Акт от 14.07.2020, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 679 гр.Сливен, 14.07.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3455 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в размер на 6 518,33 лв., сума платена от ищеца на ответника без основание за достъп и пренос на ниско напрежение през електроразпределителната мрежа на ответника, начислена по 5 бр. издадени фактури за периода

01.07.2014г.- 30.11.2014г.

Ищцовото дружество твърди, че е собственик и потребител на ел.енергия на обект, находящ се в гр.Велико Търново, ***А и представляващ

УПИ-VII, в стр.кв.12 по ПУП на гр .Велико Търново, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велико Търново, одобрена със заповед РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителният директор на АГКК.

Сочи, че за процесния период се намирало в договорни отношения с ответника по повод доставка на ел.енергия и мрежови услуги за обекта на посочения по-горе адрес. Ел.енергията се отчитала от СТИ по клиентски номер **********. За консумираната ел. енергия били издавани ежемесечно фактури от ответника, които били заплатени в срок от ищеца.

Твърди, че ответника начислил незаконосъобразно суми за пренос и достъп ниско напрежение по следните фактури: по фактура № **********/08.08.2014г.- 866.07 лв. /пренос ниско напрежение/, 325.42лв. /достъп ниско напрежение/ или общо 1 191.49лв.; по фактура № **********/09.09.2014г.- 801.60 лв. /пренос ниско напрежение/, 301.21лв. /достъп ниско напрежение/ или общо 1 102.81 лв.; по фактура № **********/08.10.2014г. - 849.55 лв. /пренос ниско напрежение/, 319.22 лв.

/достъп ниско напрежение/ или общо 1 168.77 лв.; по фактура № **********/10.11.2014г.

- 1044.47 лв. /пренос ниско напрежение/, 340.93 лв. /достъп ниско напрежение/ или общо 1 385.40 лв. и по фактура №

**********/09.12.2014г. – 1 281.54 лв. /пренос ниско напрежение/, 418.32 лв.

/достъп ниско напрежение/ или общо 1 699.86 лв. Сумите били начислени неправомерно, тъй като ел. енергията, която се предавала до трафопоста на ищеца била средно напрежение. Освен това било неправилно определено от ответника и мястото на измерване и СТИ било неправилно разположено в трафопоста, собственост на ищеца, а следвало да бъде поставено в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната/електроразпределителната мрежа.

Иска се от съда осъждане на ответното търговско дружество да заплати на ищцовото сума в размер на 6 548,33 лв., получена без основание за пренос и достъп до ел.разпределителна мрежа за ел.енергия ниско напрежение, ведно със законна лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба 24.06.2019г. до окончателното плащане, както следва: по фактура № **********/08.08.2014г. 1 191.49 лв., по фактура № **********/09.09.2014г. 1 102.81 лв., по фактура № **********/08.10.2014г., 1

168.77 лв., по фактура № **********/10.11.2014г. 1 385.40 лв. и по фактура № **********/09.12.2014г. 1699.86 лв.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответника депозирал отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Твърди, че регламентираната задължителна компонента ” цена за пренос” включвала осъществена услуга по пренос през цялата разпределителна мрежа и в случая не било налице изключение по чл.29 , ал.4 ПТЕЕ. По отношение на компонента „цена за достъп”, единственото изискване на законодателя за да възникне дължимост за заплащане било снабдяване на обекта на ищеца с ел. енергия, което за исковия период било безспорно. Оспорва твърденията на ищеца за неправилно определяне на границата на собственост на ел. съоръженията и мястото на мерене на потребената енергия. Твърди, че за процесния период ищецът не е поискал извършване на промяна на страната на мерене. Оспорва се и собствеността на ищеца върху описаните в исковата молба присъединителни съоръжения – трафопост и кабелна линия средно напрежение.

Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на деловодни разноски. В случай, че съдът приеме, че неправилно са били начислени сумите за ниско напрежение в процесните фактури, се иска приспадане съответно от дължимите суми за средно напрежение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и след анализ на събраната в процеса доказателствена съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и се установява, че ответното дружество притежава лицензия за разпределение на ел.енергия № Л-138-07/13.08.2004г. за територията на Североизточна България.

На 22.07.2013г. между страните бил сключен договор за достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на ответника. В чл.4 от договора е предвидено, че измерването на използваната ел.енергия се извършва със СТИ, поставено на границата на собственост на ел.съоръжения, съгласно Наредба № 6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителни ел.мрежи и съгласно показателите за качество, приети от ДКЕВР. В този договор също така е включено и понятието „Граница на собственост на електическите съоръжения“ и това са точките в конструкцията на предназначените за пренос на ел.енергия съоръжения в присъединявания обект или електрическа централа, към които са свързани съоръженията за присъединяване.

На същата дата 22.07.2013г. страните сключили и договор за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на ответника. В т.3.4 от този договор е вменено като задължение на ответното дружество да определи мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения. Двата договора са сключени със срок 31.12.2013г., но е предвидено и автоматичното им продължаване за всяка следваща календарна година, в случай, че никоя от страните не е поискала писмено неговото прекратяване.

Не се спори и относно издадените процесни 5 бр.фактури и сумите начислени по тях, както и тяхното плащане от страна на ищцовото дружество. Безспорно е и обстоятелството / обявено за безспорно в о.с.з – л.125/, че за процесния исков период измерването на ел.енергия е извършвано на страна ниско напрежение.

Установява се от Нотариален акт № 183, т. I, дело №

162/2009 г., че на 21.08.2009 г. ищцовото дружество закупило от „Симако“ ООД недвижим имот, намиращ се в гр. Велико Търново, ***А, а именно УПИ VII, в кв. 12 по ПУП на града, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Велико Търново, заедно с построените в имота административна сграда, проход/топла връзка между административната сграда, цех за текстилни изделия, разширение към цех и склад с рампа.

