Решение № 793 от 31.12.2023, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Враца, 31.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А.Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20231420101603 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е исково и се развива по общия ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. И. К. с ЕГН ********** и адрес гр.***** срещу Д. М. А. А-У с ЕГН ********** и адрес гр. *****, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е изключителен собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с административен адрес гр. *****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ по документ 54,35 кв.м., заедно с избено помещение № 21-I с полезна площ 3,57 кв.м. и 1,85 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху 62,66 кв.м., при съседи на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, поради наличие на пълна трансформация на нейни лични средства при придобиването на същия имот.

Ищцата е навела твърдения, че е била в граждански брак с ответника от 15.05.1999 г. до 29.05.2023 г., когато бракът между страните бил прекратен с развод по взаимно съгласие, както и че по време на брака си с ответника с лично нейни средства е придобила процесния недвижим имот. За сделката бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове (ЗУЖВГМЖСВ) № 3, т. III, рег. № 5834, дело № 368/2000 г. на 1 нотариус С. П. с рег. № 006 в Нотариалната камара. Преди брака ищцата притежавала жилищно-спестовен влог, прехвърлен от нейния баща, като за собствените й 81 247 лихвоточки получила парична компенсация и с тази парична компенсация, имаща характер на нейни лични средства, закупила процесния имот от своите родители, а отделно от това в началото на 1999 г. ищцата получила от баба си и дядо си по майчина линия дарение – спестовна книжка с паричен влог около 1 200,00 лева, който използвала във връзка със закупуването и обзавеждането на жилището. Ищцата излага, че оспорва истинността на всички свои и на упълномощения й представител изявления, направени пред съда по бракоразводното дело относно обстоятелството, че семейното жилище е придобито в режим на семейна имуществена общност, заради което в постигнатото споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие за предоставеното на ищцата ползване на имота същата се е задължила да заплаща на ответника ежемесечно обезщетение в размер на 200,00 лева, както и че ответникът няма никакъв принос в придобиването на процесния имот. С исковата молба е представена като доказателство нотариално заверена декларация с рег. № 12698/29.11.2000 г. на нотариус Л. И. А. с рег. № 294 в Нотариалната камара от ответника Д.

М. А. А-У (посочен в документа с имена Д. М. А У А.-С.), с която същият е декларирал, че му е известно обстоятелството, че средствата, с които съпругата му Е. И. К. ще закупи недвижим имот в гр. *****, в жилищна сграда на бул.***** са изцяло нейни лични, придобити преди брака им, сключен на 15.05.1999 г.

Искът е с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1, хипотеза 2 от СК и е процесуално допустим по съображенията, изложени в определението по чл. 140 от ГПК, като следва да бъде отчетено обстоятелството, че в бракоразводното дело страните изрично са се договорили, че имуществените им отношения ще бъдат уредени в отделен процес.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. М. А. А-У. с ЕГН ********** и адрес гр.

В***** е подал писмен отговор, с който е оспорил изцяло иска като недопустим и неоснователен. Излага доводи, че направеното от ищцата с исковата молба оспорване на истинността на всички свои и на упълномощения й представител изявления, направени пред съда по бракоразводното дело относно обстоятелството, че семейното жилище е придобито в режим на семейна имуществена общност не поражда правно действие и не следва да бъде вземано предвид от съда с оглед разпоредбата на чл. 3 от ГПК, предвиждаща, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да изнасят пред съда само истината. Поддържа, че процесният имот не е придобит с лични средства на ищцата, а с негови средства.

Ответникът излага, че е живял заедно с ищцата от 1994 г. до 2023 г. и че с нея сключили граждански брак на 15.05.1999 г., прекратен с развод по взаимно съгласие през 2023 г.

Твърди, че е работил в международни организации като Уницеф, Сейв Дъ Чилдрен и Уор Чайлд, като през това време е изпращал пари на семейството си по различни начини: чрез парични системи за трансфер и/или по лица, които да предадат на ищцата парични средства.

