Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 02.05.2024, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Гражданско дело 257/2023
Вид
Решение № 96
Подписан
02.05.2024
В сила
04.06.2024
Състав
Бисерка Николова Бакалова Тилева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Сандански, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20231250100257 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 79 от ЗЗД и е образувано, въз основа на иск, предявен от „Изи Финанс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София против В. Й. М. от гр. С****.

Ищецът сочи, че на 20.08.2021 година са сключили с ответницата договор за потребителски кредит от разстояние №351173, сключен по реда на ЗПФУР, по силата на който й е бил предоставен кредит в размер на 1500 лева. Твърди, че заемната сума е била преведена на ответницата на каса на „Изипей“. Сочи, че кредитът е трябвало да се върне на 10 броя месечни вноски, в периода от 18.09.2021 до 15.06.2022 година, от които вноски за главница в размер на 155 лева всяка. Твърди, че ответницата не е платила вноската за главница с падеж 17.11.2021 година, от която претендира частично сумата от 50 лева.

Посочва, че за заплащане на тази сума е подал заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд- Сандански, по което е било образувано гр.д. №1159/22 година. Сочи, че в негова полза е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от 50 лева, представляваща част от непогасена вноска от 155 лева с падеж 17.11.2021 година. Твърди, че ответницата е възразила срещу заповедта, поради което предявява настоящия иск.

Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи паричното вземания, предмет на издадената в негова полза заповед за изпъление на парично задължение по ч. гр.д. № 1159/ 2022 год. по 1 описа на РС-Сандански, а именно: сумата от 50,00 лева, представляваща част от вноската за главница с падежна дата 17.11.2021 год. в общ размер от 155,00 лева , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска от съда да осъди ответницата да му заплати и направените разноски в заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.

Ответницата подава отговор на исковата молба, с която оспорва иска. Твърди, че е платила вноската за главница с падеж 17.11.2021 година. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като договорът, от който произтича, а именно Договорът за кредит е недействителен, поради противоречие с разпоредбите на Директива № 2008/48/ЕОразпоредбата на чл. 8, параграф 1. Прави възражение на правно осн. чл. 26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД за нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона.

В отговора на исковата молба ответницата прави и възражение на основание чл. 103 от ГПК за прихващане на нейно вземане срещу ищеца по договор за потребителски кредит, сключен между тях под № 346226, сключен на 12.07.2021 г., в размер на 107,73 лева.

Твърди в отговора на исковата молба, че и този договор за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с Директива № 208/48/ЕО, поради което сочи, че платената от нея сума по този договор в размер на 107,73 лева се явява платена без основание и поради което ищецът й дължи връщане на тази сума като недължимо платена и прави възражение за прихващане на тази сума с вземането на ищеца спрямо нея по настоящия иск за главницата с падеж 17.11.2021г.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответницата поддържа оспорването на иска и възраженията си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.08.2021 год. между „Изи Финанс” ЕООД, като кредитор и В. Й. М., като потребител е бил сключен договор за предоставяне на кредит № 351173 , по силата на който на ответницата е бил предоставен кредит в размер на 1 550 лева, а тя се е задължила да го върне разсрочено на вноски за срок от 300 дни, при фиксиран годишен лихвен процент 40.15% или обща сума за връщане в размер на 1 831, 35 лева. Съгласно клаузата на чл. 3, ал.1, потребителят се е задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за общата сума на кредита, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочени изисквания. В клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, е било уговорено, че при: 1. евентуално неизпълнение на задължението по предходните алинеи щяло да причини на кредитора вреди, за които се дължало неустойка като обезщетение; 2. размерът на тази неустойка е бил договорен в индивидуални преговори между страните, така, че не е прекомерен; 3. при възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейният размер в конкретният случай възлизал на сумата от 711, 48 лева. Същата се 2 начислявала в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея, като определената обща сума се е заплащала на определен с погасителния план брой вноски. В чл. 4, ал. 3, т.1 е бил уговорен погасителния план за изплащане на задължението без начислена неустойка.

Видно е от тази клауза, че при представено обезпечение първата вноска е била на дата 18.09.2021г., втората на 18.10.2021 г., а третата на 17.11.2021 год. и така общо 10 бр. вноски с последна дата на падеж 15.06.2022 год. Размерът на вноската за главница е бил договорен на 155 лева. Клаузата на чл. 4, ал.3, т. 2 съдържа погасителния план при непредставяне на обезпечение, т.е. с включени вноски за погасяване на начислената неустойка, които възлизали на 6 броя от по 118, 58 лева, включени в погасителния план към първите 6 вноски за главница и договорна лихва. По делото е безспорно, че договорът е бил сключен между страните от разстояние, чрез интернет сайта на ищеца www.minizaem.bg и след подадено от страна на ответницата искане за кредит, което е било одобрено от кредитора. С подписването на договора, потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от него – чл.

