Решение № 2257 от 15.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2257 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110141917 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 198о, ал. 1 от Закон за водите, във вр. чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите, за признаване за установено, че Д. И. Ц. дължи на „********“ ООД сумата 1493,22 лева за главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в ***********, за периода от 03.04.2019 г. до 03.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 199,67 лева за мораторна лихва за периода от 09.06.2019 г. до 10.03.2022 г , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №19909/2022 г. по описа на СРС.

Твърди се, че ищецът притежава качеството оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги, а ответникът е потребител по смисъла на същия закон.

Твърди се, че ищецът доставил водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период на стойността, която претендира на основание договор за доставка при ОУ. Поради неплащане в срок е начислена лихва за забава.

Ответникът оспорва иска със съображения, че липсва облигационна връзка между страните и не са представени доказателства, че е собственик на имота; оспорва стойността на доставката и че не съответства на реално изразходвано количество вода.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени исковите претенции в доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи твърдените факти и обстоятелства касаещи основанието и размерите на исковите претенции, а именно, че между страните съществува договорно отношение за предоставяне на ВиК услуги, доставка на водоснабдителни и канализационни 1 услуги за процесния период и на стойност, която претендира.

Условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са уредени с Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/, издадена във връзка с приложението на ЗУТ, ЗВ и ЗРВКУ. Получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, съгласно чл. 8 от Наредбата. Според пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредбата, „потребител“ е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти с учредено вещното право на ползване или право на строеж, за които се предоставят ВиК услуги.

Съдът при съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства намира, че ищецът не установи пълно и главно първата материална предпоставка за възникване на претендираното право, а именно наличие на валидно облигационно отношение, чието съществуване ответникът изрично оспорва. Представената справка от имотен регистър не е титул за собственост; не е лишена от доказателствена стойност, но е косвено доказателство за принадлежността на правото на собственост, което не се подкрепя при съвкупния анализ от останалите доказателства по спора и не правоизключва възможния извод трето лице да е придобило имота. Съдът е длъжен да приеме недоказания факт/право за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, а в конкретния казус, че ответникът не е нито собственик на имота, нито притежава ограничено вещно право, с оглед на което да възникне задължение да заплаща за Вик услуги. Ответникът не притежава материална легитимация по спора, поради което предявените искове подлежат на отхвърляне. В допълнение следва да се отбележи, че по делото не се установи и реално консумирано количество, респ. стойност на водоснабдителни и канализационни услуги, за което са необходими специални знания. В тази връзка следва да се отчете, че показанията на водомерите към наши дни не могат да обосноват извод какво е било потреблението за исковия период, нито начина на начисляване на сумите за доставка. По делото не бе заявено доказателствено искане за допускане на съдебна техническа експертиза, с която пълно и главно би се установило спорното обстоятелство за реално извършената доставка.

Заключението на съдебна-счетоводна експертиза установява само счетоводно как е отразена доставката на услуги. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредбата, услугите за ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни от водомера се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери, и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В конкретния случай приложените карнети са подписани от друго лице, с което не се установява правна връзка с ответника. Ето защо исковете са недоказани и неоснователни.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати на ответника сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото и заповедното производство общо 720 лв.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „********“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ******, срещу Д. И. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: **********, за признаване за установено, че Д. И. Ц., с ЕГН:**********, дължи на „********“ ООД, с ЕИК:*********, сумата 1493,22 лева за 2 главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в ********, за периода от 03.04.2019 г. до 03.02.2022 г., ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 199,67 лева за мораторна лихва за периода от 09.06.2019 г. до 10.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №19909/2022 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА ********“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:

******, да заплати на Д. И. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 720,00 лева – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3