Протокол № 662 от 17.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 662 гр. Варна, 17.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20213100900491 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:04 часа се явиха:

Ищецът М. П. П., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат Д.Е., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , редовно призован, представлява се от адвокат Т.Г. , редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Свидетелят Д. Н. Г., нередовно призована, не се явява.

СЪДЪТ докладва върната призовка в цялост, с отбелязване, че адресът е посетен, лицето не е открито. По сведение на съсед, лицето е непознато, вероятно е била близка на Я.Я., който е живял на посочения адрес.

Свидетелят ЯН. П. ЯН., нередовно призован, не се явява.

СЪДЪТ докладва върната призовка в цялост, с отбелязване, че адресът е посетен, лицето не е открито. По сведение на съсед, лицето е живяло на посочения адрес през 1980-1990 г.

Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание, депозирал е заключение.

Вещото лице Кр. К. Г. , редовно призован, явява се в съдебно заседание, депозирал е заключение.

АДВ. Е.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА така, както е докладвано с Определение № 1312 от 07.10.2021 г.

Производството е по общия ред, по реда на гл. XIII от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. П. П., ЕГН **********, Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И

ЗДРАВЕ АД, ЕИК 200299615, София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 31 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, резултат от ПТП на 01.03.2017г., след приспадане на платеното от застрахователя обезщетение в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 31 000 лева, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане, ведно с мораторна лихва в размер на 15 526.39 лева върху главница от 35 000 лева, считано от 01.03.2017г. /датата на ПТП/ до 14.07.2021г. /датата на доброволно изплащане на сумата от 4 000 лева/.

Претендират се и сторените по делото разноски и адв. хонорар.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадало лице от ПТП на 01.03.2017г., настъпило в гр. Варна, на пътен възел между ул. Мир и бул.

Левски, когато при управление на л.а. Мерцедес с рег. № ********, водачът Я.П. Я., нарушил правилата за движение, не намалил скоростта си при приближаване на пешеходна пътека и по непредпазливост причинил увреждания на пешеходеца – М.П.. Тези увреди се изразяват в наранявания на П.М. П.а в: счупване на дясна тазобедрена ямка, счупване на дясна хълбочна кост, счупване на двете срамни кости /или три средни телесни повреди/, а на ищеца М.П. – средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на междуфалангсална става на втория пръст на десен горен крайник. Твърди се, че водачът на автомобила е признат за виновен по НОХД № 156/2020г. на ВРС, изменено по отношение на наложеното наказания с решение от 09.03.2021г. на ВОС. Твърди се, че МПС, с което е причинено ПТП е застраховано при ответното дружество по застраховка ГО, валидна до 12.02.2018г. Ищецът твърди понесени от произшествието неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и страдания. Твърди, че е понесъл силни 2 болки и нарушения в съня, което наложило извършване на рехабилитационни процедури. Твърди отправена до застрахователя претенция на 28.04.2021г., по която била заведена щета № 0801- 004671/2019/03. Твърди че с писмо от 28.06.2021г. представил допълнителни доказателства по искане на застрахователя, а на 14.07.2021г. получил превод по банкова сметка от ответното дружество, в размер на 4 000 лева като обезщетение на неимуществени вреди. Ищецът счита изплатената му сума за крайно недостатъчна да репарира претърпените от произшествието вреди. Твърди, че нараняванията са се отразили крайно негативно върху психиката му, тъй като за продължителен период от време не е могъл да изпълнява трудовите си функции като управител на софтуерна фирма. Твърди, че не е могъл да работи за около 2 месеца. Поради това счита за справедлив еквивалент на претърпените болки и страдания сумата от 35 000 лева, а след приспадане на платеното от застрахователя, претендира разликата от 31 000 лева.

Претендира е законната лихва от деня на ПТП до изплащане на сумата от 4 000 лева, в размер на 15 526.39 лева, а така също и законната лихва върху главницата по иска от завеждане на иска до окончателното изплащане. В срока за отговор е постъпило становище на застрахователя вх. № 19764/05.10.2021г., с което се оспорва основателността на исковете. Прави се възражение за нередовност на исковата молба в частта по претендираната мораторна лихва и основата, върху която е изчислена същата /35 000 лева/. Не се оспорва обстоятелството, че по отношение на водачът на автомобила Мерцедес рег. № ******** е налице валидна застраховка на Гражданската отговорност на водача. Не се оспорва, че на 14.07.2021г. на ищеца са изплатени като обезщетение за неим.вреди сумата от 4000 лева. Оспорват се всички останали обстоятелства, вкл.: оспорва се характера на получените увреждания от ПТП както и техния интензитет, проведеното лечение и последиците му. Твърди се, че претендираната сума е крайно завишена по размер като изплатеното обезщетение в размер на 4 000 лева изцяло е компенсирало ищеца. Оспорва се механизма на ПТП като се твърди, че водачът на МПС е спазил всички изисквания на ЗДвП, а напротив, поведението на пешеходеца М.П. е било укоримо съобразно чл. 113 ЗДвП.

Твърди се, че поради това не следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. /поради липса на вина/ Твърди се поради това съпричиняване на вредоносните последици от пешеходеца П., който е навлязъл при пълна 3 видимост на намиращото се в непосредствена близост отдясно МПС, внезапно на пътното платно, след преминаване през ограждение по чл. 113, т.