Видно от фактура №

**********/31.07.2009 г./л.100/, ищецът закупил от „Симако“ ООД трансформатор и външно ел.захранване 20КV, които били зачислени като дълготрайни активи в дружеството в група „сгради“- ел.провод/трафо и в група „Машини“ – трансформатор.

От представения

Акт за държавна собственост № 5749/22.02.1994 г. /л. 73/ е видно, че Западна промишлена зона с площ 62 кв.м. е построена през 1980г. от държавата върху държавна земя и зачислена в инвентарната книга на ответника Р. Г.

Оряховица.

В хода на процеса е назначена и приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице икономист се установява, че по всичките 5 бр. процесни фактури ищецът е извършил плащания за фактурирана такса пренос ниско напрежение и такса за достъп средно/ниско напрежение. Така по всичките пет фактури била платена такса пренос ниско напрежение в размер на 4843,23 лв. Таксата за пренос средно напрежение по фактурите би била в размер на 1677,99 лв. или разликата е в размер на 3 165,24 лв. Съобразявайки приложението по делото указания на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи, то цената за достъп се определяла като единна за всички потребители присъединени на средно и ниско напрежение и тя се заплащала от всички присъединени потребители – т.е. за достъп няма разлика в цената за средно и ниско напрежение.

Експертът уточнил по отношение на оспорената от ответника фактура № **********/31.07.2009г., че същата фигурира в оригинал в счетоводството на ищеца и с включен в нея компонент „външно ел.захранване 20 кV“, осчетоводена е от ищеца, както и от дружеството контрахент по сделката, отразена е в дневника за покупки на ищеца и в този за продажби на другата страна по сделката „Симако“ ООД за м.юли

2009г. В инвентарната книга на ищцовото дружество с пореден номер 14 и инвентарен № 1793 в група „Сгради“ бил записан „ел.провод/ трафо“ с дата на придобиване 12.1992г., а с пореден номер 118 и инвентарен № 2229 в група „Машини“ бил записан „Трансформатор“ с дата на придобиване 01.2005г. С пореден № 170 и инвентарен № 2349 в група „Машини“ бил записан „трансформатор“ с дата на придобиване 07.2009г., а под инвентарен № 2350 фигурирало „Външно ел.захранване 20кV с дата на придобиване 07.2009г.“

По делото е допусната и съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че обектът на ищеца се захранвал с ел.енергия, чрез кабелен електропровод за средно напрежение 20кV. Съобразно схемата на л.72 от делото, електропровод „Абагар“ за средно напрежение бил резервен за фирма „АБагар“.

Началото му било от възлова станция Западна промишлена зона. Преди отклонението за „Симако“ към него имало включени още трима потребители. От стълб № 20 се подавало захранване за бетонен комплектен трансформаторен пост /БКТП/ „Симако“, посредством разединител за открит монтаж /РОМ/. Резервно захранване за ищцовото дружество не било предвидено, тъй като обектът е потребител от трета категория по см. на чл.46 от Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, за който се разрешава прекъсване на ел.захранването до 24 часа. Кабелният електропровод между последния желязо-решетъчен стълб на ВЕЛ „Абагар“ и БКТП „Симако“ бил изграден с разрешение за строеж № 45/28.02.2003г., на главен архитект на община В.Търново. Ищецът придобил електропровода и трафопоста през 2009г.

Според вещото лице процесната кабелна линия е електропровод за напрежение 20кV, предназначен да доставя ел.енергия от електроразпределителната мрежа на ответника до имота на ищеца. Част е от техническата инфраструктура на гр.В.Търново и електроразпределителната мрежа. БКТП бил монтиран на територията на текстилния цех на ищеца върху бетонна рампа. Вещото лице сочи, че през 2016г. между страните в процеса бил сключен договор за промяна страната на измерване на ел.енергия, като ищецът се задължил да осигури секция в БКТП „Симако“, в която да се монтира измервателна група за средно напрежение- токови и напреженови трансформатори.

Вещото лице позовавайки се на Наредба № 6/09.06.2004г. /отм. на 04.04.2014г./ за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи /действала към процесния исков период/ посочило, че при присъединяване на електропровод, собственост на клиент към въздушен електропровод на мрежовия оператор, границата на собственост е мястото на присъединяване на кабелните накрайници- при кабелен електропровод. В случая границата на собственост били изходящите клеми на РОМ, вонтиран на стълб № 20. На това място били монтирани кабелните накрайници на кабелния електропровод за 20 кV.

Мястото на разполагане на СТИ, съобразно чл.92, ал.1, от

Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии се избира възможно най-близо до границата на собственост на електрическите съоръжения, определена съобразно Наредба № 6/09.06.2004г.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза в частите, в които експерта посочва, че СТИ не би могло да се постави в близост до стълб № 20, където е и границата на собственост, тъй като това би било нерентабилно за ищеца. Изложените в тази връзка аргументи от експерта не са свързани с поставените му задачи и в тази част експерта е излязъл извън рамките на зададените въпроси. Съдът не кредитира заключението и по отношение на отговорите на въпроси 7 и 9 от заключението, тъй като си противоречат. Посочено е, че ищецът не би могъл да притежава електроразпределителна мрежа, доколкото няма лиценз за тази дейност, при същевременно установяване, че кабелен електропровод 20 кV и БКТП са собственост на ищеца и са част от електроразпределителната мрежа. В останалата част съдът кредитира заключението, като неоспорено от страните.

Разпечатката съдържа 47 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5905ebff-d253-422e-a0c3-672524f82575