Решение № 38 от 04.08.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Смолян, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20245400900028 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл.

86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Д.В., чрез адв. Р. М., в която се твърди, че на 23.11.23г., около 15,10часа., на път ІІ-86, при км. 83+200м., водачът на лек автомобил марка и модел С. Ф., peг. № *******, А. Т. М., нарушил правилата по Закона за движение по пътищата, изгубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се там лек автомобил марка и модел Д. Д., peг.

№ *******, с което реализирал пътно-транспортно произшествие /ПТП/. При инцидента пострадал Д. В. В., водач на лек автомобил Д. Д., peг. № *******.

Ищецът твърди, че за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.11.2023г., заведен под № 373р11941/27.11.2023г. Образувано било и досъдебно производство № 172/2023г., на РУ на МВР - Ч..

Твърди, че след злополуката бил транспортиран и приет в Ортопедотравматологично отделение към МБАЛ Д-р Б. Ш. АД - С., с оплаквания от деформация, болка и кървене от дясна подбедрица. След извършените прегледи и изследвания били установени: деформация в дясна подбедрица;

1 наличие на пунктиформена рана, кьрвяща умерено; болезненост при палпация с патологична подвижност; невъзможни движения в глезенна и колянна стави; дислоцирана фрактура на дясна подбедрица. По време на пролежаването в лечебното заведение му било проведено медикаментозно лечение с Ф., М., Е., Р., И., А. и Д..

Ищецът твърди, че на 24.11.2023г., било предприето оперативно лечение под спинална анестезия било извършено RSOM, като чрез срединен парапартеларен достъп послойно било достигнато до тибията.. След репозиция на фрактурата под Т.В. контрол бил внедрен интрамедуларен пирон 9/345 и били поставени дистални и проксимални заключващи винотве.

Последното било видно от оперативен протокол № 420/24.11.2023г.

Поставена му била окончателна диагноза: Fractura cruris dex aperta. В. бил изписан на 01.12.2023г., като му били дадени препоръки за ХДР и медикаментозно лечение.

Твърди, че поради продължаващи оплаквания от болки и ограничени движения в крака, на 02.01.2024г. бил на консултация при ортопедтравматолог. При извършения преглед било установено: постоперативни цикатрикси в дясна подбедрица, зараснали първично; оток на глезен и ходило; движения в ограничен обем. Поставена му била основна диагноза: Счупване на тялото /диафиза/ на тибия, като му била предписана медикаментозна терапия за домашен прием и било дадено мнение за удължаване на временната неработоспособност.

На 02.02.2024г. ищецът бил прегледан отново от ортопед-травматолог, за извършване на експертиза на работоспособността му. При прегледа било констатирано - оплаквания от болка в крака, използвал две помощни средства, постоперативни цикатрикси в дясна подбедрица, зараснали първично, оток на ходило, движения в непълен обем и му била поставена основна диагноза счупване на тялото /диафиза/ на тибията, открито. Била удължена временната му неработоспособност с още 30 дни, за продължаване на лечението и рехабилитация.

На 27.02.2024г. се е наложило отново да постъпи в Ортопедотравматологичното отделение на МБАЛ Д-р Б. Ш. АД - С., за динамизация на остеосинтезната система. Били направени параклинични изследвания, електрокардиограма и рентгенография на подбедрица, както и консултативни 2 прегледи от анестезиолог и интернист, като било установено - статус локалис - постоперативни цикатрикси в дясна колянна става и медиално в дистална трета на дясна подбедрица; лека палпаторна болезненост и ограничени движения в дясна колянна и глезенна става; неоформен дефинитивен калус, от контролни лицева и странична рентгенографии на дясна подбедрица, направени на 29.02.2024г. - наличие на метална остеосинтеза на тибиата след фрактура на последната в областта на средна трета на костта, рентгенови белези за наличие на костен фрагмент с приблизително триъгълна форма, с размери в аксиален срез 21 мм./19 мм., дислоциран медиално към мекотъканните структури, както и проектиращ се в близост до каудалния му контур елипсовиден костен фрагмент с проекционни размери 6 мм./2 мм., рентгенови белези за наличие на фрактура в проксималната част на фибулата с наличие на костен фрагмент, дислоциран медиално, не се установявали рентгенови данни за пълна консолидация на фрактурните фрагменти, рентгенови белези за преустройство на костната структура тип зудекова атрофия. След преценка на общото състояние, локалния статус и направените изследвания било взето решение за оперативно лечение.

На 28.02.2024г., под венозна анестезия, чрез разрези по хода на постоперативните цикатрикси послойно било достигнато до проксималните заключващи винтове и същите били отстранени. Продължено било с хемостаза, лаваж и обратен послоен шев. Завършено било с кожен шев и суха стерилна превръзка. По време на болничния престой била проведена и терапия с редица медикаменти. Ищецът бил изписан на 01.03.2024г. с поставена окончателна диагноза счупване на дясна подбедрица. Предписана му била медикаментозна терапия за домашно лечение и му били дадени указания да не стъпва на крайника, да се придвижва с помощни средства, да спазва хранително-двигателен режим, както и препоръки към общопрактикуващия му лекар да контролира лечението му, да следи общото му състояние и да го насочи към травматолог при необходимост. Издаден бил болничен лист за временна неработоспособност в продължение на 34 дни /4 дни стационарен и 30 дни домашен амбулаторен режим/, поради незавършен оздравителен процес.

