Акт от 18.02.2021, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№18 гр.

П.***, 18.02.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – П.***, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при секретаря Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 789 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по Жалба с вх. № 3875/22.12.2020 г., подадена от Ц.Л.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение КПК -83/01.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с което е отхвърлена негова Жалба вх. № 1012-13-108/05.11.2020 г. против Разпореждане № РВ-3-13-00822888/09.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване. С последният акт, на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО, е разпоредено на Ц.Л.Ц. да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване /парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 04.07.2014 г. до 29.04.2017 г./, по 17 броя болнични листове, в общ размер на *** лв. /***/ - главница.

Жалбоподателят навежда оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ – П.***, както и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми за обезщетение за общо заболяване. Твърди, че контролиращият административен орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получено обезщетение за общо заболяване. Сочи, че от 01.12.2008 г. до 04.07.2017 г. е работел в „***“ ЕООД – гр. П.*** на длъжност „автомонтьор“ въз основа на сключен с дружеството трудов договор. За същия период е упражнявал трудова дейност и е имал качеството „осигурено лице“, поради което паричните обезщетения поради общо заболяване по посочените в разпореждането болнични листове не са неоснователно получени и не се явяват недължимо платени, както е приел ответника.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. И. С.***. Поддържа жалбата и допълва доводите в нея. Моли за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът – директорът на ТП на НОИ - П.***, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. С.***, оспорва жалбата. Излага аргументи за законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли подадената жалба като неоснователна.

Административен съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол решение на директора на ТП на НОИ – П.*** /на основание чл.118, ал.1 от КСО/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна. Съображенията са следните:

Не се спори по делото, че в периода от 04.07.2014 г. до 29.04.2017 г. Ц.Л.Ц. е ползвал 17 /седемнадесет/ болнични листове. В същия период данни за жалбоподателя по чл.5, ал.4 от

КСО са подавани от осигурителя „***“ ЕООД – гр. П.***. Безспорен е и факта, че за ползваните отпуски поради временна неработоспособност за горния период той е получил парични обезщетения на обща стойност **** лв. /***/.

При проверка в информационната система на НОИ, началник сектор КП при ТП на НОИ – П.*** установил, че „***“ ЕООД има невнесени осигурителни вноски, а данните по чл.5, ал.4 от КСО за наетите от осигурителя лица са подавани с осигурителен доход близък или равен на максималния осигурителен доход. Тази констатация е обективирана в Писмо изх. № 1130-13-156/05.06.2019 г. /л.28/. Въз основа на писмото, със Заповед № ЗР-5-13-00575111/06.06.2019 г. /л.29/ директорът на ТП на НОИ – П.*** възложил извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „***“ ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ – М.Б.А.***– старши инспектор по осигуряването.

В хода на проверката контролният орган на ТП на НОИ събрал данни за правния статус на проверяваното дружество. Установил, че то е регистрирано с Решение на Окръжен съд – П.*** по фирмено дело № ***/1997 г. с управител и едноличен собственик на капитала И.М. А., а от 10.10.2013 г. едноличен собственик и управител е И.Д.Д.***.

На дружеството били връчени задължителни предписания за представяне на документи.

В изпълнение на същите, И.А***– в качеството й на упълномощено лице от управителя И.Д***, представила трудови договори на работещите в дружеството, разплащателни ведомости за периода от м.01.2015 г. до м.05.2019 г. и Декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2015 г. Впоследствие представила декларации по чл.92 от ЗКПО за финансовите 2016, 2017, 2018 и 2019 г.

При проверка в Регистър „Трудови договори“ ст.инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – П.*** констатирал, че от „***“ ЕООД са подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КСО за регистрация на трудови договори за 21 лица. От Регистъра на осигурените лица установил, че от дружеството са декларирани данни, съгласно чл.5, ал.4 от КСО, за лица по трудово правоотношение.

След направена справка в „Регистър приходи“ инспекторът по осигуряването намерил, че към момента на проверката, за дружеството са декларирани задължения към Фонд ДОО /от 2005 г. до момента на проверката/ в размер на 152 859,17 лв., от които невнесени осигурителни вноски по ДОО: 147 200,13 лв. Данните с Декларация обр. № 1 за осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.4 от КСО се подавали месечно и с известни закъснения. По реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО били подадени 155 болнични листове, по които били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в размер на 147 419,67 лв.

При проверката е изискана информация от ТД на НАП – П.***. В отговор са изпратени Писмо изх. № 1130-13-156/17.07.2019 г. /л.31/, Писмо изх. № 1029-21-14680/06.12.2019 г /л.34/, Писмо /л.58/. В тях е посочено, че „***“ ЕООД е регистрирано по ТР на 06.10.1997 г. На 05.11.2009 г. е регистрирано по реда на ЗДДС, а е дерегистрирано на 11.10.2013 г. Подавало е СД по ЗДДС за данъчни периоди от януари 2009 г. до август 2013 г. вкл. Дружеството е упражнявало стопанска дейност. За времето от 2008 г. до 2015 г. /включващо и процесния период/ то е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО, с които е декларирало дейност с код по Код на основната дейност 5229 – други спомагателни дейности в транспорта; 4532 – търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили.