13 от договора.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза (първоначалното), което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно се установява, че на 20.08.2021 год. в 10:34 часа „Изи Финанс” ЕООД е извършило паричен превод към „Изи Пей” АД за сумата от 1555, 83 лева, от които 1 555 лева по процесния договор за кредит № 351173 и 5, 83 лева такси за превод. Според вещото лице преводът е бил извършен чрез системата за електронни плащания „e<pay.bg” с="" разписка="" за="" извършено="" плащане="" и="" че="" ответницата="" е="" усвоила="" кредита="" на="" каса="" „Изипей”="" АД. ="" От="" заключението="" вещото="" лице="" видно,="" не="" предоставила="" ищеца="" уговореното="" обезпечение,="" поради="" което="" й="" била="" начислена="" договорната="" неустойка.="" В="" посочва,="" от="" страна="" има="" платени="" погасителни="" вноски="" по="" договора,="" които="" кредиторът="" погасявал="" вземания="" Според="" експерта="" към="" дата="" 27.10.2022="" год.="" –="" датата="" подаване="" заявлението="" пред="" съда="" чл.="" 410="" ГПК,="" направени="" в="" размер="" общо="" 680="" лева="" тази="" са="" останали="" неплатени="" главницата="" поредни="" номера="" погасителния="" план="" договора="" 3-="" та="" до="" 10-="" вноска="" общ="" 1="" 234,="" 35="" вноската="" падеж="" 17.11.2021="" год. ="" (3-="" поред)="" останала="" неплатена="" сума="" 149,="" лева.="" таблицата="" страница="" 4="" се="" установява,="" платената="" извършени="" погашения="" неустойка="" такса="" просрочие.="" друга="" видно="" 4,="" ал.3,="" т.="" (този,="" без="" включена="" неустойка),="" общият="" 1-="" ва="" 3="" главница="" договорна="" лихва="" възлиза="" сумата="" 603,11="" (сбора="" сумите="" 206,15="" лв.,="" 201,04="" лв.="" 195,="" 92="" лв.).="" допълнителната="" съдебно-="" счетоводна="" експертиза="" изчислява,="" след="" приспадане="" неустойки ="" 356,="" 80="" 30,00="" просрочие="" депозиране="" издаване="" заповед="" изпълнение="" изплатена="" изцяло="" направената="" 24.08.2022="" 100="" лева.<="" p=""> </pay.bg”>

На 27.10.2022 год. “Изи Финанс” ЕООД е предявило заявление за издаване на заповед 3 за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата В. М. пред РС- Сандански за сумата от 50 лева, представляваща част от вноска с главница с падежна дата 17.11.2021 год. по процесния договор за потребителски кредит № 351173/ 20.08.2021 год., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до изплащането й, както и за разноските по делото. По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 1159/ 2022 г. и на 09.11.2022 година в полза на ищеца срещу ответницата е била издадена заповед № 701 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 50 лева, част от вноска за главница в размер на 155 лева с падежна дата 17.11.2021 год. по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 351173 от 20.08.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 год. до изплащане на вземането, както о направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедта за изпълнение е била връчена на В. М. на 25.01.2023 год. и на 13.02.2023 год. тя е подала възражение по чл. 415 ГПК, че не дължи вземането по заповедта. На 27.02.2023 година на ищеца е било връчено съобщение, че длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта и може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е бил предявен на 07.03.2023 година.

При така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим: Искът по чл. 422, ал.1, т. 1 от ГПК е установителен и цели да установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като срещу нея от длъжника е подадено взъражение. В настоящия случай, посочените предпоставки са налице, поради което съдът приема иска за допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен:

По делото се установи, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит. Този договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно легалното определение на договор за потребителски кредит, съдържащо се в разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа, на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищцата в случая е сключила договора като потребител, като физическо лице, което при сключването на договора, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Срещу действителността на процесния потребителски договор от страна на ответницата е направено възражение за нищожност на основание чл. 26, ал.1, предложение от 1 от ЗЗД, поради противоречие с чл. 8, параграф 1 от Директива № 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за 4 потребителските кредити и за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета, тъй като кредиторът преди сключването на договора не е направил оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и не я е предпазил от свръх задлъжнялост и неплатежоспособност и че многократно й е отпускал потребителски кредити без да предвиди нейната кредитоспособност и семейно положение. Тази Директива е транспонирана в българското законодателство, а конкретната разпоредба се съдържа и в чл. 16, ал. 1 от ЗПК, съгласно който, преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не се установи неизпълнение на това задължение, предвидено за кредитора. Не се установи, че ищецът многократно и безотговорно е отпускал кредити на ответницата.