Решение № 2235 от 04.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2235 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110101517 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Д. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **, с която против „В. К.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 1761 лв., представляваща такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“, предвидена в чл. 1, ал.3 от Договор за паричен заем Standard 14 № ** г., поради недействителност на клаузата. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Между страните по делото е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № ** г., по силата на който, ответникът е предоставил на ищеца, в заем, сумата от 2900 лв., срещу насрещното задължение, заемателят да върне получената сума, в срок до 09.10.2025 г., на 30 двуседмични вноски, при фиксиран ГЛП - 40,32% и ГПР - 50,02 %. Ищецът сочи, че с договора е предвидено заплащане на такса за допълнителна услуга - „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“, в размер на 1761 1 лв., която е дължима през периода на кредита като се разделя на равни части и се включва във всяка една погасителна вноска от погасителния план. Така, размерът на общото задължение възлиза на сумата 5418,60 лв., а на общата погасителна вноска - 180,62 лв. В последната са включени дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Падежите са: 29.08.2024 г.;

12.09.2024 г.; 26.09.2024 г.; 10.10.2024 г.; 24.10.2024 г.; 07.11.2024 г.; 21.11.2024 г.; 05.12.2024 г.; 19.12.2024 г.; 02.01.2025 г.; 16.01.2025 г.; 30.01.2025 г.;

13.02.2025 г.; 27.02.2025 г.; 13.03.2025 г.; 27.03.2025 г.; 10.04.2025 г.; 24.04.2025 г.; 08.05.2025 г.; 22.05.2025 г.; 05.06.2025 г.; 19.06.2025 г.; 03.07.2025 г.;

17.07.2025 г.; 31.07.2025 г.; 14.08.2025 г.; 28.08.2025 г.; 11.09.2025 г.; 25.09.2025 г. 09.10.2025 г. Намира, че с включване на клаузата, с която се начислява оспорената такса, се накърняват добрите нрави, доколкото са нарушени основни принципи в гражданските и търговски взаимоотношения – на добросъвестността и на справедливостта, чието спазване има за цел да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Заявява, че клаузата противоречи на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като по своето естество, таксата е свързана с усвояване и управление на кредита. Сочи, че дейностите, предвидени в договора, и за които ответникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителна услуга са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от потребителя. Поради недействителност на оспорената клауза, претендира да бъде установено, че не дължи на ответника, сумата, начислена с нея.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че за ищеца не е налице правен интерес да отрече дължимостта на вземането за процесната такса, доколкото такава изобщо не е била начислена. Заявява, че по договора са били начислявани единствено главница и лихви, а не и такса експресно разглеждане и неустойка и тези разпоредби не са произвели действие. Намира, че интерес от исковата защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен би рефректирало върху правната му сфера - да черпи права от решението. Поради това отправя искане за прекратяване на производството по делото.

2

Оспорва предявения иск и като неоснователен. Намира за невярно твърдението, че таксата е начислена в противоречие на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 ЗПК. Заявява, че посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. Сочи, че тази услуга се извършва преди сключване на договора за кредит, поради което, таксата не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита, тъй като последните ясно сочват, че става въпрос за действия след зараждане на заемното правоотношение, т.е. след сключване на договора за заем. Заявява, че таксата покрива предоставянето на административни услуги като мониторинг на кредита /регистрация в определени бази данни и регистри/, изпълнение на определени операции от страна на кредитора за целите на оползотворяването или възстановяването на заема, предоставен на потребителя. Таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, което въпреки посочената предоставена услуга, може да не възникне по решение на която и да е от страните – заемателя или заемодателя.

Твърди, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни, а искането за ползване на посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Заявява, че таксата за експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - за експресно разглеждане на документите, поради което той е свободен да определи какъв да е нейният размер, по аргумент на чл. 9 ЗЗД. Цената на услугата е резултат от осъществена от ответника насрещна престация, поради което намира за неприемливо твърдението, че клаузата, която регламентира тази услуга представлява „скрита възнаградителна лихва“, уговорена в противоречие с добрите нрави и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва клаузата да накърнява добрите нрави, тъй като цената е ясно посочена, а потребителят е свободен да прецени дали да ползва услугата. Експресното разглеждане на документи няма задължителен характер, с което обстоятелство, твърди, че ищцата е била запозната, както и е избрала доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в конкретно посочен размер. Предоставянето на финансови услуги от страна на ответното дружество не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази 3 услуга е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.

