Решение № 3641 от 30.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3641 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20241110207227 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. З. А., ЕГН **********, срещу наказателно постановление (НП) № 24-4332-004385/01.03.2024 г., издадено от Г. В. П., началник група в Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева за административно нарушение на чл. 126 от ЗДвП.

С жалбата с иска НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че не е извършил нарушението и че контролните органи са направили констатации за същото без да извършат замерване на общата маса с техническо средство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В постъпили писмени бележки са изложени доводи за правилност и законосъобразност на НП. Иска се от съда да потвърди НП и в полза на СДВР да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните и със събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните 1 изводи

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 01.02.2024 г. Г. Г. Х., младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, съставил против Д.

З. А. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 907167/01.02.2024 г. Същият бил съставен за това, че на 31.01.2024 г., в 23:51 ч. в гр. София, жалбоподателят Д. З. управлявал специален автомобил марка и модел „Ивеко 35“, с рег. № *** с ремарке с рег. № М 0479 ЕХ, двете собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, по Околовръстен път с посока на движението от бул. „Ботевградско шосе“ към село Казичене. При извършена проверка от контролните органи до Стад логик парк, се установило, съгласно документите на товара – регистрационен талон *** и талон № 021824582 на превозните два автомобила Рено Зое, че претоварил ремарке, като е надвишил максималната допустима маса с 394 кг. – административно нарушение на чл. 126 от ЗДвП.

АУАН бил подписан от един свидетел очевидец на нарушението, от актосъставителя и от нарушителя, като препис от акта бил връчен на последния в деня на съставянето му.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на издадения АУАН, на 01.03.2024 г. Г. В. П., началник сектор в ОПП – СДВР издала обжалваното НП № 24-4332-004385/01.03.2024 г., с което на Д. А. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева за административно нарушение на чл. 126 от ЗДвП.

Препис от НП бил връчен на Д. А. на 16.04.2024 г., а на 23.04.2024 г. била подадена жалба срещу него чрез лицензиран пощенски оператор.

Съдът установи фактическата обстановка по делото въз основа на показанията на свидетелите Г. Г. Х. и П. С. В., както и на писмените доказателства – справка картон на водач, Заповед № 513з-2563/22.04.2015 г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13170/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справки за собственост на МПС.

Разпитан в хода на съдебното следствие, св. Г. Х. заявява, че няма спомен за конкретния случай, като дори след предявяване на АУАН, не си спомня нищо за времето, мястото, начина на извършване на деянието, нито за неговото авторство. По делото липсват каквито и да било доказателства за извършената проверка и резултатите от нея. Липсват доказателства, които да подкрепят изложеното от Х., както в съдебното заседание, така и в АУАН, доколкото именно той е актосъставител. Х. заявява, че е работил по документи, т.е. нарушението е констатирано на базата на такива. Документи по делото, които да подкрепят това твърдение, и от които да се направят изводи за извършеното нарушение, липсват. Ето защо, макар да не са налице 2 основания за изключването на показанията на този свидетел като недостоверни, съдът намира, че същите не спомагат за разкриване на обективната истина по делото и само въз основа на тях не може да приеме, че нарушението е извършено от жалбоподателя по начина, по който е описано в АУАН, впоследствие и в НП.

По отношение на показанията на св. П. В., съдът намери следното: от тях се установява, че е била извършена проверка, но отново липсват каквито и да било доказателства, които да потвърждават изложеното от В.. Дори съдът да приеме за вярно казаното от него, в показанията му липсва конкретика относно време, място, начин на извършване на деянието и т. н. Не се установяват техническите характеристики нито на ППС, нито на товара, като тегло, товароносимост, вид на превозвания товар и т.н. Поради това, сами по себе си показанията на В. са непълни, неконкретизирани, неподкрепени от други доказателствени източници. Следователно само въз основа на тях съдът не може да достигне до единствения и категоричен извод за това, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за което е санкциониран. Не и по начина, по който е описан в АУАН и НП.

От представените по делото заповеди на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, съдът достигна до извод относно компетентността на органите, издали АУАН и НП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, поради следните съображения:

Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП са издадени от за това компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Съдържанието на АУАН и НП е идентично от фактическа и правна страна. Спазени са процедурите по връчване, както на АУАН, така и на НП. Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че в производството по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната на НП като незаконосъобразно, както следва:

Първо, налице е непълно, неточно и неясно описание на нарушението от фактическа страна в АУАН и НП, като по този начин са нарушение разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Никъде не е посочено какво е теглото на ППС и какви са допустимите килограми/тонове, 3 които може да превозва. Не са посочени техническите характеристики на ППС. Не са посочени видът и теглото на товара. Липсват доказателства по делото, които да установяват тези обстоятелства. Единствено е посочено теглото, с което се надвишава максималната допустима маса – 394 кг. Оттук нито за жалбоподателя, нито за съда става ясно как административнонаказващият орган е достигнал до извод, че на посочените в АУАН и НП време, място и начин е извършено процесното нарушение. Не може да се направи преценка налице ли е претоварване, ако да с колко килограма, което е съществено за преценката на съставомерността на нарушението. Описанието на тези обстоятелства е от съществено значение, тъй като именно в това се състои нарушението по чл. 126 ЗДвП от обективна страна. Нарушителят е изправен пред невъзможност да разбере за какво точно деяние от фактическа страна е санкциониран, което се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от съда. Оттук като последица той не може да организира правилно защитата си.

Второ, както бе посочено по-горе, по делото липсват ясни, непротиворечиви и убедителни доказателства за това, че на посочените в АУАН и НП време, място и обстановка жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 126 от ЗДвП. Деянието и авторството се явяват недоказани, което от своя страна също представлява съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя.

Трето, административнонаказващият орган е санкционирал Д. А. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 т ЗДвП. Съдът намира, че неправилно е приложена тази санкционна разпоредба, тъй като същата предвижда отговорност за управление на МПС в отклонение на изискванията за размери, маса или натоварване на ос, определени с подзаконов нормативен акт на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, т. е. предвиденото наказание в чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се отнася за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, свързано с изискванията към техническите характеристики на превозните средства и по специално - маса, размери и натоварване на ос, а не с нарушаване на правилото на чл. 126 от ЗДвП, въвеждащо ограничение при превоз на товари, масата на натовареното МПС да не надвишава максимално допустимата маса. С оглед на това, като е наложил на жалбоподателя санкция по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Посоченото несъответствие между нарушена и санкционна разпоредба създава вътрешно противоречие в съдържанието на НП и ограничава правото на защита на санкционираното лице да разбере какво нарушение е извършил и за какво е наказан.

По изложените аргументи, съдът намери, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.

Същият не е отправил претенция за това, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 24-4332004385/01.03.2024 г., издадено от Началник група в Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на Д. З. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева за административно нарушение на чл. 126 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5