Присъда № 34 от 08.05.2026, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 34 от 08.05.2026 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 753 по описа за 2025 година.

Производството по пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от М.Б.Ш. от гр.***** против С.Б.М. от гр.**, с която същата е привлечена към наказателна отговорност и предадена на съд за това, че на 20 септември 2025г. в гр.Хасково, като родител- майка на детето Н.М.Ш., ЕГН ********** (родена на 06.01.2012г.), не изпълнила съдебно решение №109 от 18.06.2020г. на Върховния касационен съд, постановено по гражданско дело № 2855/2019 година, влязло в законна сила на 18.06.2020 година, относно лични контакти на бащата М.Б.Ш. с детето Н.М.Ш. – престъпление по чл.182, ал.2 от Наказателния кодекс.

В съдебно заседание пред Районен съд– Хасково, частният тъжител - лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв.М.К. от АК- Хасково, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение срещу подсъдимата за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК. В хода на съдебните прения адв.К. пледира за това, че признаците на престъплението, за което е повдигнато и поддържано обвинението, били установени по безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна чрез показанията на ангажираните от частното обвинение свидетели, измежду които и пряк очевидец на неизпълнението от страна на подсъдимата на съдебното решение в частта на определения режим на лични контакти с детето на инкриминираната дата. Подлага на анализ показанията на ангажираните от страна на подсъдимата свидетели и счита, че относно релевантните за инкриминираната деятелност обстоятелства те не следва да бъдат кредитирани, тъй като били недостоверни и пристрастни. Поддържа, че до извършване на деянието се е стигнало вследствие на невзети от страна на подсъдимата мерки за преодоляване на родителското отчуждение у детето и нарушение на всички установени правила за изпълнение на родителските й задължения да обезпечи не само физическото, но и моралното му развитие, по начин, по който да е възможно осъществяване на личните контакти с бащата.

Моли за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 от НК и да присъди разноски по делото в полза на частния тъжител. При дадената му възможност за реплика развива доводи, че стриктното изпълнение на съдебното решение относно режима на лични контакти с детето изисква предприемане на всички необходими според конкретния случай мерки в предвидения в решението час– 10:00 часа, присъствието му да бъде обезпечено за осъществяване на тези контакти, а предвид поддържаната от подсъдимата позиция за наличието на закъснение и необходимостта от толеранс от 15 минути за изчакването му, поддържа, че такъв не е предвиден в горецитираното съдебно решение и сама по себе си липсата на детето в предвидения в решението час на мястото на изпълнението, сочи на осъществено престъпление по чл.182, ал.2 от НК.

Частният тъжител се придържа към заявеното от своя повереник и допълва, че вече 10 години не можел да види дъщеря си, тъй като майка й и нейното семейство възпрепятствали това, настройвайки детето. Излага становище, че поведението на детето се е превърнало в изграден модел на поведение, който се повтаряло всяка първа и трета събота в месеца, както и по 1 празниците, на които имал право да присъства. Нямал никаква комуникация с детето, нито някой го търсел преди режима на контакти, нито можел той да се свърже по телефона, с който разполагал, тъй като бил блокиран. Сочи, че всички думи на детето и жалби срещу него са вследствие поведението на подсъдимата, която позволила всичко това да се случва и въпреки всички усилия, подадени жалби и ангажирани хора във връзка със случай, нищо не се променяло. Излага тезата си относно причините, довели до конкретната ситуация. Твърди наличието на свидетели, които да потвърдят, че майката и детето на инкриминираната дата - 20.09.2025г. са били в друго населено място, но счита, че явяването им било процесуално непостижимо. Твърди, че на процесната дата всичко продължило около 10 минути с пристигането му пристигнал в 9:50-9:55 часа и стоял до 10:05 часа. Моли да се има предвид и това, че пътувал с автомобила си от гр.Пловдив, за да бъде навреме в 10:00 часа в гр.Хасково.

Защитникът на подсъдимата С.Б.М.– адв.М.Р. от АК- Хасково, счита, че обвинението за извършено престъпление по чл.182, ал. 2 от НК не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, като подлага на обстоен анализ доказателствата, събрани по делото от гледна точка отразеното в обстоятелствената част на тъжбата. Подлага на критичен анализ ангажираните от частното обвинение доказателства, голяма част от които счита за неотносими към предмета на доказване в настоящото производство, доколкото св.П.М. и св.В.Н. въобще не присъствали на инкриминираната дата, а показанията на св.О.Я. намира за недостоверни. Излага доводи за липса на съставомерно поведение на нейната подзащитна от субективна страна поради липса на умисъл, но и от обективна страна поради недоказаността й. Изтъква, че обвинителната теза на частното обвинение е останала изцяло недоказана в производството, включително неподкрепеното с никакви доказателства твърдение, че подсъдимата и детето не са се намирали на територията на населеното място. Моли съдът да постанови присъда, с която да оправдае подсъдимата и да й присъди разноски по делото. При дадената възможност на дуплика, защитникът посочва, че не отричат че подсъдимата и детето за времето от 10:00ч до 10:12ч не са били на разстояние, от което да е възможно осъществяване на личен контакт с бащата, но отново поддържа липсата на умисъл за извършване на престъплението. Акцентира, че с оглед многобройните данни по делото всъщност причината и поводът за липсата на осъществен реален и нормален контакт между детето и бащата е поведението на самото дете и нежеланието му за контакти с бащата, а не поведение на неговата майка, като подчертава, че във всички тези случаи на неосъществен контакт това е било вследствие волята, желанието и преценката на детето, имащи значение за най-добрия интерес на детето според §1 от ДР на ЗЗДет.

