Определение № 268 от 26.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 23.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20243001000013 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на „СБР-Тузлата“ ЕООД, чрез адв. Р. Ж. и адв.

М. С., за допълване в частта на разноските на определение № 128 от 20.02.2024 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по делото, като бъде присъдена сумата от 10 000 лв., представляваща направени съдебноделоводни разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В молбата се излагат доводи, че производството пред въззивната инстанция е отделно частно производство по жалби по прекратително определение, чиито предмет е тяхната недопустимост, а не основателност.

Сочи се, че искането за разноски от страна на молителя е направено своевременно и надлежно, като е представен списък по чл. 80 от ГПК, ведно доказателства за направата им. Направеното възражение за прекомерност от „Мехтранскомерс“ ООД счита за неоснователно. Твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с минимума, предвиден в НМРАВ.

В този смисъл моли за допълване на решението в частта за разноските в полза на „СБР-Тузлата“ ЕООД.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Мехтранскомерс“ ООД, чрез адв. К. К., в който се излагат съображения занедопустимост, евентуално за неоснователност на депозираната молба. Моли съда да остави искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК без уважение.

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, при представен от същата списък по чл. 80 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е частично 1 основателна по следните съображения:

На първо място съдът следва да уточни, че така подадената молба всъщност съдържа искане за изменение на определението в частта за разноските.

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК.

Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Не такъв е настоящият случай - съдът е формирал воля за неоснователност на искането за разноски и изрично я е отразил в акта си, поради което не е присъдил такива.

Втората хипотеза, субсумирана в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По реда на изменението, съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това /в този смисъл е определение № 234/14.09.2016 г. на по ч. гр. д.

№ 2904/2016 г. на ВКС, I г. о./. Именно такъв е настоящият случай, поради което макар молбата да съдържа искане за допълване на решението в частта за разноските, по своята същност е такава за изменението му – чл. 248, ал. 1, предложение второ от ГПК.

Действително при прекратително определение направените от страните разноски следва да се вземат предвид съобразно нормата на чл. 81 от ГПК.

Производството по в. ч. т. д. № 13/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по подадени три частни жалби срещу прекратително определение № 260094 от 03.05.2023 г., постановено по т. д. № 86/2020 г. на Окръжен съд – Добрич. Варненският апелативен съд е потвърдил обжалвания съдбен акт с определение № 128 от 20.02.2024 г. по в. ч. т. д. № 13/2024 г. По отношение на претендираните от страните разноски е счел, че не следва да присъжда такива на страните, поради неоснователността и на трите частни жалби.

Ако някоя от страните обаче е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В случая „СБР-Тузлата“ ЕООД е представила с подадения от нея отговор на частна жалба вх. № 260724/27.06.2023 г. списък по чл. 80 от ГПК, 2 съгласно който претендира разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 10 000 лв. Към списъка са приложени договори за правна помощ, банково преводно нареждане и извлечение от банкова сметка за постъпила сума /л. 71 до л. 75 от делото/. В договора за правна помощ, сключен между „СБР-Тузалата“ ЕООД и адв. Р. Ж. и адв. М. С. изрично е уговорено, че процесуалното представителство включва и защита срещу подадените частни жалби от „Ексо Дизайн“ ЕООД и от „Мехтранскомерс“ ООД. Уговореното адвокатско възнаграждение е за двама адвокати в общ размер на 10 000 лв. /по 5 000 лв. за всеки от процесуалните представители/.

Общото правило по чл. 78, ал. 1 от ГПК, че задължената за разноски страна заплаща възнаграждение за „един адвокат“. Поради това, независимо от обстоятелството, че по делото молителят е бил представляван от двама адвокати, възнаграждението следва да се определи и се дължи общо като за един адвокат. За пълнота следва да се посочи, че и защитата по жалбите е уговорена общо като предмет в договора за правна помощ, а не че се дължи за всяка жалба отделно възнаграждение. В този смисъл е посочено и в отговор на частна жалба с вх. № 260831/24.07.2023 г., депозиран от „СБР Тузлата“ ЕООД по повод жалбата на „Мехтранскомерс“ ООД, че доказателствата за направените разноски страната е представила общо с отговор на частна жалба с вх. № 260724/27.06.2023 г. по жалбата на „Ексо дизайн“ ЕООД.

С оглед гореизложеното, депозираната молба е частично основателна за сумата в размер на 5 000 лв., представляващи направени по в. ч. т. д. № 13/2024 г. на Апелативен съд – Варна съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, поради което постановеното определение по делото в частта за разноските следва да се измени, като на „СБР Тузлата“ ЕООД следва да се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 5 000 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 81 от ГПК. За присъждане на разноски над уважения размер до пълния претендиран с молбата размер същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 128 от 20.02.2024 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в. ч. т. д. № 13/2024 г., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта за разноските, както следва:

OСЪЖДА „Мехтранскомерс“ ООД, гр. София, район Триадица, ЖК „Манастирски ливади“, ул. „Луи Айер“, бл. 113, вх. А, ет. 1, ап. 1, и „Ексо дизайн“ ЕООД, гр. София, район „Красно село“ ЖК „Мотописта“, ул.

„Генерал Кирил Ботев“ № 3, вх. Б, ап. 11, да заплатят на „СБР Тузлата“ ЕООД, гр. Балчик, съдебен адрес гр. Варна, ул. „Странджа“ № 32, съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/ във връзка с осъществена защита по в. ч. т. д. № 3

13/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, подадена от „СБР Тузлата“ ЕООД, гр. Балчик в останалата част, за присъждане на разноски над уважения размер до пълния предявен размер.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4