Решение № 2541 от 09.04.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

Гр. София 09.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 13837 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за сумата от 91 500 лева, и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 13 370,44 лева, от В.Г.А. срещу П.на Р. България гр.

София.

Ищецът В.Г.А. излага, че с постановление от 18.11.2016 г. по ДП № 48/2016 г. на Следствения отдел към Специализираната прокуратура му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 вр. ал. 1 предл. 2 от НК и за престъпление по чл. 234 ал. 2 т. 3 вр. с ал. 1 пр. 2 от НК. Ищецът бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а впоследствие с постановление от 19.11.2016 г. на прокурор, бил задържан за срок до 72 часа, за явяването му пред съд за разглеждане на мярката за неотклонение. Задържането му било на публично място, като при задържането били отнети негови собствени вещи: парични суми, мобилни телефони и законно притежавано оръжие, заедно с патрони и кобур. Вещите му били върнати на 09.01.2018 г. след определение на Сп.НС от 31.10.2017 г. На ищеца като обвиняем била определена парична гаранция от 15 000 лева, изменена от съда на 10 000 лева, и мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Р. България. Последната мярка била отменена от съда на 01.02.2017 г. С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 04.05.2017 г. прокурорът е прекратил производството срещу ищеца на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвинението.

След обжалване от ищеца в частта за основанието за прекратяване, постановлението е потвърдено от СпНС и влязло в сила на 12.05.2017 г. Ищецът твърди, че с обвинението му в престъпление и съпътстващите мерки за процесуална принуда засегнали неговата имуществена сфера, с огтлед необходимостта от осигуряване на паричната сума за определената гаранция. Според твърденията на ищеца, обвинението му причинило неимуществени вреди – страх и несигурност в бъдещето, затруднено поддържане на здравословното му състояние по време на задържането му. Обвинението срещу ищеца довело до неблагоприятна промяна в житейския му ритъм, причинило му силно неудобство, притеснение и чувство за вино. Ищецът твърди, че това обстоятелство се отразило както на семейството и децата му, така и на отношението на околните към него и социалните му контакти.

Обосновава настъпилите неимуществени вреди и със задържането му, което му причинило безсъние, характерова промяна в поведението му, затвореност и ограничаване на социалните контакти. На основание изложените обстоятелства, ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева. Претенцията на ищеца е и за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Ищецът формулира претенция и за законна лихва върху общата сума от 91 500 лева, считано от 12.05.2017 г. до 18.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, в размер на 13 370,44 лева.

Ответникът П.на Р. България гр.

София в подаден отговор и в съдебно заседание оспорва иска в частта му за неимуществени вреди като недоказан. Позовава се на липса на доказателства за настъпили вреди в причинна връзка с действия на органите на ответника. Оспорва отговорността на ПРБ за вреди, причинени от задържането на ищеца. При условията на евентуалност оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Оспорва обезщетението за имуществени вреди в размер на 1500 лева адвокатско възнаграждение, като се позовава на липса на доказателства за това.

Съдът като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, съобрази следното:

По делото не се спори и се установява от приложените писмени доказателства, че ищецът А.н е бил привлечен като обвиняем с постановление на следовател от 18.11.2016 г. по ДП № 48/2016 г. на Следствения отдел при Специализираната прокуратура (л. 21-23). Обвинението е било за две престъпления: 1. участие с още пет лица в организирана престъпна група с користна цел – извличане на противозаконна облага от търговия с акцизни стоки без бандерол – престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 т. 1 от НК; 2. за това, че до 18.11.2016 г. в складово помещение в гр. София държал акцизни стоки – цигари, без бандерол в немаловажни случаи, като предметът на престъплението е в големи размери – престъпление по чл. 234 ал. 2 т. 3 от НК. Постановлението за привличане на обвиняем е било предявено на ищеца на 18.11.2016 г. с участие на защитник – адвокат. Ищецът бил задържан по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК на 19.11.2016 г. за 72 часа (л. 24-25). С постановление от 21.11.2016 г. прокурорът е отказал внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и взел по отношение на обвиняемия А. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лева, впоследствие изменена на 10 000 лева. По делото не е приложен акт за промяна на размера на паричната гаранция, но от определение на СпНС от 06.12.2016 г. (л. 33) и от приложения платежен документ (л. 31) е видно, че размерът й е бил определен на 10 000 лева. На ищеца била наложена и мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК „забрана за напускане пределите на Р. България“ с постановлението на прокурора от 21.11.2016 г. Тази мярка е била отменена с определение на СпНС от 01.02.2017 г. С постановление от 04.05.2017 г. прокурорът е прекратил наказателното производство в частта му срещу В.Г.А. на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК. След жалба на ищеца срещу постановлението в частта му за основанието, постановлението е било потвърдено с определение от 12.05.2017 г. на СпНС.