4 ЗДвП. Както ищецът, така и съпругата му предприели преминаване на пътното платно като прескочили преди това металните ограждения на булеварда. Доказателства за това са показанията на водача на МПС и на пътуващите с него още две лица. Твърди се още, че ищецът е пресичал пътното платно бягайки, поради което сам се е поставил в риск. /ТР № 2/2016г. на ОСНК на ВКС/ Оспорват се дадените в наказателното производство експертизи. Твърди се липса на причинно-следствена връзка на получените увреждания с процесното ПТП. Ако съдът възприеме получаване на твърдените травми, то се възразява, че същите са възстановени едва след 2 месеца. Твърди се много по-бързо излекуване на ищеца от травматичните увреди, ако и доколкото същите са резултат от ПТП на 01.03.2017г.

Евентуално се твърди, че оздравителния процес се е забавил поради поведението на самия ищец, който не е провел правилно и навременно лечение. Оспорват се твърденията за отражение на ПТП върху психическото и психологическо състояние на ищеца. Поради изложеното се твърди изключително завишен размер на претендираното обезщетение спрямо критериите на чл. 52 ЗЗД. Оспорват се всички фактически твърдения за отражение на увреждането върху дейността на ищеца като управител на софтуерна фирма. Най-после, застрахователят оспорва и началния момент на претендираната мораторна лихва, считано от датата на ПТП. Претендира се, че началният момент на обезщетението за забавено плащане би следвало да е именно датата на изплащане на сумата от 4000 лева обезщетение на ищеца.

Претендира се отхвърляне на исковете, евентуално намаляване размера на главницата и лихвите върху нея.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от М. П. П., ЕГН **********, Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК 200299615, София, иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 31 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, резултат от ПТП на 01.03.2017г., след приспадане на платеното от застрахователя обезщетение в размер на 4 000 лева /от 35 000 лева/, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 31 000 лева, считано от завеждане на иска до окончателното 4 изплащане, а така също и мораторна лихва в размер на 15 526.39 лева, изчислена върху главница от 35 000 лева, считано от 01.03.2017г. /датата на ПТП/ до 14.07.2021г. /датата на доброволно изплащане на сумата от 4 000 лева/. Претендират се и сторените по делото разноски и адв. хонорар.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ по чл. 432 вр. чл. 497 КЗ ГПК.

НЕ СЕ СПОРИ относно наличието на застрахователно правоотношение по ГО на водача на МПС Мерцедес с ДК № ********, по отношение изплатеното на 14.07.2021г. обезщетение в размер на 4 000 лева на ищеца М.П..

СПОРНИ СА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи фактите от състава на деликта – произшествието на 01.03.2017г., претърпените вреди, тяхната връзка с инцидента, вината на водача, респ. за ангажиране отговорността на застрахователя на ГО; получените по характер и интензитет увреждания и тяхното отражение върху живота на ищеца.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи възраженията си срещу исковете, вкл. възраженията за прекомерност, за съпричиняване, за липса на причинно-следствена връзка на уврежданията с ПТП и всички останали положителни факти, основаващи възраженията му

АДВ. Е.: Поддържаме изцяло предявените искови претенции. Запознати сме с доклада, нямаме възражения.

Уточнявам, тъй като докладвахте и претенцията за мораторна лихва, ни бяхте указали да уточним дали поддържаме тази претенция. Депозирала съм молба, с която съм оттеглила на този етап искането за мораторна лихва. В този смисъл моля да се допусне корекция в доклада.

АДВ. Г.: Оспорвам исковата молба. Конкретни съображения сме изложили в отговора на същата.

Поддържам направените възражения за съпричиняване от страна на ищеца, така, както е посочено в отговора на исковата молба, а именно, за това, че е пресичал неправилно, бягайки. Всички възражения, които сме посочили ги поддържам в днешно съдебно заседание. Доколкото видях в доклада това е отбелязано, но по-схематично. Не видях да е прието за разглеждане възражение за съпричиняване, конкретно по този начин, поради 5 което, ако счетете, че следва да бъде допълнен доклада, моля да бъде направено в тази посока. Други възражения по доклада нямам.

Поддържам доказателствените искания. Доколкото не видях пред залата да има други лица по делото, ми се струва, че не присъстват призованите свидетели. Нямам други искания на този етап.

Запознат съм с молбата на насрещната страна. Действително е, че чл.

300 от ГПК посочва пределите, определени от присъдата и фактите и обстоятелствата, които са задължителни за гражданския съд. Да, обаче, съобразно практиката на ВКС, твърденията за съпричиняване, доколкото не са предмет на присъдата, подлежат и могат да бъдат доказвани в гражданското производство при претенция за обезвреда от страна на пострадалия, с оглед на което наведените в молбата възражения в тази посока са неоснователни, и доколкото е налице и практика на настоящия съд по този въпрос считам, че не са налице пречки, а и е указано в доклада, да се въведе възражение за съпричиняване, да се приеме за разглеждане, съответно, то да се доказва. Това се обуславя и от интереса на ответника, в случая е при евентуално уважаване на иска, за намаляване на обезщетението, доколкото е налице съпричиняване. И тъй като тези факти и обстоятелства не са разглеждани от наказателния съд, и становището на ВКС в тази посока е, че това би могло да не се обсъжда днес, само при условие, че съпричиняването е било предмет на престъплението, а такова в настоящия случай няма, то следва категорично, че възражението е допустимо, следва да се приеме за разглеждане, съответно, следва да се докаже.