Определение № 1184 от 22.11.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1090/2023
- Вид
- Определение № 1184
- Подписан
- 22.11.2023
- В сила
- 30.01.2024
- Състав
- Лилия Масева, Анета Илинска, Миглена Кавалова-Шекирова
Цитирани разпоредби
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1184 гр. Благоевград, 22.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Анета Илинска
Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200501090 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК .
Депозирана е жалба с вх.№995/19.10.23 г. от М. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. А., насочена против Разпореждане от 11.09.2023 г. на ДСИ О.М. по изп. дело №9 по описа за 22г., с който е отказал да вдигне наложена възбрана.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното разпореждане, като се сочи че същото е неправилно и незаконосъобразно и не съответства на събраните по изпълнителното дело доказателства. Сочи се, че не е налице просрочване на плащане на месечната издръжка, поради което наложената възбрана не е наложителна. Навеждат се доводи и за несъразмерност на възбраната. Сочи се, че е налице предварителен договор за покупко-продажба на възбранения имот и ако същата не бъде вдигната, жалоподателката ще бъде лишена от възможността да се сключи окончателен договор и ще върне задатък в двоен размер. Излагат се подробни съображения в тази насока, като моли да бъде отменено атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и да бъде указано на ДСИ да вдигне наложената възбрана. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило възражение от А. Г. Ж., чрез адв.
1
В. С.. В същото са изложени съображения за неоснователност на депозираната жалба. Иска се оставянето й без уважение.
Частният съдебен изпълнител е представил мотиви съгласно чл.436 ал.3 ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност на подадената жалба, респ. за законосъобразност на наложената възбрана, като моли за оставяне без уважение подадената жалба.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните и след като съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От изпратеното копие на изпълнително дело № 9/2022 г. по описа на ДСИ при РС-Сандански се установява, че изп. дело е образувано по молба на А. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: *, в качеството си на законен представител на Б. А.ов Ж. и П. А.ов Ж. и въз основа на изп. лист№10/01.02.22 г., издаден по гр. д.№204/22г. по описа на РС – гр. Сандански.
Взискателят е депозирал молба, с вх. № 542/30.05.2023г. за налагане на възбрана върху посочените в същата недвижими имоти, собственост на длъжника, поради преустановяване плащането на дължимата ежемесечна издръжка за периода от 01.01.2023г. до 30.05.2023г. плюс дължима за минало време издръжка в размер на 500.00 лева. С разпореждане от 30.05.2023г. по изп. дело№9/22 г. по описа на ДСИ при РС-гр.Разлог е наложена възбрана на процесиите недвижими имоти.
Във връзка с подадена от жалбоподателя молба, с вх. № 871/12.09.2023г. за вдигане на наложената възбрана върху процесните недвижими имоти е депозирано становище от процесуалния представител на взискателите адв. В.
С. и с разпореждане на ДСИ от 21.09.2023г. е отхвърлено искането на взискателите за вдигане на наложената върху процесните недвижими имоти възбрана.
На 19.10.2023г. в Съдебно-изпълнителна служба при P C гр. Сандански е депозирана жалба с вх. № 995/19.10.23г. от М. Ц. П., длъжник по изп. дело № 9/2022г. по описа на СИС при PC - Сандански.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок от деня на съобщението, съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК , от надлежна страна – длъжник по изпълнението. Жалбата за отмяна на отказа на ДСИ при РС-Сандански да 2 вдигне наложената възбрана, е недопустима, доколкото е срещу акт на съдебен изпълнител, неподлежащ на обжалване.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител както по отношение на активно легитимираните лица, така и по отношение на действията, които могат да се обжалват и основанията за обжалване. Разпоредбите са императивни и ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е недопустимо. В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК не е уредена правна възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани (такава възможност длъжника има, когато обжалва насочването на изпълнението върху конкретно вземане, само с твърдение, за неговата несеквестируемост).
Такава възможност не е предвидена изрично и в разпоредбата на чл. 442а от ГПК.
Въпреки това, невъзможността за обжалване на отделни изпълнителни действия, непопадащи в обхвата на чл.435 от ГПК, не е пречка да се извършва преценка относно тяхната законосъобразност в други производства, включително и в производства по иск за вреди от действия на съдебния изпълнител.
Действително със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. / и с приетата нова разпоредба на чл. 442а, ал. 1 от ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК .
С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност, като на същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение поради явна несъразмерност на наложените обезпечения с размера на задължението по изпълнителното дело, съгласно чл. 441, ал. 2 от ГПК .
3
Следователно, процесуалното средство за защита, с което разполага длъжникът съгласно чл. 442а, ал. 2 от ГПК , е да отнесе несъразмерността чрез възражение до съдебния изпълнител, като при евентуален отказ по така релевираното възражение, длъжникът би могъл да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред по глава XXXII, раздел II от ГПК. В този смисъл са Определение № 3022/19.09.2019 г. по в. гр. д. № 4176/2019 г. на САС; Определение 1598/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. на САС, Определение 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС;
Определение № 357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018 г. на БАС;
Определение № 477/31.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 526/2018 г. на ПАС;
Определение № 230/15.06.2018 г. по в. гр. д. № 160/2018 г. на ОС – Шумен, Определение № 1292/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 670/2018 г. на ОС – Русе, Определение 77/25.01.2018 г. по в. гр. д. № 25/2018 г. на ОС – Смолян, Решение 423/12.03.2018 г. по в. гр. д. № 2355/2017 г. на ОС – Варна, Решение 319/25.10.2018 г. по в. гр. д. № 1357/2018 г. на ОС – Стара Загора.
Нормата на чл. 442а от ГПК предвижда защита на длъжника срещу несъразмерно предприети от съдебния изпълнител действия, но тази защита следва да се осъществи по исков ред съобразно чл. 441, ал. 2 от ГПК . Това следва както от систематичното място на нормата в раздел II – "Защита по исков ред", така и от самия текст на чл. 442а, ал. 1 от ГПК . Съгласно цитираната разпоредба, наличието на несъразмерност на изпълнителните действия се преценява след като бъдат отчетени всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено, а за извършването на такава преценка е необходимо спорът да бъде решен по същество след събиране на съответните доказателства и при съобразяване с интереса на взискателя, който е водещ в изпълнителното производство, а това не може да стане в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.
Останалите възражения на жалбоподателката, не са от естество да обосноват допустимост на жалбата, поради което не следва да се разглеждат в настоящото производство.
По така изложените съображения, съдът намира жалбата с която се обжалва отказа на съдебния изпълнител за вдигне наложената възбрана върху недвижим имот на длъжницата за недопустима. Предвид това, същата следва 4 да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.
По разноските в настоящото производство:
Налице е акт по смисъла на чл. 81 ГПК, с който приключва делото в настоящата инстанция, с който жалбата срещу действия на ДСИ е оставена без разглеждане. Следователно отговорността за разноски по настоящото дело следва да се понесе от жалбоподателката. Ответницата по жалбата е представлявана в настоящото производство от адвокат, който е подал писмени възражения, с които своевременно е направил искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Към възраженията е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че страните са договорили адвокатско възнаграждение от 250 лева, което взискателя е заплатил в брой при сключване на договора. С оглед действителната фактическа и правна сложност на спора и липсата на проведено открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата, при съобразяване минималния размер на адвокатско възнаграждение, изчислен по реда на чл. 11 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че претендираното възнаграждение следва да бъде уважено в претендирания размер от 250 лева.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Окръжен съд - Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба с вх.№995/19.10.23 г. от М. Ц. П., ЕГН **********, с адрес:***, чрез адв. Д. А., насочена против Разпореждане от 11.09.2023 г. на ДСИ О.М. по изп. дело №9 по описа за 22г.
ОСЪЖДА М. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.
Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 250 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 5 едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6