Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3503 от 24.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1461/2025
Вид
Определение № 3503
Подписан
24.07.2025
В сила
24.07.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3503 гр. Варна, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501461 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по три частни жалби, както следва:

- с вх. № 24272/17.03.2025 г. от К. И. Д., чрез адв. Т. С.а срещу определение, обективирано в протокол № 1545/13.03.2025 г. по гр. д. № 9767/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 99425 от 09.12.2024 г. за отмяна на наложена с протоколно определение № 6674/25.11.2024 г. глоба в размер на 100 лева на основание чл. 92а, вр. чл. 91, ал. 2 от ГПК;

- с вх. № 32316/09.04.2025 г. от К. И. Д., чрез адв. Т. С.а срещу определение № 3746/20.03.2025 г. по гр. д. № 9767/2023 г. на Районен съд – Ванра, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 24273/17.03.2025 г., за отмяна на наложена му глоба в размер на 300 лева с протоколно определение от заседание, проведено на 10.03.2025 г. на основание чл. 92а, вр. чл. 91, ал.2 от ГПК и

- с вх. № 57142/25.06.2025 г. от К. И. Д., чрез адв. Т. С.а срещу определение № 7858/12.06.2025 г. по гр.д. № 9767/2023 г. на Районен съд – Ванра, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 51386/10.06.2025 г. за отмяна на наложена му глоба в размер на 500 лева с определение от съдебно заседание, обективирано в протокол № 3381/05.06.2025 г.

Първите две жалби са аргументирани с твърдения за липса на умисъл у ответника да бави процеса. Провеждани са реални преговори между страните и трето лице за застрояване на недвижимия имот срещу обезщетяването им, като съсобственици със самостоятелни обекти в бъдещата сграда. Съществували са обективни пречки за изпълнение на съдебното разпореждане за внасяне на депозит. Той е пенсионер с тежко заболяване.

1

Третата жалба е обоснована по – обстойно. Съдър погрешно е отказал да отмени третата по ред глоба в размер на 500 лева. Изначално не е имало основание за налагането й, защото страната е получила определение № 5830/05.05.2025г., с което се отхвърля молбата му за освобождаване от разноски на 27.05.2025 г. Това определение не е било влязло в сила към датата на о.с.з. на 02.06.2025г. Срокът за обжалването му е изтичал на 03.06.2025г., поради това задължението за внасяне на сумата от 400 лева не е било уточнено по основание и размер и не било платимо. Излага, също, че даже да е бил внесъл сумата на 27.05.2025 г., не е било възможно изготвянето на експертиза до о.с.з. на 02.06.2025г., поради липса на достатъчно технологично време. Това, а не поведението му е обусловило отлагане на делото.

На 18.06.2025 г., вярно с известно закъснение, при възможност е внесъл сумата, което показва, че е демонстрирал добросъвестно поведение. Заради това, излага, че глобата е несъразмерна. Определеният размер от 500 лева целял наказание, а не дисциплиниране. При тези доводи отправя искане за пълната й отмяна от ВОС или редуциране до минимален размер.

Размяна на книжа по частните жалби не е извършвана с оглед характера на производството по чл. 92, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК За да разгледа по същество частните жалби, съдът съобрази, че са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от страна с присъщ правен интерес. Допустими са.

След запознаване с материалите по делото съдът установи от фактическа страна следното:

Производството е образувано по исковата молба на Ю. И. Д., ЕГН ********** срещу К. И. Д., ЕГН ********** с предмет разпределяне на ползуването на общ недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, **********, с обща площ от 190 кв. м., представляващ дворно място, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и два гаража, чрез постановяване на решение, заместващо липсващото съгласие на съсобствениците.

Ответникът се защитава с отговор вх. № 18172/05.03.2024 г., подаден чрез адв. К. К..

Излага становище за допустимост но неоснователност на иска и възражения по същество.

С определение № 4917/25.04.2024 г. в закрито заседание Районен съд – Варна е подготвил делото за разглеждане. Допуснато е провеждане на съдебно – техническа експертиза по въпроси, формулирани от ищеца в исковата молба. Определен е първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 800 лева, платими по равно от страните в едноседмичен срок от уведомяването им /по 400.00 лева от всяка/. Препис от определението е връчен на ответника на 29.04.2024 г.

С молба вх. № 36283/07.05.2024 г. К. Д. е отправил предложение за решаване на делото чрез медиация. Провеждане на СТЕ поискал да бъде отложено за след изразяване на становище от ищцата и евентуална медиация.

По делото е постъпило становище с вх. № 42286/27.05.2024 г. от Ю. И. Д.. Не приема предложението за доброволно разрешаване на спора. Ще бъде излишно протакане във 2 времето на спора. Иска съдействието на съда. Представя доказателство за внасяне на указания й депозит – 400 лв.

С молба вх. № 46565/10.06.2024 г. адв. Т. Н.а - С.а уведомила ВРС, че считано от същата дата й е възложена защитата на ответника по делото. Отправено е искане за удължаване на срока за внасяне на депозит в размер на 400 лв.

На 01.07.2024 г. по делото е проведено първо открито съдебно заседание. Даден е ход на делото. Започнато е съдебното дирене. Съдът е констатирал, че е допусната СТЕ, при първоначален депозит от 800 лева, вносим поравно от страните. Ищцовата страна е представила доказателства за внесен депозит, а ответникът-не. Изискано е становище от адв.

Н.а. Процесуалният представител е поискал удължаване на срока с един месец. Посочил е, че се водят преговори за споразумение, а също – че ответникът е приет за лечение в болница.

С протоколно определение ВРС е дал последна възможност на ответника в едномесечен срок да представи доказателства за внесен депозит. Предупредил е, че бездействието му ще се цени по реда на чл. 161 от ГПК и на същия е възможно да бъде наложена глоба на основание чл. 92а от ГПК, ако отново стане причина за отлагане на делото.

На 25.11.2024 г. е проведено второ по делото открито съдебно заседание. Като е констатирал, че въпреки указанията, ответната страна освен, че не се явява в с.з. и не се представлява, не е представила и доказателства удостоверяващи внесения депозит в размер от 400 лева за допуснатата СТЕ, е наложил глоба в размер на 100.00 лева на К. И. Д., ЕГН **********, затова, че е станал причина за повторно отлагане на делото, на основание чл.

92а, вр. чл. 91, ал. 2 от ГПК.

С молба вх. № 99425/09.12.2024 г. ответникът е поискал да бъде отменена от ВРС наложената му глоба. Изложил е данни за провеждането на преговори със строител за застрояване на поземления имот срещу обезщетение на собствениците, твърдейки, че страните са постигнали съгласие. СТИ би била безпредметна. Поискал е по тези съображения отлагане провеждането на СТИ до следващото по делото заседание на 10.03.2025 г., евентуално поредно удължаване на срока за внасяне на депозит. Ако срокът не бъде удължен, ответникът е поискал да бъде освободен от тези разноски, т. к. е пенсионер и страда от тежко заболяване. Приложени доказателства за тези твърдения няма.

На 10.03.2025 г. е проведено трето по ред о.с.з. по делото. Съдът е изслушал становищата на страните по повод на въведените твърдения за постигане на спогодба.

Констатирал е, че от лятото до м. ноември 2024 г. страните не са постигнали общо съгласие за решаване на делото, установено е, че твърденията на ответника за провеждане на извънсъдебни преговори са голословни, защото се отричат от ищцовата страна. При тези съображения Районен съд Варна е оставил без уважение молба с вх. № 99425 от 09.12.2024 г. на ответника, с която се иска отмяна на наложената с протоколно определение № 6674/25.11.2024 г. глоба в размер на 100.00 лева на ответната страна, на осн. чл. 92а вр. чл.

91, ал. 2 от ГПК. Като е констатирал, че ответникът отново със своето бездействие става причина за отлагане на делото, без да са налице уважителни причини за това, на осн. чл. 92а вр. чл.91, ал. 2 от ГПК, на К. И. Д. е наложена глоба в размер на 300 лева. По направеното 3 искане за освобождаване от разноски за СТЕ по делото, съдът е указал на ответника в едноседмичен срок да представи декларация за имуществено и гражданско съС.ие във връзка с молбата по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С молба вх. № 24274/17.03.2025 г. К. И. Д. е представил декларация за имуществено и гражданско съС.ие. Приложил е решение на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна.