На 01.04.2024г. отново бил прегледан от ортопед-травматолог за извършване на експертиза на работоспособността му. При извършения преглед било констатирано постоперативни цикатрикси в дясна подбедрица, 3 зараснали първично, лек оток на ходило, движения в непълен обем и му била поставена основна диагноза счупване на тялото /диафиза/ на тибия, открито.

Временната неработоспособност била удължена с още 30 дни за продължаване на лечението и рехабилитацията.

В резултат на получените травматични увреждания при настъпилия пътен инцидент, ищецът бил временно неработоспособен за период от 163 дни, според представените болнични листове.

Във връзка с проведеното лечение ищецът извършил разходи в размер на 2 191,78лв., както следва: 1 800лв. - комплект солиден, интрамедуларен заключващ пирон, по фактура № 0000041164/27.11.2023г., ведно с касов бон;

75лв. патерица и медицински изделия по фактура № 0000007194/30.11.2023г., ведно с касов бон; 46,40лв. потребителска такса по фактура № **********/01.12.2023г., ведно с касов бон; 46,40лв. за придружаване на болен, по фактура № 2000074580/01.12.2023г., ведно с касов бон; 164,93лв. разходи за лекарства по фактура № 0000001038/02.12.2023г., ведно с касов бон; 17,40лв. разходи за потребителска такса за болнична помощ по фактура № **********/01.03.2024г., ведно с касов бон; 41,65лв. разходи за лекарства по фактура № **********/01.03.2024г., ведно с касов бон.

Ищецът твърди, че пътният инцидент му причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справял в ежедневието си самостоятелно в дните след произшествието. Страдал от силни болки в областта на десния крак.

Фрактурите в областта на същия и оперативното лечение не му позволявали да извършва физическа активност, поради което трябвало да се пази от всякакво натоварване. Не можел да спи на двете си страни, често се будел, което влияело и на емоционалното му състояние. След злополуката заемал принудителна лежаща поза и бил зависим от грижата на близките си.

Допълнителен дискомфорт му създавала необходимостта от някой, който да е ангажиран с полагането на грижи за него. Не можел да стъпва на увредения крак и да ходи самостоятелно, вследствие на което изпитвал затруднения при извършването на елементарни битови дейности като къпане, обличане, събличане, изкачване на стъпала. Получените наранявания и оперативните лечения го направили затворен и тревожен. Силно ограничил социалните си контакти, не излизал и почти не общувал с други хора, освен със семейството 4 си, чувствал се изолиран. Поради фрактурите в областта на десния крак и необходимостта да използва помощни средства при придвижване, се изморявал бързо и имал нужда от чести почивки. Възстановяването му протичало бавно и било съпроводено от многобройни страдания и дискомфорт, както и с редица трудности, ограничения и неудобства в ежедневието му, които в значителна степен влошили цялостния му живот.

Твърди се в молбата, че все още не бил напълно възстановен и продължавал да изпитва болки в десния си крак, в областта на коляното, глезена и ходилото.

Освен сериозните физически последици, злополучното произшествие довело до отрицателни последици и по отношение на психическото състояние на ищеца. След инцидента В. започнал да получава внезапни приливи на страх и безпокойство, които били особено интензивни нощем по време на сън и го карали да се буди в състояние на голям стрес и уплаха. Преживяната травма по време на инцидента го направила силно тревожен и напрегнат, поради което страдал от колебания в настроението и често се разстройвал без видима причина. Загубил апетит, хранел се по-малко от обичайното. Страхувал се от автомобили, чувствал се притеснен и неспокоен, когато се налагало да пътува с кола, поради което ограничил максимално пътуванията си. Опасявал се, че инцидентът може да се повтори и да пострада отново. Притеснявал, че няма да се възстанови напълно и че щели да му останат трайни неблагоприятни последици и за в бъдеще, нямало да бъде същият като преди. Белезите по крака му, останали след увреждането и претърпените операции го загрозили и довели до силно понижаване на самочувствието и себеоценката му, поради което ищецът се притеснявал да носи къси дрехи и да показва крака си.

Всичко това го карало непрекъснато да изпада в лошо настроение и мрачни размисли за живота. Нямал желание за социални контакти, тъй като се смущавал от състоянието, в което се намира. Чувствал се потиснат, не се усмихвал както преди и изпаднал в продължително депресивно състояние.

Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадалия и справка от информационен център към Гаранционния фонд, че към момента на произшествието, виновният водач управлявал лек автомобил марка и модел С. Ф., peг. № *******, имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „Д.“ АД, с 5 полица № BG/30/122003*****, валидна от 26.11.2022г. до 25.11.2023г.

Законодателят в чл. 432, ал. 1 КЗ регламентирал възможността на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след като отправи извънсъдебно към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътно-транспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, като равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които били пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисквало същото да бъде съответно с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. да е справедлив еквивалент на нанесените вреди.