По делото е разпитана като свидетел П.В.А.– дъщеря на ищеца. Според нейните показания, задържането му и последващото обвинение на ищеца му се отразило изключително зле, здравословното му състояние било влошено, което наложило болнично и медикаментозно лечение. Действията по задържането и обвинението на ищеца се отразили отрицателно и на психологическото му състояние.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. За възникване на отговорността на държавата, следва привличането на лицето като обвиняем да е било последвано от оправдаването на лицето с присъда или (както в конкретния случай) от прекратяване на наказателното производство на изброените в чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ основания: неизвършване на деянието от обвиняемия, несъставомерност на деянието или образуване на наказателно производство след погасяване на наказателното преследване по давност или амнистия. Тук следва да се отбележи, че последващото прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвинението, също попада в хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ. По аргумент от прогласената в чл. 16 от НПК презумпция за невинност, недоказаността на обвинението в извършване на престъпление е приравнена на неизвършване на престъпление от обвиняемия по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от НПК. Когато, наред с привличането му като обвиняем, увреденият е бил задържан под стража, причинените от задържането вреди следва да се вземат предвид от съда като част от вредите, претърпени от обвинението (ТР 3-2004-ОСГК т. 13).

С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия е обстоятелство, което би могло да се отрази на неговата личност, на емоционално-психическото му състояние и неговото поведение. Следва да се има предвид и тежестта на престъпленията, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем: за участие в организирана престъпна група, наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години, и за държане на акцизни стоки без бандерол в големи размери – престъпление по чл. 234 ал. 3 т. 3 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години. В конкретния случай, за настъпили вредни последици за ищеца са събрани гласни доказателства по делото. От показанията на свидетелката П.А.се установява, че след задържането на ищеца и привличането му като обвиняем, психологическото и емоционалното му състояние се е влошило, приел е обвиненията срещу него зле, като те се отразили както на поведението му, така и на отношението на околните към него. Налице са и гласни доказателства за влошаване и на здравословното му състояние, като според показанията на св. А., ищецът имал проблеми със сърцето и приемал повече лекарства. Безспорно са причинени вреди на ищеца и при задържането му по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК за довеждането му пред съда за вземане на мярка за неотклонение. Задържането на лицето като мярка за процесуална принуда накърнява основното му право на лична свобода и право на свободно придвижване. Тези вредни последици са в пряка причинна връзка с обвинението срещу ищеца. Неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие обвинението срещу него и съпроводилото го задържане по чл. 64 ал. 2 от НПК, следва да се обезщетят по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Съобразно характера и обема на доказаните по делото неимуществени вреди, съдът приема, че справедливото обезщетение за тях е в размер на 5000 (пет хиляди) лева. Следва ответникът Прокуратура на Р. България гр. София да бъде осъден да заплати на ищеца В.Г.А. сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 18.10.2018 г. до окончателното изплащане.

Искът е неоснователен над сумата от 5000 лева, до пълния предявен размер от 91 500 лева. Привличането на лицето като обвиняем не е било съпроводено с други ограничения на правата на обвиняемия. Определената мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е ограничила правото на обвиняемия на свободно придвижване, каквито ограничение предвиждат останалите мерки за неотклонение по чл. 58 т. 1, 3 и 4 от НПК. Поради това не е доказано, че вземането на тази мярка за неотклонение, наред с повдигнатото обвинение, е причинило вреди на ищеца. Недоказано е причиняването на вреди на ищеца и от налагане на мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р. България“. Свидетелката А. дава показания за осуетено вследствие на тази мярка пътуване на ищеца в чужбина. Мярката за процесуална принуда по чл. 68 ал. 1 от НПК обаче не е безусловна и обвиняемият може да осъществи пътуване в чужбина с разрешение на прокурора. Няма доказателства по делото за искане на такова разрешение от ищеца и за постановен отказ на прокурора за даване на разрешение за пътуване в чужбина. Поради това съдът намира, че тази мярка за процесуална принуда не е причинила вреди на ищеца.

Неоснователна е претенцията на ищеца срещу П.в частта й за задържането му на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР на 18.11.2016 г. Задържането по този ред има характер на мярка за административна принуда, то не е постановено от орган на П.и ответникът не следва да носи отговорност за причинени от това задържане вреди.

Не е доказано и влошаване на здравословното състояние в степен, по-висока от доказаната с показанията на свидетелката. Представеното по делото копие на рецептурна книжка на хронично болен съдържа доказателства за заболяване епилепсия и предписани лекарства за период до м. септември 2004 г. Няма доказателства за влошаване на състоянието на ищеца, свързано с това заболяване и причинено от привличането на ищеца като обвиняем и неговото задържане по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК.