Определение № 336 от 15.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Варна, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. С.

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500270 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. Т. Д., подадена чрез адв. Ц., против определение № 1130/05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1616/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК с вх.№ 2046/21.06.2026 г. за изменение на решение № 1376/17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1616/2023 г. по описа на ВОС, в частта за разноските.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молила за отмяната му с уважаване на молбата й за намаляване, на присъденото по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна. Настоявала е, че съдът не съобразил липсата на фактическа и правна сложност на делото, неголемия обем на работата от адвоката и липсата на обвързаност с размерите по Наредба 1/2004 г. на ВАС за възнаграждения за адвокатска работа.

Адв. Г. К. Т. - пълномощник на ответника Й. С. С., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по подробни съображения за неоснователността й, е молил за оставянето й без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението, с което не е уважена молбата му по чл. 248 ГПК, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение №1376/17.12.2025 г. по гр.д. № № 1616/2023 г., окръжният съд е отхвърлил изцяло предявените от Й. Т. Д. срещу Й. С. С. искове: по чл. 24, ал.2 ЗН; по чл. 576 ГПК; по чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД; по 1 чл. 43, ал.1 б.“а“ ЗН и по чл.108 ЗС. Със същото решение, съдът е осъдил ищцата да плати на адвокат Г. Т. сумата от 7 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено от него безплатно процесуално представителство на ответника С. на осн. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.

С молбата си по чл. 248 ГПК, Й. Т. Д. е поискала изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото от съда адвокатско възнаграждение на адвокат Т., поради прекомерност на същото, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид обичайния обем работа по делото от адвоката. Срещу молбата, адвокат Т. е подал възражение.

По размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА:

По въпроса за размера на адвокатските възнаграждения, в решение № 271/19.05.2025 г. на ВКС по гр.д. № 1107/2024 г., IV г.о. е казано, че следва да се съобрази и решението на СЕС по дело C-438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.01.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (след изм. ДВ бр.14/2025 г. - за възнаграждения за адвокатска работа) размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа и съдът има право да определи възнаграждение и в по-малък размер от минималния, определен в наредбата. Настоящият състав на съда съобразява също, че правилата на наредбата уреждат по ясен, разбираем, предвидим и общодостъпен начин изчисляването на адвокатското възнаграждение за конкретните адвокатски услуги, като за процесуалното представителство, защита и съдействие по граждански дела, което е от значение в случая, за една инстанция, те са вида на спора, броя на исковете, материалния интерес, броя на заседанията и др. конкретно посочени и са ясен ориентир и за обичайното възнаграждение в посочените хипотези и при съобразяване на обема на свършената работа.

В случая, предмет на делото са били пет иска с предмет нищожности и унищожаемост на завещание и иск за собственост на имот, като делото е продължило в период от година и половина от връчване на преписа от исковата молба на ответника, разгледано е в четири открити съдебни заседания, по същото са назначени и изслушани три съдебни експертизи и разпитани шестима свидетели, което сочи на фактическа и правна сложност.

Процесуалният представител на ответника – адвокат Т. е осъществил безплатната адвокатска защита при хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА в пълен обем по делото (подал е отговор на исковата молба, участвал е в съдебни заседания и в събиране на доказателства, депозирал е становища по молбите на ищцата и т.н.). Приетата от съда цена на иска (на един иск) е в размер на 74 155,70 лв. и изчислено съгласно посочения ориентир по Наредбата, възнаграждението за адвокатската работа по делото, съгл. чл. 7, ал.2, т.4 и чл.

2

7, ал.9 от Наредбата (само по един иск) е 7 082,45 лв. Предвид това, сумата от 7 100 лв. (приблизително в посочения ориентировъчен размер) за възнаграждение за безплатно оказана от адвокат Т. правна помощ на ответника по чл. 38, ал.2 ЗА е справедлив и обоснован размер, съобразен с конкретния обем на свършената работа и сложността на делото за адвоката, като този размер е определен конкретно за случая и не е обвързан с предвиден минимален такъв по Наредба №1/09.01.2004г., тъй като той не е обвързващ за съда (така задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС).

Предвид изложеното, оплакванията в частната жалба са неоснователни, а като постановяващо идентичен на горния резултат, обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1130/05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1616/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3