С декларацията е постъпила и молба с вх. № 24273/17.03.2025 г. за отмяна на наложената глоба в размер на 300 лв. по съображения за липса на намерение за забавяне на процеса – провеждани преговори; обективни пречки за изпълнение на указаното задължение – тежко здравословно и имуществено съС.ие, и прекомерност на глобата.

С определение № 3746/20.03.2025 г. по делото Районен съд – Варна е оставил без уважение молба с вх. № 24273/17.03.2025 г. от К. И. Д., чрез адв. Т. Н.а - С.а, за отмяна на глобата в размер на 300 лева, наложена му с протоколно определение от о.с.з., проведено на 10.03.2025 г., на основание чл. 92а, вр. чл. 91, ал. 2 от ГПК. Съдът е приел, че липсват доказателства за провеждани преговори. Сам по себе си фактът на установена пожизнена неработоспособност не може да бъде счетен за основание за неизпълнение на указанията на съда.

С определение № 5830/05.05.2025 г. Районен съд – Варна е оставил без уважение искането на ответника К. И. Д., чрез адв. Т. С.а, за освобождаване от заплащането на депозит в размер на 400 лв. за извършване на СТЕ по делото. Горното съдът е сторил, след като е извършил щателна служебна проверка на имущественото съС.ие на ответника /л.101 - 138/, при която за целите на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК е установил, че Д. получава пенсия и добавка за чужда помощ в общ размер на 897.96лв. месечно, разполага със средства по разплащателна сметка в размер на 42221,33 лв. и влогове в лева и евро.

Определението е връчено на страната на 27.05.2025 г., не е обжалвано и към настоящия момент е влязло в законна сила.

На 02.06.2025 г. по делото е проведено четвърто открито съдебно заседание. Като е констатирал причината за отлагане на делото, предходно наложените глоби, оставеното без уважение искане за освобождаване от разноски, наличието на финансова възможност за заплащане на указания депозит за СТЕ и липсата на обективни пречки за изпълнение на това задължение, но продължаващото бездействие на ответника, ВРС е наложил на осн. чл. 92а, вр. чл. 91, ал. 2 от ГПК, глоба на ответната страна К. И. Д. в размер на 500.00 лева, за това, че става причина за поредното отлагане на делото със своето бездействие и неизпълнение на указанията на съда за внасяне на указания депозит в размер на 400.00 лева за изготвяне на назначената СТЕ.

С определение № 7858/12.06.2025 г. Районен съд – Варна е оставил без уважение молба с вх. № 51386/10.06.2025 г., от К. Д., чрез адв. Т. Н.а - С.а, за отмяна на наложената му глоба в размер на 500 лева с постановеното по делото протоколно определение от проведеното на 02.06.2025 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 92а, вр. чл. 91, ал.

2 от ГПК.

4

На 18.06.2025 г. ответникът е внесъл указаната сума от 400 лева за провеждане на СТЕ по делото.

В срок са постъпили докладваните по-горе 3бр. частни жалби

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи.

Жалбите са неоснователни.

За да приеме горното, съдът взе предвид цялостното процесуално поведение на ответника.

По първите две частни жалби с вх. № 24272/17.03.2025 г. и вх. № 32316/09.04.2025 г., които са с идентично съдържание:

Съдът не споделя оплакването за липса на умисъл за забавяне на производството.

Хипотезата на чл. 92а от ГПК не изисква изследване и установяване на вина /или умисъл като нейна форма/ за налагане на глоба на страна, станала причина за неоснователно отлагане на делото. Следва да се установи от решаващия състав отлагане на производството по делото, причинено без основание. Доколкото доказателства за реално провеждани преговори между страните не се представени /такива се отричат изрично от активната страна, която заявява искане за съдействие от съда/ и е опровергано твърдението за липса на имуществена възможност, то липсват и обективни причини, поради които да не бъде изпълнено задължението за внасяне на депозит за СТЕ, нужна за целите на процеса.