Определение № 115 от 22.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Кюстендил, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500061 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по подадено от С. Т. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.

София, ул. „Хан Аспарух“ № 60, ет. 3, чрез пълномощника му адв. Б. Л., възражение по чл.

423 от ГПК с вх. № 10687/16.11.2023 г. във връзка с издадена против длъжника Заповед за изпълнение № 1116/21.09.2022 г. по ч. гр. д. № 1784/2022 г. по описа на РС - Дупница.

Депозираното възражение се мотивира с допуснати в заповедното производство съществени процесуални нарушения, по-конкретно заповедта за изпълнение не била връчена на длъжника надлежно и същият бил лишен от възможността да упражни правото си на защита като оспори вземането.

По така депозираното възражение не е постъпил отговор от насрещната страна „*****“ ЕАД , ЕИК: *****.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от „*****“ ЕАД , ЕИК: ***** против длъжника С. Т. А., ЕГН: **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.

След като първоначално делото е образувано пред СРС, същото е изпратено по компетентност на РС – Дупница, тъй като претенцията на заявителя произтича от договор, сключен с потребител, настоящият адрес на който се намира в района на Дупнишкия районен съд, видно от служебно изготвената справка от НБД „Население“ от 10.08.2022 г.

1

Заповедният съд е уважил подаденото заявление и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1116/21.09.2022 г.

От приложената по делото справка от НБД „Население“ е видно, че постоянният и настоящият адрес на длъжника съвпадат, а именно това е обл. Кюстендил, общ. Дупница, *****. Този адрес се различава от посочения от кредитора в заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *****

Видно от данните по ч. гр. д. № 1784/2022 г. по описа на РС – Дупница, заповедта за изпълнение е била изпратена за връчване на настоящия адрес на длъжника в с. Яхиново.

Съобщението е върнато с отбелязване, че лицето е било на квартира на адреса, но къщата е продадена и от близо година длъжникът не живее там. Няма отбелязване на коя дата е извършено посещението, нито от кого връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. След връщане на съобщението в цялост, на 11.10.2022 г. заповедният съд е разпоредил да се залепи уведомление.

Изпратено е ново съобщение, към което е била приложена издадената заповед за изпълнение, като въпреки разпореждането на съда, е направен опит същото да бъде връчено, като отново е посетен настоящият адрес на длъжника. Съобщението е върнато с отбелязване, че г-н А. е бил на квартира на този адрес, като според съседи къщата е продадена и той от много време не живее там. Посочено е, че посещението е осъществено на 18.10.2022 г. След връщането на съобщението в цялост, съдът в свое разпореждане от 20.10.2022 г. е указал на длъжностното лице по призоваването да изпълни вече даденото указание за залепване на уведомление.

По делото е приложено уведомление, съдържащо указание, че в двуседмичен срок длъжникът А. следва да се яви в канцеларията на кметството на с. Яхиново за получаване на съдебни книжа по ч. гр. д. 1784/2022 г. по описа на РС – Дупница. Няма отбелязване кога или къде е залепено уведомлението, нито от кога тече двуседмичният срок за получаване на съдебните книжа. Относно обстоятелствата, при които е извършено залепването, е посочено, че С. А. е бил на квартира на този адрес, след това къщата е продадена и той вече не живее там. Към уведомлението е приложено съобщение за връчване на заповедта, което не съдържа различни данни от горепосочените.

При тези обстоятелства, съдът, с разпореждане от 01.11.2022 г., е приел заповедта за надлежно връчена на 01.11.2022 г.

По делото е изготвена справка за актуалното състояние на трудовите договори на длъжника към 11.10.2022 г., от която е видно, че към датата на изготвянето същият е бил в трудово правоотношение с „*****“ ЕООД. Няма данни съдът да е предприел действия по връчване на издадената заповед за изпълнение по местоработата на длъжника.

С разпореждане № 2239/02.12.2022 г. заповедният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя за присъдените съгласно процесната заповед за изпълнение суми.

Видно от разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 2

20237450400053/23 г. по описа на ЧСИ Николай Славов, рег. № 745, с район на действие ОС – Кюстендил, адресирана до С. Т. А., същата е получена от длъжника лично на 18.10.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна КОС приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжник, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно; не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени обстоятелства; или поради такива обстоятелства, които не е могъл да преодолее, не е могъл да подаде възражението си.

