от д-р П. С. СМУ № **/**.**.****г., издадено от д-р Н., амб. Лист № ****/**.**.****г., издаден от д-р Б. (ОПЛ), амб. Лист № ***/**.**.****г., издаден от д-р М., психиатър, Епикриза по ИЗ № *****/**.**.****г., издадена от „Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД, и от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената СМЕ, тъй като това са доказателствените източници, които съдържат обективни данни за психичното състояние на тъжтелката, за естеството и локализацията на уврежданията й, установени при прегледите след инцидента, както и информация относно предварителните сведения при снемане на анамнезата, свързани с механизма на причиняването им и със събитието, провокирало промяната в психичното й състояние. Затова, и като взе предвид, че показанията на ясно очертаните две групи свидетели, са депозирани от лица, които се намират в близки отношения със страните, ЯОС счита, че тези писмени доказателства и заключението на СМЕ са единственият обективен ориентир за оценка достоверността на гласните такива. В тази връзка намира, че в случая следва да се даде вяра на тези свидетелски показания и то в частта 5 им, в която разкриват такъв механизъм на причиняване на установените увреждания, който съответства на механизма на причиняването им, посочен от вещото лице. Същевременно, при оценката на гласните докзателства следва се държи сметка за обстоятелствата, при които е възприето случващото се, за състоянието на възприемащия, за това на коя част от събитията процесния ден е присъствал, както и за отношенията му със страните.

Съобразявайки всичко изложено, и изхождайки основно от писмените доказателства и от заключението на СМЕ, решаващият съд с основание е кредитирал частично показанията на свидетелите М. и Д., съответно, първите в частта им относно авторството, времето, мястото и механизма на причиняване на уврежданията, и вторите – в частта им относно състоянието на тъжителката непосредствено след това, и е подходил критично към техните показания в останалите им части, както и към показанията на свидетелите В. и Г. в частта им относно обстоятелството, че процесния ден не е имало физически конфликт между страните. Преценката на първоинстанционният съд е правилна и житейски издържана, тъй като от приобщеното по делото СМУ № **/**.**.****г. безспорно се установява, че два дни след инцидента по горните трети на задната и на външната повърхност на мишничната област на лявата ръка на тъжителката са констатирани хоризонтални двойни ивицести кръвонасядания, разположени на едно ниво, с червеникаво-морав цвят и светла централна част всяко, и с размери съответно 4/2 см и 2,5/2 см, както и вертикално разположено кръвонасядане в горната трета на мишничната област със синкаво-червен цвят и размери 7/2,5 см, за които тъжителката е дала предварителни сведения на освидетелстващия съдебен лекар, че „на **.**.****г. към 10:45 часа била бита от познат мъж – съсед на свекърва й в гр. *****“ и „била дърпана за ръцете, бутана и блъскана“. Сведения за „битова травма вследствие на конфликт със съсед“ и за „претърпяно физическо насилие от страна на съсед“ тъжителката последователно съобщила по време на прегледа в СО при МБАЛ – Пловдив АД и при прегледа от психиатър. Наред с това, интерпретирани в заключението на вещото лице, изготвило назначената СМЕ, констатираните на **.**.****г. кръвонасядания в горната трета на мишницата на лявата ръка на тъжителката са с давност не по-голяма от 2-3 дни и същите до голяма степен съвпадат с размера на пръстите на човешката ръка, които 6 при силен натиск, придобиват характеристиките на твърд тъп предмет. При това положение, след като според експерта, по давност, механизъм на причиняване и характеристики уврежданията на тъжителката напълно отговарят да са получени по посочените от св. М. време, място и начин, решението на районния съд да кредитира показанията й в тази им част се явява напълно обосновано. Обстоятелството, че М. е в близко родство по сватотство с тъжителката, само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за недобросъвестност и не представлява основание за дискредитиране на показанията й, след като, както е в случая, съвкупната им преценка с писмените доказателства и със заключението и показанията на експерта налага категоричен извод за тяхната достоверност.