Подсъдимата С.Б.М. заявява, че разбира обвинението и не се признава за виновна. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото. В даденото й право на последна дума отново заявява, че не се признава за виновна и моли да бъде оправдана.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата С.Б.М. е родена на ****г. в гр.**, същата е *** гражданин, 2

**** по произход, *****, с *** образование, живуща на адрес: ***.

Видно от представената по делото и приета като писмено доказателство Справка за съдимост с рег. № 251208005000532540, издадена от РС– Хасково на 08.12.2025 г., подсъдимата М. не е осъждана и няма данни да е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда и на основание чл. 78а НК.

Установено в хода на съдебното следствие е, че подсъдимата С.Б.М. и частният тъжител М.Б.Ш. са бивши съпрузи и родители на детето Н.М.Ш., родена на 06.01.2012г. по време на брака им. След раздялата на страните , подсъдимата С.Б.М. заживяла на семейни начала със св.К.Г.К., на адрес ****, където двамата отглеждали детето Н.М.Ш., на който адрес е определено и местоживеенето му при майката.

По искова молба, подадена от М.Б.Ш. срещу С.Б.М. за изменение на определен с решение № 514/29.12.2016 г. по въззивно гр.д. № 622/2016 г. на Хасковски окръжен съд, режим на лични отношения с детето, е било образувано гр. дело № 1025/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, по което с Решение № 606/31.10.2018г., на основание чл.59, ал.9 от Семейния кодекс, съдът е изменил режима на лични контакти между бащата М.Б.Ш. и малолетно дете - Н.М.Ш., като решението на Районен съд-Хасково е било отменено с Решение № 112/28.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 66/2019г. на Хасковски окръжен съд, вместо което е постановено друго, с което предявеният от М.Б.Ш. срещу С.Б.М. иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С Решение № 109 от 18.06.2020г., постановено по гр. дело № 2855 по описа за 2019г. на ВКС, IV г.о., е отменено решение № 112/28.03.2019г. по в.гр.д. № 66/2019г. на Хасковски окръжен съд и е изменен на основание чл.59, ал.9 СК, определения с решение № 514/29.12.2016 г. по въззивно гр.д. № 622/2016 г. на Хасковски окръжен съд, режим на лични отношения между бащата М.Б.Ш., ЕГН ********** и детето Н.М.Ш., ЕГН **********, като е определен следният режим на лични отношения между тях:

- През първите три месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на решението, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 12 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Хасково, на определено от последния подходящо място в гр.Хасково;

- През следващите три месеца, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 14 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, на определено подходящо място в гр.Хасково, определено от ангажирания със случая социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Хасково, като в периода от 10 ч. до 11 ч. – и в присъствието на последния;

- През следващите три месеца, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 14ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, на определено подходящо място в гр.Хасково, определено от ангажирания със случая социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Хасково, като в периода от 10 ч. до 11 ч. – и в присъствието на последния;

- През четвъртото тримесечие, бащата да взима детето всяка първа и трета 3 събота от месеца от 10 ч. до 18 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката; бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там;

- След горния едногодишен период, през втората година, считано от датата на обявяване и влизане в сила на цитираното решение, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя – с преспиване, както и по време на Великденските празници – от 10 ч. на Велики петък по 18 ч. на Велики понеделник и на Новогодишните празници – от 10 ч. на 31 декември до 18 ч. на 1 януари – също с преспиване, както и 4 часа в извънучебно време на рождения ден на детето (6 януари); бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там;

- След горния двугодишен период, през втората година, считано от датата на обявяване и влизане в сила на решението, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя – с преспиване, както и за тридесет последователни дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година;

- Също след горния двугодишен период, при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето и бащата, съдът постановява следния режим: През четните години, бащата да взема детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници (24-26 декември), като взима детето в 10 ч. и го връща в 18 ч. в съответния ден; както и на рождения ден на детето ( 6 януари) – за 4 часа в извънучебно време ако е учебен ден, респ. – от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен ден ( но ако се пада в трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни); бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там;