След приключването на работата си в тези международни организации, ответникът се прибрал за постоянно в България, при което ищцата започнала срещу него производство за 2 защита от домашно насилие, приключило с влязлото в сила решение № 181 от 29.03.2023 г. по гр. дело № 3167/2022 г. на Врачански районен съд, съгласно което ответникът бил изведен от съвместно обитавания от страните апартамент, без да има възможност да вземе оттам документи и лични вещи. Ответникът изпратил покана до ищцата да му бъде осигурен достъп до апартамента, но това не се случило. Ответникът сочи, че в момента не работи поради влошеното си здравословно състояние (през месец януари е претърпял исхемичен мозъчен инсулт), но по време на съвместното си съжителство с ищцата я издържал и подкрепял финансово и морално, включително с доходи от дейността на регистрирани от него търговски дружества. По отношение на представената с исковата молба нотариално заверена декларация с рег. № 12698/29.11.2000 г. на нотариус Л. И. А. с рег. № *** в Нотариалната камара ответникът навежда твърдения, че е подписал тази декларация, тъй като се е доверил напълно на своята съпруга-ищцата, която му казала, че по този начин ще й бъде изплатена 100% от стойността на лихвочислата и процесният имот ще бъде закупен с лични на ищцата средства. Сочи се, че към момента на подписване на горепосочената декларация ответникът не е знаел добре български език и не е разбирал добре свойството и значението й, а нотариусът не е назначил преводач и в тази връзка се прави изрично възражение с правно основание чл. 576, във вр. с чл. 582 от ГПК, както и че декларацията няма правна стойност, тъй като е подписана за едно бъдещо несигурно събитие, каквото е закупуването на процесния имот с лични на ищцата средства. Навеждат се доводи, че след като е видно от представените с исковата молба писмени доказателства, че ищцата се е отказала от възможността за преобразуването на лихвочислата в жилищни компенсаторни записи, следва извод, че процесният имот не е закупен с лични на ищцата средства, както и че ищцата е признала в производството по гражданско дело № 327/2023 г. на Врачанския районен съд съсобствеността на страните по отношение на процесния апартамент, придобит в режим на семейна имуществена общност. С отговора на исковата молба е представено споразумението между страните за прекратяване на брака им по взаимно съгласие, одобрено с решение № 332 от 29.05.2023 г. по гражданско дело № 327/2023 г. на Врачанския районен съд, с което съпрузите са постигнали съгласие семейното жилище с адрес гр. ***** след прекратяването на брака да се предостави за ползване на съпругата Е. И. К., която се задължава, считано от 01.06.2023 г., да заплаща на съпруга Д. М. А. А-У. месечен наем за ползване на това жилище в размер на 200,00 лева месечно, като месечната вноска за текущия месец ще бъде заплащана до 10-то число на този месец и наемът ще бъде заплащан по банков път по банковата сметка на съпруга в Пощенска банка с IBAN **********************, BIC: ********.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото в заверен препис решение № 332 от 29.05.2023 г. по гр. дело № 327/2023 г. на Врачански районен съд, влязло в сила на същата дата и протокол от съдебното заседание по същото дело, проведено на 29.05.2023 г., ищцата Е. К. и ответникът Д. М. А. А-У. са сключили граждански брак на 15.05.1999 г., като бракът е 3 прекратен на 29.05.2023 г. с развод по взаимно съгласие при следните условия: семейното жилище, находящо се в гр. ***** след прекратяване на брака се предоставя за ползване на съпругата Е. К., която се задължава, считано от 01.06.2023 г., да заплаща на Д. М. А. А-У. месечен наем за ползване на това жилище в размер на 200,00 лева месечно, като месечната вноска за текущия месец ще бъде заплащана до 10-то число на този месец. Наемът ще бъде заплащан по банков път, по банковата сметка на Д. М. А. А-У. с IBAN:

**********************, BIC: ********. Страните са правоспособни и не си дължат издръжка след прекратяване на брака. Имуществените отношения ще бъдат уредени в отделен процес. След прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи предбрачното си фамилно име К.. Разноските остават за страните така, както са направени.

Видно от удостоверение на л. 7 от делото, от брака между страните е родено едно дете – син И. Д. А. С. с ЕГН **********, пълнолетен към датата на прекратяване на брака между страните, като И. К. К. и Н. В. Ц. са родители на ищцата Е. К., а Н. И. Ц. е нейна сестра.

С нотариален акт № 3, т. III, рег. № 5834, дело № 368/2000 г. на нотариус С. П. с рег. № 006 в Нотариалната камара за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ, на 01.12.2000 г., по време на брака между страните, И. К. К. и Н. В. Ц. са продали на ищцата Е. К. собствения си недвижим жилищен имот с адрес гр. ***** за сумата 8 159,00 лева (съвпадаща с данъчната оценка на продаваемия имот), като продажната цена е била платена веднага, напълно и в брой от купувачката на продавачите.

Установява се от решение № 181 от 29.03.2023 г. по гр. дело № 3167/2022 г. на Врачански районен съд, влязло в сила на 03.05.2022 г., че с него, по молба на ищцата Е. К., на ответника Д. М. А. А-У. са наложени ограничителни мерки по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), включително забрана да доближава на помалко от 100 метра от ищцата Е. К. с адрес гр. *****, за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита – 20.10.2022 г.

С определението си по чл. 140 от ГПК и с окончателния доклад по делото съдът обяви на основание чл. 146, ал. 1 т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство: че имената Д. М. А. А-У. и Д. М. А. У. ал-С. са имена на едно и също лице, а именно на ответника по делото.

По делото е представена декларация на ответника Д. М. А. У. ал-С., с която същият е декларирал, че му е известно, че средствата, с които съпругата му – ищцата Е. К. ще закупи недвижим имот с адрес гр. ***** от своите родители И. К. К. и Н. В. Ц., като средствата, с които ще бъде платена цената са изцяло собственост на ищцата Е. К., от преди брака й с ответника Д. М. А. А-У..

По делото е представена в заверен препис административната преписка на комисията по чл. 8, ал. 2 от ЗУЖВГМЖВ при Община Враца относно правата на ищцата Е. К. по същия закон, от която се установява, че: е налице спестовна книжка с лихвочисла с титуляр И. К.

К., чиито имена са зачеркнати и е записано името на ищцата Е. К.; ищцата е влогоспестител с 81 247 лихвочисла и времепрестояване на влога 12 години; ищцата е подала молба с вх. № 67/07.08.2000 г. и молба с вх. № ЖП-94-Е-3/29.02.2000 г., с които се е отказала от 4 възможността за преобразуване на лихвочислата от жилищно-спестовния й влог в жилищни компенсаторни записи.

По делото е изслушана и приета от съда без оспорвания от страните съдебносчетоводна експертиза, която дава заключение, че към 30.07.2001 г. (видно от разясненията на вещото лице, относно тази дата е допусната техническа грешка в заключението) ищцата Е. К. е притежавала по жилищно-спестовния си влог 81 247 лихвоточки, равняващи на 2 437,41 лева, която сума й е изплатена на 30.07.2001 г. в поделение на БДСК и сметката е закрита.