Решение № 266 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330110345 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални искове по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на В. Г. Н., ЕГН:

**********, от гр. *******, бул. ******* № *** чрез адв. Н. против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, aп. 40-46, представлявано от П. Д. за прогласяване нищожността на договор за гаранция № ******/05.04.2024 г. поради липса на основание, поради обезпечаване на нищожна кредитна сделка евентуално прогласяване недействителност на клаузата на договор въвеждаща задължение за заплащане на възнаграждение на гаранта от 473,72 лв. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е е бил подписан договор за потребителски кредит. По повод на същия между страните по делото е сключен на 05.04.2024 г. договор за гаранция за обезпечение на договора за кредит. В него е предвидено заплащане на възнаграждение на поръчителя-ответник в размер от 473,72 лв. платимо на вноски заедно с тези по договора за кредит.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва. Твърди липса на 1 нарушение на добрите нрави, както и нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем ****** от 05.04.2024 г. и договор № ****** от 05.04.2024 г. е видно, че на същата дата е сключен договор за кредит между ищеца и „Изи Асет мениджмънт“ и договор за поръчителство между ищеца и ответника за гарантиране на сключения договор за заем срещу възнаграждение от 473,72 лв. Размера на ГЛП по заема е 45 %, а ГПР-52,27 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищцата е сключила потребителски договор за кредит с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и договор за поръчителство с "Файненшъл България" ЕООД срещу възнаграждение.

Тъй като в договора за кредит е налице клауза поставяща сключването на договора за поръчителство, като условие за възникване на облигационната връзка по заемното правоотношение, то съдът намира, че двата договора следва да се разглеждат общо като едно тристранно споразумение.

Уговореното възнаграждение за поръчителят е разход по кредита, който не е включен в ГПР с което е нарушен чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК, както и е нарушено императивното изискване на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК тъй като оскъпяването по дълга е оформено не като възнаградителна лихва, а като друг вид разход – възнаграждение на поръчител. Допълнителното възнаграждение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, води до неяснота при формирането на ГПК и до заблуждение на потребителя какъв реалния разход, който следва да бъде заплатен. Ето и защо поради нарушението на чл.11, т.9 и т.10 и съгласно чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, а като последица от неговата недействителност следва да бъде прогласен за нищожен и договор за предоставяне на поръчителство с "Файненшъл България" ЕООД, който има акцесорен характер и следва правното положение на главното правоотношение – арг. от чл. 138, ал.2 ЗЗД. Това сочи основателност на притенцията на ищеца за прогласяване нищожността на договор за гаранция № ******/05.04.2024 г. поради липса на основание. Ето защо този иск следва да се уважи.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено 2 по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен договор за предоставяне на поръчителство ****** от 05.04.2024 г . сключен между В. Г. Н., ЕГН: **********, от гр.

********, бул. ******** № *** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, aп. 40-46, представлявано от П. Д. поради липса на основание.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, aп. 40-46, представлявано от П. Д. да заплати на В. Г. Н., ЕГН:

**********, от гр. ********, бул. ******** № *** сумата от 50 лв.(петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, aп. 40-46, представлявано от П. Д. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. ********, ул. „*********“ № ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3