Настоящият състав приема, че в случая едномесечният срок за подаване на възражение по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен, доколкото видно от разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20237450400053/23 г. по описа на ЧСИ Николай Славов, адресирана до С. Т. А., тя е получена от длъжника лично на 18.10.2023 г., а възражението по чл. 423 ГПК е с дата на подаване в съда 16.11.2023 г., поради което същото е допустимо. Съдът намира възражението и за основателно, като съображенията за това са следните:

Длъжникът по заповедта за изпълнение се позовава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че поради ненадлежно връчване на заповедта е бил лишен от възможността да оспори вземането.

Оспорваната заповед за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 410 ГПК, с оглед на което връчването ѝ на длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал. 3 ГПК.

Поредността на връчването на призовките и съобщенията е установена в процесуалния закон като гаранция, че страните ще бъдат призовани лично. Съгласно приложимата редакция на чл. 38, ал. 1 и 5 ГПК, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, а когато длъжникът не може да бъде намерен на посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение адрес, съобщенията до него се връчват на настоящия му адрес, а ако няма такъв - на постоянния му адрес, ако те са различни от посочения по делото. Ако длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, връчването се извършва чрез залепване. Нормата на чл. 47 ГПК в редакцията от ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., относима към процесната процедура по призоваване, предвижда, че след залепване на уведомление, когато длъжникът не се яви да получи книжата в указания срок, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, както и местоработата му и разпорежда връчването да се осъществи по настоящия или постоянния адрес, ако те се различават от посочения по делото, респективно по местоработата.

По делото няма доказателства заповедният съд да е спазил указаната в закона поредност на връчване на призовките и съобщенията. Същият не е изпратил книжата по посочения по делото адрес, а именно ***** Пристъпено е директно към връчване по настоящия адрес на длъжника, който в случая съвпада с постоянния му такъв. Съдът не е 3 изпратил книжата на посочения по делото адрес на длъжника, дори и след като вече са били налице данни, че лицето не живее на настоящия си адрес, като по този начин е пропусната възможност за надлежно връчване на заповедта за изпълнение.

На следващо място настоящият съдебен състав приема, че в случая заповедният съд не е изпълнил коректно процедурата по чл. 47 ГПК. Действително при втория опит за връчване на книжата по настоящия адрес на длъжника връчителят е посочил датата, на която е осъществено посещението и е събрал данни, че г-н А. не живее на адреса, като е удостоверил това с посочване на източника на информацията – съседи, което от своя страна е позволило да се пристъпи към залепване на уведомление без осъществяване на допълнителни посещения. И в този случай, обаче, няма отбелязване поради какви причини е прието, че не се намира лице от категорията по чл. 46, ал. 2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението. При самото залепване не е указана датата на извършването му, което не дава възможност да бъде извършена преценка относно това изтекъл ли е бил двуседмичният срок за получаване на книжата към 01.11.2022 г. - датата приета от заповедния съд за такава на осъществяване на надлежно връчване.

Разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила, които съдът трябва стриктно да спази, преди да приеме, че е налице редовно връчване. Съгласно чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК съдът служебно проверява и местоработата на ответника (в случая длъжника) и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Заповедният съд е извършил дължимата служебна проверка, но въпреки данните за непрекратен трудов договор между длъжника и „*****“ ЕООД, не е разпоредил връчване на заповедта за изпълнение по местоработата. В този смисъл призоваването на длъжника е извършено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила за връчване на съобщения и призовки – чл. 47, ал. 3, пр. последно ГПК и чл. 49 ГПК. В резултат на това заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена и длъжникът е бил лишен от възможността да обезпечи защитата си като възрази срещу нея.

Изложените доводи очертават извод за основателност на подаденото възражение поради наличие на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, служебно следва да бъде спряно производството по изпълнение на издадената заповед.

Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на взискателя.

По разноските:

При този изход на спора отговорността за сторените разноски следва да бъде понесена от заявителя – ответник по процесната молба. Молителят С. А. своевременно е направил искане за присъждане на разноски общо в размер на 475 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 450 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като е представил и доказателства за реалното им осъществяване, поради което искането следва да бъде уважено.

4

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК подаденото от С. Т. А., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 60, ет. 3, чрез пълномощника му адв. Б. Л., възражение с вх. № 10687/16.11.2023 г. против Заповед за изпълнение № 1116/21.09.2022 г. по ч. гр. д. № 1784/2022 г. по описа на РС - Дупница.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение № 1116/21.09.2022 г. по ч. гр. д. № 1784/2022 г. по описа на РС - Дупница.

ВРЪЩА делото на РС - Дупница за изпращане на указания до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*****“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на С. Т. А., ЕГН: **********, сумата от 475 лева (четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща сторени от молителя разноски в настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________