Решение № 3544 от 25.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3544 гр. Варна, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря СОФИЯ Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110112567 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от***с която срещу ***, са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на наемна цена и обезщетение за забава във връзка със сключен между страните неформален договор за наем на движими вещи.

В исковата молба ищецът излага, че на 07.06.2021 г. е сключил с ответника устен договор за отдаване под наем на 3 броя филтриращи диспенсъри за вода, за годишна наемна цена на всеки един от тях в размер от 300 лв. без ДДС или общо 1080 лв. с ДДС, която сума трябвало да бъде платена в края на летния сезон, до средата на м. септември. В изпълнение на договора на 07.06.2021 г. ищецът преда на ответника трите броя диспенсъри, за което бил издаден приемо-предавателен протокол. В края на м. септември 2021 г. била издадена фактура, която била заплатена от ответника. През 2022 г., както и през 2023 г. договорът бил повтарян, като ответникът заплащал процесните фактури. През 2024 г., когато била издадена отново фактра за същата сума, същата не била заплатена от ответника. На 09.05.2025 г. изпратил на ответника писмена покана, с която дал срок за заплащане на процесната сума, както и уведомил ответника, че ако не върне процесните диспенсъри наемът им общо ще бъде в размер от 1800 лв. с ДДС. Сочи, че към настоящия момент сумата не е изплатена от ответника и моли за уважаване на иска, заплащане на обезщетение за забава, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който признава предявения иск за сумата от 1080 лв. с ДДС. Потвърждава описаните в исковата молба отношения между страните, както и че към настоящия момент процесните диспенсъри се намират в негово владение, въпреки че същият не ги използва. Изрично заявява, че облигационните отношения между страните по отношение на диспенсърите са прекратени. Счита, че доколкото липсва писмен договор с определен срок евентуално съществувалото облигационно отношение е било безсрочно и се прекратява с едностранно предизвестие, което същият отправя. Изрично приканва ищеца да получи собствените си вещи, като посочва местоположението им. Заявява, че не дължи заплащане на бъдещи фактури за 1 процесните диспенсъри, доколкото не съществува договорно отношение и е поканил ищеца да получи вещите си. Представя доказателства за заплащане на суми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни поради настъпило погасяване на задължението в пълен размер и моли съдът да приложи разпоредбата на чк. 78, ал. 2 ГПК и да възложи разноските по делото върху ищеца, защото ответникът не е бил надлежно поканен преди образуване на делото.

Препис от отговора на исковата молба е бил връчен на ищеца, който изразява становище, че ответникът е станал причина за образуване на делото, поради което моли съда да му присъди сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли за постановяване на решение при признание на исковете.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Съдът в о.с.з е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на исковете.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в исковата молба искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника.

Отправено е и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на исковете и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което същите да бъдат уважени.

Доколкото е извършено частично плащане в хода на процеса следва да се постановят два диспозитива, защото съдът е длъжен да съобрази настъпилите факти, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Исковите претенции са за сумата от 522.20 евро главница и 40.35 евро обезщетение за забава. Държавната такса е в размер на 51.13 евро. Ответникът е заплатил на 26.02.2026 г. сумата в размер на 574.28 евро, като твърди, че с нея е погасил главница, лихва и държавна такса. В самото основание на плащането е посочено, че заплаща сумата по фактурата и държавната такса.

Очевидно сумата е недостатъчна за погасяване на всички вземания, като въпреки указанията на съда ответникът не е уточнил какво точно погасява. В тази връзка, доколкото има някакво посочване в преводното нареждане и сумата е достатъчна за погасяване на главницата и държавната такса (общо в размер от 573.33 евро), то следва да се приеме, че точно тези суми са погасени. В тази част исковете следва да се отхвърлят. С остатъка от сумата (0.95 евро) следва да се погаси част от обезщетението за забава. Останали са дължими законната лихва върху главницата за периода 03.12.2025 г. – 26.02.2026 г. (датата на плащането), както и сумата от 39.40 евро обезщетение за забава за периода 25.05.2025 г. 02.12.2025 г. В тази част следва да се постанови осъдителен диспозитив.

По разноските:

С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Претендират се такива в размер на 51.13 евро държавна такса и 413.13 евро адвокатско възнаграждение.

За да бъдат възложени разноските върху ищеца, както иска ответникът, следва да са налице кумулативно двете предвидени в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки – ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. В настоящия случай ответникът е признал иска, но е дал повод за образуване на делото.

Същият не е заплатил на падежа, нито преди образуване на делото, дължимата наемна цена, поради което е изпаднал в забава. С поведението си е предизвикал правния спор, поради което следва да отговаря за сторените разноски. Доколкото с плащането си е 2 погасил държавната такса следва да бъде осъден само за адвокатското възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане на задълженията в хода на процеса, предявените от***със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу ***, със седалище и адрес на управление: гр.***обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 228 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца:

1/ сумата в размер на 552.20 € (1 080 лева), с вкл. ДДС, представляваща неизплатена наемна цена, за която е издадена фактура №1000011993 от 04.09.2024 г. за ползването на 3 броя филтриращи диспенсъри за периода - 07.06.2024 г. до 06.06.2025 г., на основание чл.

228 ЗЗД;

2/ сумата в размер от 0.95 € (1,86 лева), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 25.05.2025 г. - 02.12.2025 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „***със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, законната лихва за периода 03.12.2025 г. – 26.02.2026 г. върху сумата в размер на 552.20 евро (1 080 лева), с вкл. ДДС, представляваща неизплатена наемна цена, за която е издадена фактура №1000011993 от 04.09.2024 г. за ползването на 3 броя филтриращи диспенсъри за периода от 07.06.2024 г. до 06.06.2025 г., както и сумата в размер от 39.40 € (77,06 лева), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 25.05.2025 г. - 02.12.2025 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на*** със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 413.13 €, представляваща сторени от ищеца разноски в производството по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3