Решение № 181 от 12.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Анелия Маркова

Иванка Иванова при участието на секретаря Д.а Г. Йорданова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501304 по описа за 2025 година

С решение № 4198/11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6393/2023 г. по описа на СГС, І ГО, 3 състав, Н. Б. М., е осъден да заплати на М. Д., на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата 26 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от интервюта, дадени в пресата в периода 21.02.2023 г. – 24.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2023 г. до окончателно изплащане и разноски по делото в размер 4 540 лв., от които: 1 040 лв. - държавна такса, 500 лв. - депозит за вещи лица и 3 000 лв. адвокатско възнаграждение.

С решение № 1735/21.03.2025 г., постановено по горепосоченото дело, по реда на чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 11.07.2024 г. съдебно решение, като в първия диспозитив вместо М. Д. да се чете В. М. Д., а правната квалификация вместо чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, да се чете чл.45 ЗЗД.

Срещу постановеното съдебно решение от 11.07.2025 г. е депозирана въззивна жалба от ответника Н. Б. М., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че по делото не е доказана верността на фактическите му твърдения. По делото са ангажирани доказателства в тази насока, които не са оспорени от ищеца относно тяхната автентичност.

Поддържа, че представената кореспонденции между страните, както и с трети лица по вайбър, по естеството си съставляват частни свидетелстващи 1 документи, чието авторство е безспорно и служат като доказателства, че изявленията в тях са на лицата, от които изхождат. Счита, че е доказано по делото, че ищецът се е застъпвал за избора на доставчици, на партньори в проекти, че пряко се е намесвал в кадровата политика на ответника.

Съдържанието на тази кореспонденция е в пълно съответствие с показанията на свидетеля Р.. По делото са представени писма от „ДКК“ ЕАД с искания за представяне на отчети в извънредно кратки срокове, обхващащи широки времеви периоди и многобройните насрещни доклади на ответника в изпълнение изискванията на принципала. Представени са и печатни материали, които не са обсъдени от решаващия съд. В практиката си ВКС приема, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт. По делото липсва насрещно доказване. По делото са ангажирани печатни материали за това, че непосредствено след вписването на ищеца като изпълнителен директор на „ДКК“ ЕАД е сключен договор за правно обслужване на дружеството с адвокатско дружество със съдружник – съпругът на съдружничка на ищеца. Поддържа, че е нарушено изискването на чл.6, ал.2 от Закона за публичните предприятия. Решаващият съд не е отчел обстоятелството, че ищецът е известна личност, в качеството му на ръководител на най-голямата държавна стопанска структура, което го определя като публична личност, не е съобразил излагането на мнения и критики спрямо публична личност, която е с обществена значимост. По делото е установена намеса на ищеца в дейността на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, свързана с влияние при избора на доставчици, подбор на персонал, предизвикване на ненужни напрежения в дейността на служителите, поради което оценъчните съждения на ответника имат достатъчна фактическа база.

Поддържа, че изразът „мафията победи държавата“ е средство за постигане на експресивност чрез речта, способ за ангажиране на вниманието на аудиторията, да се провокира у нея активна собствена оценка, чрез използване средствата на сравнението и аналогията. С оглед на това счита, че използваните изрази не обосновават противоправност, а съдържат абстрактно съждение, без да визират конкретна личност. излага съображения, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 28 минимални работни заплати и значително надхвърля целите на предвидената в закона обезвреда и пряко води до неоснователно обогатяване на ищеца.

Решаващият съд не е отчел, че през процесиня период са оповестени публично факти и са направени коментари във връзка със сключения договор с адвокатското дружество. Изразена е негативна оценка на министъра на икономиката, включително намерение да закрие „ДКК“ ЕАД. Счита, че отстраняването на ищеца от ръководството на „ДКК“ ЕАД е достатъчен източник на негативно въздействие върху нормалната психика на човека.

Поддържа, че субективните преживявания на лицето, което са отражение на личния му мироглед и ценностна система, не могат да се възмездяват по реса 2 на деликта. Поддържа, че определеното от решаващия съд обезщетение се явява пряко посегателство върху основни демократични ценности като свободата на словото, на изразяване на мнения и на правото на обществото да бъде информирано. С него се допуска финансово санкциониране на активни граждани, надхвърлящо целите на обезщетителната функция на института на непозволеното увреждания. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца В. М. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Счита, че решаващият съд правилно е възприел за доказани фактите, заявени в исковата молба, макар да не са описани изчерпателно всички обидни и клеветнически твърдения, разпространени от ответника. Съдът не е съобразил, че във всяка от публичните изяви на ответника се навеждат и твърдения за злоупотреба със служебно престъпление, престъпления по служба и безстопанственост, свързани със заеманата от него длъжност тогава. По делото е представена заповед № 44/17.02.2023 г., с която цените на продуктите са намалени от 20.02.2023 г., което не съвпада с датата, на която ищецът е освободен от длъжност. С обжалваното решение съдът е ценил ангажираните по делото доказателства по вътрешно убеждение. Частният документ има материална доказателствена сила , когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. В случая представените по делото извадки от кореспонденция по вайбър, не носят подписа на ищеца. В показанията на разпитания свидетел Р. източник на информацията му е самия ответник, поради което счита, че те са необективни и недостоверни. Счита, че не е публична личност, но дори да се приеме, че е такава личност, то неоснователен е доводът, че естеството и интенцитета на процесната обидна и клеветническа кампания попада в рамките на свободата на словото. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че към момента на процесните изказвания, а и след това в живота на ищеца не са настъпвали други травматични събития, които да му повлияят негативно. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно са установени понесените от ищеца неимуществени вреди и техния размер. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу постановеното на 21.03.2025 г. решение по реда на чл.247 ГПК. Доколкото същото няма самостоятелен характер, поддържа доводите, заявени в жалбата срещу основното съдебно решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди, 3 че в периода 21.02.2023 г. – 24.02.2023 г. ответникът в различни медии кампанийно и целенасочено разпространил обидни и клеветнически твърдения, засягащи негативно личността и достойнството му. Към момента бил действащ адвокат, вписан в Габровска адвокатска колегия и изпълнявал длъжностите член на СД и изпълнителен директор на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД )“ДКК“ ЕАД). Ответникът бил бивш член на СД и изпълнителен директор на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, занимаващо се с производство на млечни изделия. На 21.02.2023 г. в централната емисия Новини по БТВ ответникът е дал интервю, в което е коментирал личността на ищеца. В исковата молба е описано съдържанието на даденото интервю.

