Решение № 3397 от 26.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3397 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502275 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20169317 от 09.08.2021 г. по гр. д. № 37207/2020 г. Софийският районен съд е осъдил С.О. да заплати на С. А. Р.-М. на основание чл. 49 от ЗЗД сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на лявата лъчева кост и контузия на лявото коляно с кръвонасядане и охлузване, причинени при спъване в настилка от плочи, издадена над повърхността на тротоар в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 8000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 660 лв. за направените от последната разноски съразмерно на уважената част от иска, а ищцата е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищцата С. Р. с искане същото да бъде отменено в тази част и постановено друго, с което се уважи предявения иск в пълния му предявен размер. В жалбата се излага възражение, че при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид само част от обстоятелствата, които са от значение за прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, като не била взета предвид възрастта на ищцата, непозволяваща възстановяване в пълна степен на увредения горен крайник и завишената интензивност на търпените от нея болки и страдания.

1

Решението е обжалвано и от ответника С.О. в осъдителната му част като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено в тази част и постановено друго за отхвърляне изцяло на предявения иск. Поддържа се, че по делото не е доказана причинноследствената връзка между настъпването на инцидента и виновно действие или бездействие на С.О.. Не били налице доказателства за нарушена тротоарна настилка, а ангажираните свидетелски показания на сина на ищцата необосновано били кредитирани от съда.

Жалбоподателят счита за недоказано твърдяното от ищцата и прието от съда обстоятелство, че към датата на злополуката са съществували такива неравности по повърхността на тротоара, коти да са били в отклонение от нормативните изисквания за поддържане на тротоарното платно в състояние, годно за безопасно придвижване на пешеходците.

Алтернативно излага възражение за прекомерност на уважения размер на исковата претенция за неимуществени вреди. Счита, че при определяне на справедливия и размер следвало да се отчете степента на съпричиняване от пострадалата. Поддържа, че по делото ставало ясно какъв е бил характера и степента на негативните душевни и физически преживявания на ищцата, нито защо те обуславят толкова висок размер на обезщетението.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

С. А. Р.-М. е предявила срещу С.О. иск за заплащане на сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в следствие на телесни увреждания, получени в резултат на падане на ищцата на тротоара на ул. „Солунска” в гр. София на 28.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че на горепосочената дата, около 17,15 ч., се движела пеша по десния тротоар по ул. „Солунска” в посока площад „Славейков”, като в близост до ресторант „Макдоналдс” тя се спънала в стърчаща /разместена/ тротоарна плоча и паднала. При падането се подпряла на лявата си ръка и получила счупване на лявата лъчева кост и контузия на лявото коляно. Била отведена от съпруга си в „Пирогов”, където й била поставена гипсова имобилизация, ангажираща долната половина на лявата мишница, цялата предмишница и достигаща до основата на пръстите. Ищцата твърди, че в резултат на получените травми търпяла болки повече от месец, а такива ще търпи и за в бъдеще при промяна на времето, натоварвания на крайника и т.н. Твърди, че отговорност на настъпилия инцидент носят длъжностни лица при С.О., които са приели некачествено извършения ремонт на тротоара и са допуснали движението на пешеходци по него въпреки зле поставените плочи, създаващи реална опасност от падания.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Оспорва твърденията на ищцата относно причините и механизма на настъпване на увреждането, както и че претърпените от нея вреди се дължат на неизпълнение на задълженията на С.О. по поддържането, ремонта и безопасното ползване на пешеходните зони по улиците и тротоарите. Ответникът твърди, че към датата на процесния инцидент посоченият участък е бил в ремонт, по време на който е била въведена организация на движение при взети всички необходими мерки за обезопасяването и безопасното придвижване на гражданите. Твърди, 2 че към този момент ремонтът на района около площад „Славейков” и бил в процес на изпълнение и към настоящия момент не е бил въведен в експлоатация. Въвежда евентуално възражение, ако се приеме, че в посочения участък е имало стърчаща /разместена/ плоча, че ищцата е следвало да подходи с ясното съзнание за видимото състояние на тротоара, поради което тя носи отговорност за настъпване на твърдените вреди, поради което ответната община не следва да бъде ангажирана за обезщетяване на тези вреди. Алтернативно счита, че е налице съпричиняване – с поведението си и липсата на проявено внимание при придвижване ищцата е допринесла за настъпване на вредите, което е основание за намаляване на претенцията. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен и несъответстващ на характера и степента на претърпените вреди и икономическите условия в страната.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на телесно увреждане, получено при падане в резултат на спъване в стърчаща над повърхността на тротоара плочка.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Правната квалификация на предявения иск по чл. 49 от ЗЗД се извежда от твърденията в исковата молба, че увреждането на ищцата е настъпило при падане вследствие на спъване в стърчаща тротоарна плочка при придвижване по тротоар на територията на С.О., в резултат на неизпълнение на задължения на служители на общината във връзка с поддържането на тротоара в състояние, осигуряващо безопасното придвижване на пешеходците. При изложените в исковата молба твърдения следва, че вредите, чието обезщетяване се претендира, са резултат на бездействие на служители на ответника при или по повод изпълнение на възложена им от последния работа. Когато вредата е резултат на действия или бездействия на трети лица при извършване на работа с тази вещ, а не е причинена единствено от действието на самата вещ, претенцията за обезщетяване на вредите е по чл. 49 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа за причинено от действия или бездействия на лица, на които е възложена тази работа, при или по повод на изпълнението й. Предпоставките за реализиране на тази отговорност са: възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на извършителя се предполага /арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД /.

Съгласно показанията на св. Н. М. /син на ищцата/, на 28.02.2019 г. той заедно с майка си се движели към Централна поща и на тротоара пред заведение „Макдоналдс”, на пряката към площад „Славейков”, ищцата се спънала с левия си крак в повдигнати над тротоара плочки и паднала. При падането си тя се подпряла на земята с двете си ръце като тежестта 3 на тялото й била върху лявата ръка. Дланта на ищцата била зачервена и ожулена, тя изпитвала болка, но не потърсила помощ веднага. По-късно вечерта ищцата потърсила медицинска помощ. Според свидетеля, плочките били квадратни, около 40-50 см., като две от тях, които били еднакви на цвят, били повдигнати по средата една към друга и правели нещо като покривче. Инциденът се случил през деня. На следващия ден свидетелят видял майка си, която била с гипс на ръката и тя му споделила, че изпитва болка. Продължила да носи гипс около 3 седмици, през което време изпитвала болка. След махането на гипса ищцата продължавала да изпитва болка и не можела да движи лявата си ръка. Изпитвала затруднения в обслужването си и бащата на свидетеля й помагал. Впоследствие ищцата ходила на рехабилитация. Избягвала да вдига тежко и да носи предмети с лявата си ръка.

Представено е съдебномедицинско удостоверение, издадено от д-р А. А., специалист по съдебна медицина, според което при извършен на 06.03.2019 г. преглед на ищцата и на база представен лист за преглед от 28.02.2019 г. на УМБАЛСМ „Пирогов” са установени следните травматични увреждания: счупване на лявата лъчева кост в проксималния й край, наложило поставяне на гипсова имобилизация; контузия на ляво коляно с кръвонасядане и охлузване на същото.

От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза на в.л. д-р Р. Д. – ортопед, изготвено въз основа на медицинската документация от УМБАЛСМ „Пирогов”, се установява, че вследствие на настъпилия на 28.02.2019 г. инцидент ищцата е получила счупване на лявата лъчева кост, причинило й трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, както и контузия на лявото коляно с кръвонасядане и охлузване, причинила й болка и страдание. Тези телесни увреждания могат да бъдат получени при падане от собствен ръст върху терен, като по начин и време съответстват на сведенията на ищцата. Според експерта, причинените болки и страдания са били найинтензивни непосредствено след травмата, в първите 2-3 дни след поставяне на гипсовата имобилизация и в началото на раздвижването. Възстановителният период е около 1,5-2 месеца, като при интензивно натоварване и промени във времето за в бъдеще пострадалата може да се оплаква от болки и дискомфорт на мястото на счупването.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено настъпването на процесния инцидент на посочената дата по описания в исковата молба начин, а именно: ходейки по тротоара на ул. „Солунска” в посока площад „Салвейков” ищцата е паднала на земята в резултат на спъване в издадена над повърхността тротоарна плочка, което й е причинило телесни увреждания. Падането на ищцата е било възприето от свидетеля Н. М., който се е движел по тротоара непосредствено след нея. Той е възприел наличието на стърчаща плочка на тротоара и падането на ищцата в резултат на съприкоснованието на левия й крак с тази плочка. Показанията на този свидетел са логични и непротиворечиви относно възприетите обстоятелства, при които е настъпил инцидента. Няма обоснована от доказателствата по делото причина съдът да не кредитира показанията на този свидетел. Те не са опровергани от други доказателства, в частност от представените писма на СО- район „Средец” относно вида на тротоарната настилка на посочените улици и изпълнението на 4 строително-монтажните работи /л. 50 и 54 от делото/. Първото писмо сочи за вида на тротоарната настилка – павета, а второто удостоверява, че ремонтите на всички настилки в процесния участък са завършени през 2018 г. Несъответствието по отношение на вида и размерите на плочките по тротоара в показанията на св. М. и писмото на СО – район „Средец” не може да обуслови дискредитиране на свидетелските показания относно възприетата от свидетеля неравност на тротоарната настилка и причиненото от нея падане на ищцата. С оглед конструкцията на тротоарната настилка /която не е асфалтова/, неравното разположение на части от нея /независимо дали е от плочки или павета/ създава препятствие за движение на пешеходците и може да доведе до спъване, каквото е настъпило в случая. От друга страна фактът, че ремонтът на тротоарната настилка е бил завършен и приет преди процесния инцидент, сам по себе си не доказва, че в момента на процесния инцидент не е имало неравни /стърчащи/ елементи от настилката.