Определение № 170 от 16.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 15040/2023
- Вид
- Определение № 170
- Подписан
- 16.01.2024
- Състав
- ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 170 гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Частно наказателно дело № 20231110215040 по описа за 2023 година намери следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С постановление от 26.06.2023г. на Софийска районна прокуратура е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 923/ 2021 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 20588/ 2021 г. по описа на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
131, ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК за това, дали на 22.05.2021 г. около 12.00 часа в гр. София е причинена лека телесна повреда, на длъжностно лице - Т. В.
У. - ,,охранител” към охранителна фирма ,,М. А.С.” ЕООД, съгласно трудов договор № 130/ 26.01.2015 г.
Недоволна от постановлението е останала Т. В. У., която е депозирала жалба, посочвайки съображения по същество относно необоснованост на обжалваното постановление. Моли се, съдът да отмени постановлението на СРП и да върне делото със задължителни указания относно прилагането на закона.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал.5 и сл. от НПК, законосъобразността и обосноваността на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, намери следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 243, ал. 4 от НПК и е процесуално допустима, предвид това, че е подадена от лице, което притежава качеството „пострадал“ по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК , поради което следва да бъде 1 разгледана.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство № 923/21г. по описа на 08 РУ - СДВР е образувано с постановление срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1 във вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 22.05.2021 г. около 12.00 часа в гр. София, ул. ,,Димитър Пешев”, № 6, ТЕЦ ,,Изток” е била причинена лека телесна повреда на длъжностно лице - Т. В. У., при изпълнение на службата й като ,,охранител” към охранителна фирма ,,М.
А.С.” ЕООД, съгласно трудов договор № 130/26.01.2015. В хода на разследването не е привличено обвиняемо лице.
Свидетелите Т. В. У. и
А. Н. К. работели като охранители към охранителна фирма ,,М. А.С.” ЕООД, като изпълнявали служебните си задължения на обект ТЕЦ ,,Изток”, находящ се в гр. София, ул. ,Димитър Пешев” № 6. На 22.05.2021 г. около 12.00 часа свидетелите А. К. и Емил Тошев се намирали в помещение, предназначено за почивка, когато при тях влязла св.Т. У., която хвърлила ключовете на перваза, след което затворила силно вратата, в резултат на което огледалото, поставено на стената, паднало и се счупило.
Св.К., подразнен от случилото се, излязълл от помещението и потърсил обяснение от св.У. за случилото се. Между двамата възникнал конфликт, при който св.У. взела дръжка от метла, с която посегнала към св.К. и по този начин закачила очилата му, които паднали и се счупили. Св.К. предприел действия, за да противодейства на нападението спрямо него, в резултат на което на св.У. били причинени травматични увреждания, представляващи охлузвания в областта на дясната предмишница, кръвонасядания на лявото коляно, кръвонасядане на дясното бедро, причинили болка и страдание. В същия момент св.Тошев излязъл в коридора и разтървал свидетелите К. и У..
Горното се констатира въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: копия от длъжностни характеристики, копия от трудови договори, копия от договор за охрана, копие от график за месец май 2021 г., протокол за полицейско предупреждение, копия от медицинска документация по отношение на св.К., амбулаторен лист, болничен лист, съдебномедицинско удостоверение № V71 от 25.05.2021 г., съдебномедицинска експертиза, показанията на свидетелите Т. У., Людмила 2
Чанкова, А. К., Емил Тошев, Йордан Йорданов, Димитър Малинов, Магдалена Байлова, проведени очни ставки между свидетелите У. и К., У. и Тошев.
В процесния случай са констатират две групи противоречиви помежду си показания по отношение на механизма на причиняване на процесната лека телесна повреда: от една страна, показанията на пострадалата Т. У., според която св.К. й нанасял удари с ръце в областта на главата и горната част на тялото, на св. Магдалена Байлова, която твърди да е видяла травматични находки в областта на главата дни след инцидента, и на св.
Людмила Чанкова, разговаряла по телефона с пострадалта непосредствено след инцидента; от друга страна, показанията на св. К. и св. Тошев същите сочат, че не са нанасяни удари на св.У.. В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по отношение на св. У., като вещото лице е установило следните травматични увреждания: охлузвания в областта на дясната предмишница, кръвонасядания н а лявото коляно, кръвонасядане на дясното бедро, причинили болка и страдание. Вещото лице дискредитира като увреждане поставената диагноза мозъчно сътресение видно от Амбулаторен лист №001042/2306.21г. и Амбулаторен лист №000534/11.06.21г., поради липсата на травматични увреждания в областта на главата и лицето, както и поради липсата на клинични признаци на мозъчно сътресение.
На база на така изложените факти по-горе и приетите по досъдебното производство доказателства прокурорът е обосновал своето заключение, че наказателното производство по досъдебното производство следва да се прекрати, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК , тъй като извършеното от св.А. К. не съставлява престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК независимо, че пострадалото лице притежава качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, ал. 1 от НК, доколкото посегателството не е извършено на длъжностното лице ,,при или по повод изпълнение на службата му”. Съгласно константната съдебна практика, п о д ,,при изпълнение на службата” се разбира, посегателството да е осъществено към момент, в който пострадалият изпълнява задължения, спадащи към неговата служба или функция, а ,,по повод изпълнение на службата” е налице, когато към момента на осъществяване на деянието, макар длъжностното си лице да не идпълнява служебните си задължения или 3 функции, поводът за посегателството е свързан именно с изпълнение на службата му. Тези предпоставки в процесния случай не са налице.
Разглежданият ицидент между двамата охранители е настъпил, без наличието на каквато и да връзка с техните служебни задължения; той е на битова основа, по повод счупено огледало. Конфликтът между двамата свидетели-охранители е възникнал в работно време, на работното им място /обект ТЕЦ ,,Изток”/, но в момент, в който те реално не са осъществявали служебните си задължения, както поведението им не е било обусловено от служебни задължения и функции; факт е, че същите с а се намирали в помещение, предназначено за почивка, по инкриминираното време.
Отизложеното следва, че деянието не може да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1 от НК. На следващо място, съдът намира за правилно дискредитирането на показанията на св. Байлова, доколкото противоречат на заключението на вещото лице, а ценените показания от страна на св. К. и св. Тошев са ясни, логични, последователни и в синхрон с изговената СМЕ. От друга страна, не може да бъде споделен доводът за това, че не е била налице неизбежна отбрана, доколкото предприетите действия от св.К. представляват проява на защита срещу противоправното поведение на последната /посягане и нанасяне на удар в областта на главата на К., в резултат – счупване на очилата му/ – и са били с цел да защити себе си от непосредствената опасност, потенциално застрашаваща здравето и телесния му итегритет. Не може да се поддържа и причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди, тъй като от събрания по делото доказателствен материал се извеждат влошени отношения между св.У. и св.К., не и непристойни действия от негова страна, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Затова изводът на СРП се явява правилен и законосъобразен, и като такъв се споделя от съда.
В обобщение следва да се отбележи, че извършеното разследване по досъдебното производство е проведено всестранно, обективно и пълно, съобразно нормите на НПК, и е довело до изясняване на фактическата обстановка в пълнота. Събраните доказателства са в обем, достатъчен да обосноват извод за липса на осъществено престъпление от общ характер.
4
По изложените съображения, постановлението на СРП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 26.06.2023г. на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 923/ 2021 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 20588/ 2021 г. по описа на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5