Поддържа, че в това интервю ответникът е отправил неверни и клеветнически твърдения, че е част от мафия, която е победила държавата; като изпълнителен директор на ДКК е прокарвал частни (на хранителни вериги) и лични негови интереси; лично е оказвал ожесточен натиск върху ответника; твърдял, че не го слуша, като накърнявал интересите на търговските вериги; дал на ответника да разбере, че ако не прокарва различни интереси в дружеството, включително на доставчици, предлагащи некачествено мляко, ще има проблеми и по негова препоръка в дружеството са извършвани порочни практики за изкупуване на съмнително мляко на занижени цени. На 22.02.2023 г. в дадена от ответника пресконференция БТА ответникът разпространил отново пред неограничена аудитория обидни и клеветнически твърдения, които озаглавил: „Защо мафията победи държавата?“. В исковата молба е възпроизведено съдържанието на пресконференцията. Ищецът поддържа, че в пресконференцията ответникът отново отправил неверни и клеветнически твърдения, че в качеството си на изпълнителен директор на ДКК е част от мафия, победила държавата; нееднократно олицетворявал тази мафия; защитавал частни интереси в ущърб на държавното предприятие; искал да фалира и приватизира същото; откровено лъжел и манипулирал; искал да усвои 150 000 лв. от бюджет за служебни автомобили, който ищецът бил определил; разпореждал и заповядвал в държавното предприятие да бъде назначено лице, което определил като „моите очи, ръце и крака“, което по негово разпореждане се месил в самостоятелността на дружеството в ущърб на българския бизнес и потребители; в сговор със служебния министър на икономиката и индустрията искал да „вкара“ свои фирми, да убие българския бизнес и да фалира държавно предприятие,; обслужвал чужди интереси за приватизация на държавното предприятие. Освен тези клеветнически според ищеца твърдения ответникът го набеждавал в престъпление, като твърди, че трябва да понесе наказателна отговорност, като сам щял да сезира съответните органи. Спрямо него използвал епитети „шарлатанин, който се е помислил за бог“, „мафиот, последен кръчмар, лъжец и престъпник“, които счита за обидни, тъй като са унизителни за честта и достойнството му. На 24.02.2023 г. в предаването „ЕвроДикоф“ по телевизия Евроком, в ново интервю на ответника, озаглавено „Скандалус Булгарикус“. В исковата молба е възпроизведено съдържанието на даденото интервю. Като клеветнически 4 счита твърденията, че е част от мафия, която не борави с документи, а само с приказки и твърдения, в качеството си на изпълнителен директор на ДКК; задължил ответника да назначи в държавното предприятие лице, окето определил като „моите уши, очи, ръце и крака“, което по разпореждане на ищеца се месил в самостоятелността на дружеството в ущърб на българския бизнес и потребители, лично одобрил завишен бюджет за закупуването на автомобили, от който искал да усвои 150 000 лв.; работел с доноси, лъжи и натиск като част от някаква мафия, в сговор със служебния министър на икономиката и индустрията; имал фирма, която внася некачествено мляко на завишени цени и всяка дума на ищеца е манипулация и лъжа“. Отново ответникът набеждавал ищеца в извършване на престъпление. Счита за обидно характеризирането му като „лъжец, престъпник и мафиот“. Твърди, че нито едно от изнесените от ответника твърдения не отговаряло на истината, поради което счита същите за клеветнически и обидни. Счита, че не е публична личност. Обидните и клеветнически твърдения са разпространени публично, чрез различни медии и са станали достояние на неограничен кръг лица. Разпространените неверни твърдения целят да създадат впечатление за изключително негативна конотация за неговата работа, професионализъм, морал и житейски ценности. Счита, че поредицата от интервюта с обидно и клеветническо съдържание, съставлява инициатива на ответника, която е целенасочена и кампанийна. Сред колегите му в ДКК, клиентите и магистратите името му се свързвало с морал и честност. Процесните твърдения на ответника му причинили силен душевен дискомфорт – бил притеснен от изнесените клевети, изпитвал силно възмущение, притеснение и унижение. Притеснявал се, че клеветническите твърдения ще отклонят доверието на клиентите от кантората, в която работел и няма да може да се грижи за семейството си. Тревожел се как процесните клевети ще се отразят на отношенията с колегите му в ДКК. Преживените негативни емоции се отразили негативно на ежедневието му, на контактите с колегите и клиентите му, върху почивката и работоспособността му и продължавали до сега.