НАП не разполага с информация за прекъсване/прекратяване на дейността му. Няма данни на дружеството да са извършвани ревизии и издадени РА. От органите на НАП са извършвани проверки и са издавани протоколи. При проверките е установен един обект, находящ се в гр. С.***, в който то е реализирало дейността си. В НАП няма данни за регистрирани фискални устройства. Данните по чл.5, ал.4 от КСО и данните за сключените трудови договори са подадени по електронен път с КЕП.

Въз основа на постъпилите от ТД на НАП данни е издаден Констативен протокол № КВ-5-13-00705985/20.01.2020 г. /л.41/. Направена е крайна констатация „че не са изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО и § 1, ал.1, т.3 и т.12 от ДР на КСО“, а „данните, подлежащи на заличаване, са подадени незаконосъобразно и изброените лица /сред които не е посочен жалбоподателя Ц.Л.Ц./ нямат качеството на осигурени лица“ В протокола не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи тези изводи. На същата дата са издадени и Задължителни предписания № ЗИ-1-13-00706003/20.01.2020 г.

/л.40/ за заличаване на подадени данни на основание чл.5, ал.4 от КТ на десет лица /Ц. не фигурира в списъка/.

На следващия ден – 21.01.2020 г., директорът на ТП на НОИ – П.*** изпраща на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – П.*** Писмо изх. № 1130-13-156#8/21.01.2020 г. /л.44/ и му указва, че следва да бъдат подадени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ за описаните лица /десет на брой/ по задължителните предписания. Към писмото прилага: Констативен протокол № КП-5-13-00705985/20.01.2020 г. и Задължителни предписания № ЗИ-1-13-00706003/20.01.2020 г. Изрично отбелязва, че „задължителните предписания ще бъдат връчени по условията на осн. чл.110, ал.4 от КСО“.

На 23.01.2020 г. директорът на ДИТ –

П.*** връща отговор /Писмо изх. № 20003417/23.01.2020 г. /л.45/, в което сочи, че след проверка в информационната система на НАП е установено „че са подадени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ за сключени и прекратени трудови договори с 11 броя лица“, както и че в тази връзка и на основание чл.404, ал.1, т.11 от Кодекса на труда ДИТ – П.*** е поискала заличаване на регистрираните трудови договори с лицата като са изпратени съответните уведомления в ТД на НАП.

Предвид съдържанието на посочените писма и извършените въз основа на тях действия, настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае, че действително разпоредбата на чл.404, ал.1, т.11 от КТ оправомощава контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица за изпращане на уведомление за заличаване на изпратено преди това уведомление по чл.62, ал.3 за сключен трудов договор, ако установят, че няма доказателства за съществуване на трудово правоотношение. В случая не е ясно с какви точно доказателства за липса на трудово правоотношение са разполагали органите от инспекцията по труда и какво съмнително са намерили в това, че проверяваното дружество, изпълнявайки свое законоустановено задължение, е подало уведомления по чл.62, ал.3 от КТ. За съда остава неясно как тези контролни органи са изпълнили указанията на директора на ТП на НОИ – П.*** при положение, че към писмото са приложени задължителни указания, издадени предния ден и при положение, че в самото писмо е записано, че те ще бъдат връчени при условията на чл.110, ал.4 от КСО /т.е. към момента на изпращане на писмото те не само, че не са влезли в сила, но дори не са били връчени/. Този извод се доказва и от приложените по делото: Съобщение изх. № 4018-13-20/22.01.2020 г. /л.46/, с което на основание чл.110, ал.4 от КСО е поканено дружеството „***“ ЕООД – гр. П.*** да се яви в 7-дневен срок от поставянето на съобщението в ТП на НОИ – П.***, за да му бъдат връчени Задължителни предписания № ЗИ-1-13-00706003/20.01.2020 г.;

Протокол изх. № 4018-20#1/22.01.2020 г. /л.47/, удостоверяващ, че съобщението до „***“ ЕООД е поставено на таблото; Протокол изх. № 4018-20#2/22.01.2020 г. /л.48/, удостоверяващ свалянето на съобщението.

След получаване на данните, предоставени от ТД на НАП – София, офис П.*** с писмата, посочени по-горе /Писмо изх. № 1130-13-156/17.07.2019 г., Писмо изх. № 1029-21-14680/06.12.2019 г. и писмо /без номер на л.58/, както и на Писмо изх.

№ 20003417/23.01.2020 г. на ДИТ – П.*** /л.45/, са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-13-00714428/04.02.2020 г. /л.49/ за заличаване на данните по чл.4, ал.5 от КСО на Ц.Л.Ц. /жалбоподател по настоящото дело/ за периода 01.01.2015 г. до 03.07.2017 г., осигуряван при условията на трета категория труд.

На същата дата – 04.02.2020 г., до директора на ДИТ – П.*** е изпратено Писмо изх.

№ 1130-13-156#12/04.02.2020 г. с искане за заличаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО на Ц.Ц.. Към писмото са приложени Задължителни предписания № ЗД-1-13-00714428/04.02.2020 г. Вписана е забележка, че лицето е пропуснато в предходноиздадените задължителни предписания /№ ЗИ-1-13-00706003/20.01.2020 г./. Указанията в това писмо са изпълнени и е върнат отговор с Писмо изх. № 20006415/06.02.2020 г. /л.41/. От последното се установява, че е поискано заличаване на регистрирания трудов договор с Ц. Ц., за което е изпратено съответното уведомление в ТД на НАП.