Решение № 174 от 23.09.2021, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. В., 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО в закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Андрей Ж. Дечев като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело № 20211320101373 по описа за 2021 година

Производството е образувано на основание чл. 330 от ГПК, във вр. с чл. 50 от Семейния кодекс.

В молбата си до съда, Н. АНГ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“, № 35 и Н. ЛЮБ.

СТ.,ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“, № 35, действащи чрез адвокат – пълномощник Д.Г. – АК-В., с правно основание чл. 50 от СК, излагат, че са съпрузи от 26.07.1987 г. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие и да одобри представеното споразумение. Личното явяване на молителите е предвидено, с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод между съпрузите е сериозно и непоколебимо, но текстът не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъдат представлявани по силата на изрично пълномощно.В тази насока е и съдебната практика /Опр.

№534/27.09.10г на ВКС по гр д №453/10г., ІVг.о/. В съдебно заседание, молителите се явяват лично и потвърждават сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

В конкретния случай страните са приложили молба–споразумение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от година, когато сключват граждански брак, за което бил съставен Акт за граждански брак № 045572 от 26.07.1987г., от 1 длъжностното лице по гражданско състояние в Община В..

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена окончателна държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00лв., които са дължими от двамата молители поравно , а именно по 20 лв. от всеки.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на26.07.1987 г. , с акт №045572 от 26.07.1987г. г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община В. между Н. АНГ.

СТ., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“, № 35 и Н. ЛЮБ. СТ.,ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“, № 35, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание чл. 50 от СК .

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н. АНГ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“, № 35 и Н. ЛЮБ. СТ.,ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“, № 35 споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

Жилището, находящо се в гр. В., ул. „П.“, № 35, остава за ползване от Н. ЛЮБ. СТ.,ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“, № 35, като молителите заявяват, че имотът е негова собственост

ОБЯВЯВА, че за в бъдеще молителите не си дължат взаимно издръжка.

Молителите декларират, че нямат придобито през време на брака движимо и недвижимо имущество.

След развода Н. АНГ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“, № 35, ще продължи да носи фамилното си име „С.“.

Разноските по делото се поемат поравно от молителите .

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв.(четиридесет)лева.

ОСЪЖДА Н. АНГ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“, № 35, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сума в размер на 20лв.(двадесет) лева, на 2 основание чл. 6, т.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.

ОСЪЖДА Н. ЛЮБ. СТ.,ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“, № 35, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сума в размер на 20лв.(двадесет) лева, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3