Решение № 395 от 25.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100511242 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11242/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София срещу решение №8758 от 29.07.2022 г постановено по гр.д.

№56062/21 г на СРС , 79 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.92 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че „Р.Г.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София дължи сумата от 720 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга №М 6354474 от 23.07.2019 г , ведно със законната лихва от 22.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; за която суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение №4080 по чл.410 ГПК от 02.07.2021 г по ч.гр.д.№36044/21 г на СРС , 30 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Процесната неустойка , дори да е в прекомерен размер , не противоречи на добрите нрави.

Според решение от 22.11.2018 г по дело №С-295/17 г СЕС /касаещо облагане на неустойка с ДДС/ е прието , че сумата дължима при неспазване на минималния срок за обвързаност е неразделна част от общата цена на услугите . В Директива 2018/1972 г на ЕП и Съвета от 11.12.2018 г е регламентиран максимален срок на обвързаност от 24 месеца , а процесната неустойка е съобразена с този срок . Налице е и съдебна спогодба между въззивника и КЗП , според която не противоречи на закона и добрите нрави неустойка за прекратяване на договора в размер на дължимите абонаментни такси до края на срока на договора . Само за 1 физическо лице-потребител е предвидено неустойката да не надвишава трикратния размер на абонаментната такса . Ако се приемат мотивите на СРС , то търговците ще са в поблагоприятно положение от физическите лица-потребители .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Цитираната от въззивника съдебна практика , включително такава на СЕС и съдебна спогодба са КЗП са неотносими . Процесната неустойка противоречи на добрите нрави , защото мобилният оператор получава чрез нея плащания за услуги , които вече не предоставя . В този смисъл е решение №219 от 09.05.2016 г по т.д.№203/15 г на ВКС , I ТО относно неустойка по договор за финансов лизинг .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.08.2022 г и е обжалвано в срок на 12.08.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска за процесната неустойка СРС е приел следното . Не се спори , че между страните по делото е подписан договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга №М 6354474 от 23.07.2019 г. Поради неизпълнение от ответника ищецът е предприел едностранно прекратяване на договора считано от 15.07.2020 г на основание чл.54.12 от ОУ . Претендираната сума от 720 лева неустойка представлява сбор на 12 броя месечни такси по 60 лева и без отстъпка до изтичане на срока на договора . Неустойката е начислена съгласно чл.6.1. и чл.5.2.4 от приложенията към договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга №М 6354474 от 23.07.2019 г. Според тези клаузи при прекратяване на договора по вина на абоната , ищецът има право на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/ до изтичане на срока на договора .

Според СРС процесната неустойка е нищожна , защото излиза извън присъщите й обезпечителна , обезщетителна и санкционна функции. На практика , прекратяването на договора , абонатът заплаща всички такси до края на срока на договора без да получава насрещна престация т.е.мобилният оператор се обогатява неоснователно . Нещо повече , мобилният оператор получава неустойка в размер на абонаментни такси „без отстъпка“ т.е. дори по-големи „такси“ , от тези , които иначе би получил .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд 2

. Същите са съобразени и с трайната практика на ВКС - решение №219 от 09.05.2016 г по т.д.№203/15 г на ВКС , I ТО , решение №193 от 09.05.2016 г по т.д.№2659/14 г на ВКС , I ТО , решение №110 от 21.07.2016 г по т.д.1226/15 г на ВКС , I ТО, решение №283 от 27.12.2018 г по т.д.№2951/17 г на ВКС , II ТО и др.

Решение от 22.11.2018 г по дело №С-295/17 г на СЕС е неотносимо . Същото се отнася до облагане на обезщетения/неустойки с ДДС и тълкуване на Член 2 §1 буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Решението не разглежда въпроси за действителността на съответната неустойка т.е. диспозитивът му касае случаите , в които неустойката е породила правни последици .

Директива 2018/1972 г на ЕП и Съвета от 11.12.2018 г също няма отношение , като процесният спор не е дали е нарушен срокът за максимална обвързаност при договор на мобилен оператор , а за последици от неизпълнение на такъв договор и за допустимия /валиден/ размер на неустойка между търговци .

Преклудиран е доводът за наличие на съдебна спогодба между ищеца и КЗП . Отделно , въпросната спогодба не е представена по делото , включително и към въззивната жалба , нито представлява съдебно известен факт , и съдът не може да прецени евентуалното й значение и последици .

За да избегне последиците от нищожността на процесната неустойка въззивникът е следвало да подходи с разум и умереност при подготовка на общите си условия т.е. да не предвижда в тях клауза на неустойка , която явно противоречи на добрите нрави . Безцелно е да се извършва сравнение с неустойка в трикратен размер на абонаментната такса , която евентуално е предвидена в ОУ за договори с потребители-физически лица и се приема от съдилищата за действителна . „Неблагоприятният“ резултат за въззивника е резултат на собственото му поведение , което в при изготвяне и подписване на договори с абонатитърговци е било в противоречие с добрите нрави . Не е допустимо съдът да намали като прекомерна неустойка , която е нищожна и въобще не е породила правни последици .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 400 лева адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №8758 от 29.07.2022 г постановено по гр.д.№56062/21 г на СРС , 79 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.92 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че „Р.Г.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София дължи сумата от 720 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга №М 6354474 от 3

23.07.2019 г , ведно със законната лихва от 22.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; за която суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение №4080 по чл.410 ГПК от 02.07.2021 г по ч.гр.д.№36044/21 г на СРС , 30 състав .

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София да заплати на „Р.Г.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София сумата от 400 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4