Предявява насрещен иск за заплащане на сумата от 2650 лева, заявена като частичен иск от 2739,74 лв. - главница по Договор за паричен заем № ** г., ведно с законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда до окончателното плащане. Претендира сторените разноски.

В насрещната искова молба, ищецът по насрещния иск обявява вземането по договора за предсрочно изискуемо, като отправя искане същата да се счита и за уведомление за обявяване на всички вземания по Договора за паричен заем № ** г., за предсрочно изискуеми. Сочи приложимост на съдебна практика на ВКС. Не спори, че на 15.08.2024 г., между страните по делото, е сключен договора за паричен заем №** г. и по силата на този договор, потребителят е усвоил заемна сума в размер на 2900 лв. С подписване на договора ответникът по насрещния иск се е задължил да върне заемната сума на 30 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 180,62 лв.

Преди сключване на договора, на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК). Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 50.02 % и общ размер на плащанията – 3657,60 лв. Заемополучателят Д. Н. Ш. е заплатил по договора, обща сума в размер на 250 лв., с която сума е погасил: 160,26 лв. главница по договора и 89,74 лв. - договорна лихва по договора. Заявява, че към датата на подаване на исковата молба в съда, заемателят дължи на заемодателя главница, в размер на 2739,74 лв.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът по насрещния иск, представя писмен отговор на насрещната искова молба, с която оспорва основателността . Намира, че предявеният насрещен иск е недопустим и разглеждането на същия не може да стане в производството, образувано въз основа на негова искова молба. Заявява, че ищецът по насрещния иск не сочи основание за дължимост на претендираната сума. Оспорва да е доказано усвояване на сумата. Сочи, че с процесния договор е извършено рефинансиране на предходно негово задължение. Въвежда възражение срещу действителността на договора за кредит. Намира същия за нищожен, доколкото противоречи на закона – ЗПК, както и накърнява добрите нрави. Сочи, че в правната доктрина 4 и съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди, че договорът не е съобразен със ЗПК и с Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48. Клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга - експресно разглеждане на документи за нищожна и противоречаща на закона, тъй като не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Посочената в договора допълнителна услуга: експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем по естеството е свързана с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същата не е и допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Добавена към ГПР, таксата увеличава неговият размер, като същият надхвърля допустимия от закона минимум. Това води до недействителност на процесния договор, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, но само при доказано усвояване на процесната сума по действителен договор и при детайлно изследване както на процесния договор, така и на договор №** г. Заявява, че извършвайки погасявания по последния, е погасявал недействително облигационно правоотношение, като предвид разпоредбите на чл. 23 ЗПК, същият не се нуждаел от рефинансиране.

Настоява за отхвърляне на предявения насрещен иск.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства, а именно: между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № ** г.; че по същия е начислена такса за допълнителна услуга - „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“, в размер на 1761 лв.

5

Съгласно приобщените по делото препис от процесния договор и от погасителния план по договора за паричен заем, се установява, че заемната сума е в размер на 2900,00 лв., като същата, ведно с уговорената възнаградителна лихва, в общ размер на 757,60 лв., подлежи на връщане, на 30 бр. двуседмични вноски, всяка в размер на 180,62 лв. ГЛП по договора е в размер на 40,32%, а ГПК – 50,02%. Съгласно чл.3 от договора, размерът на погасителната вноска се формира от: главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

С чл.5 от договора е уговорено задължение за потребителя, да предостави на кредитора, в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума, едно от следните обезпечения: 1. поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по -рано от 3 дни , от деня на представяне и да отговаря на следните изискавания: да е навършило 21-годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ 2. банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл. 3, ал.1, т.7 (5418,60 лв.), валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.