Решение № 275 от 11.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Горна Оряховица, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20234120102404 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В Районен съд гр. Горна Оряховица е депозирана искова молба от Г. М. А., ЕГН: **********, гр. Горна Оряховица, ул. ****** чрез адв. М.

Н., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. ****** против П. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Л., ул. ****** В исковата молба се сочи, че ищецът и ответницата са съжителствали съпружески от средата на 2019г. до средата на 2022г. в гр. Горна Оряховица и по време на това на ******г. се родило детето им Н.Г. А., ЕГН: **********.

Първоначално отношенията на съжителстващите родители били добри, но след раждането на детето се влошили. Твърди се, че една от причините било неполагането на грижи от майката за детето, което В. не искала. Между родителите започнали скандали и караници на битова основа.

Влошените отношения между родителите станали причина за липсата на взаимност, уважение и доверие. През 2022г. А. разбрал, че В. има връзка с друг мъж и поради всичко това, в средата на 2022г. двамата се разделили. П.

В. била напуснал жилището , в което живеели с Г. А., като бащата на детето не знаел къде живее ответницата. Единствената информация, с която Г. А. разполагал била, че В. отново е бременна и очаква дете от новия си партньор.

Ищецът твърди, че след раздялата им В. не полагала никакви грижи за общото им дете, не предоставяла и средства за издръжка. Грижите, възпитанието и издръжката за детето били поети изцяло от ищеца.

Ищецът прави искане за постановяване на съдебно решение, с което упражняването на родителските права на детето Н.Г. А. да му бъдат възложени, както и да се определи местоживеенето да бъде в дома на бащата.

Иска се ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 250.00лева , като това да става чрез „Изи Пей“. Иска се и определяне на 1 режим на лични отношение на майката с детето както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; 7 дни през зимната ваканция на детето; 7 дни през пролетната ваканция на детето; половината от дните на Великденските празници - всички с преспиване при майката, както и с цел допълнително поддържане на връзката между детето и майката, да бъде дадена допълнителна възможност за контакти, които да се осъществяват в интернет пространството чрез видеоконферентна връзка четири пъти в седмицата в удобно за детето време извън учебните му занятия, като един от дните да бъде събота или неделя.

Ищецът е представил писмени доказателства, прави доказателствени искания.

Ответницата П. И. В., представляван от адв. Й. Х., АК Велико Търново – особен представител, която депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Ответната страна счита предявения иск за допустим. Защитата оспорва предявените искове, като смята заявените с исковата молба факти и обстоятелства за неоснователни и недоказани.

Оспорва се и претенцията за търсената месечна издръжка в размер на 250.00лева. Адвокат Х. заявява, че не са посочени обстоятелства които да мотивират определяне на издръжка над минималния размер от 233.25лева.

Защитата не възразява да се приемат представените писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. М. Н.. Исковата молба се поддържа. Не са представени нови писмени доказателства.

Ответницата не се явява, представлява се от адв. Й. Х., АК гр. Велико Търново, особен представител по делото. Подаденият отговор се поддържа.

Иска се отхвърляне на иска.

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

От събраните писмени доказателства се установи следното. Между страните не се спори, че детето Н.Г. А. е роден на ******г. в гр. Велико Търново по време на фактическото съпружеско съжителство на П. И. В. и Г.

М. А.. Родителите не спорят, че са живели заедно в гр. Горна Оряховица, като в средата на 2022г. майката напуснала общия им дом. Детето останало да живее в дома на бащата, който полагал грижи за него.

В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите А. П.

Христов и Марияна А.а Ангелова – родители на ищеца Г. М. А..

И двамата свидетели сочат, че ищеца и ответницата са се разделили преди година и половина. Преди това В. и А. живели заедно около две – три години. По време на съвместното им съжителство се родило и детето Н.Г. А..

Раздялата настъпила след изневяра от страна на П. В., като детето останало в дома на бащата, който се грижил за него. Бащата се занимавал с търговия, като родителите му го подпомагали в осигуряването на издръжката за детето.

Свидетелите разказват, че детето посещава детска градина, здравословното му състояние е добро. След раздялата на родителите, майката не била търсила контакт с детето.

От представения социален доклад се установява, че бащата Г. М. А. полага адекватни грижи за детето Н.Г. А.. Бащата е осигурил спокойна среда 2 за отглеждането и развитието на детето. Задоволени са материалните нужди на детето – в дома на семейството е осигурено лично пространство за детето, дрехи, обувки , играчки. За детето се приготвя разнообразна храна , закупуват се нужните медикаменти, когато е нужно. В жилището се поддържа добра хигиена. Детето е записано в лекарската практика на д- р Соня Цорева, като няма данни за хронични заболявания или алергии. Бащата е безработен, като е заявил пред социалните работници, че се занимава с онлайн търговия. Г. А. получава финансова и материална подкрепа от родителите си. Детето посещава ДГ „Божур“ гр. Горна Оряховица. Детето е силно привързано към бащата, като след раздялата на родителите майката не е правила опити да контактува с него.

По делото са представени и служебно изискани писмени доказателства: копие на удостоверение за раждане на Н.Г. А.; декларация за материално и гражданско състояние; декларация за неизвестен адрес на ответника; удостоверение на ТД НАП Велико Търново за декларирани данни; Решение № 3224/ 14.11.2023г. на НБПП; справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата; справка за наличие на трудови договори, справка за извършвана търговска дейност; справка за родствени връзки на ответницата; социален доклад на ДСП Горна Оряховица.

Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и фактически изводи.

Предявената искова молба е процесуално допустима.

От представените писмени доказателства се установява, че бащата Г. М.

А. разполага с нужния родителски капацитет да отглежда детето. Както се установи , майката е оставила детето на грижите на бащата, като след раздялата им в средата на 2022г. не е общувала с детето, не е правила и опити за това. Събраните данни за материалните възможности на бащата сочат, че Г.

А. има възможност да осигури дом и издръжка на детето, ежедневно да полага нужните грижи за отглеждането на детето. Няма данни за материалното и финансовото състояние на майката, но с оглед и възрастта на П. В., която е непълнолетна към момента, може обосновано да се предположи, че ответницата няма възможност към момента да предложи по – добри условия за отглеждане и възпитание на детето. Следва упражняването на родителските права над детето Н.Г. А. да се възложат на бащата Г. М. А., като се определи детето да живее в дома на бащата.

По размера на издръжката. Към настоящия момент МРЗ за страната е 933.00лева, съгласно ПМС № 193/ 12.10.2023г., а към датата на предявяване на исковата молба е била 780.00лева, съгласно ПМС № 497/29.12.2022г.

Съгласно чл. 142, ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, т.е. в случая това следва да бъде 233.25лева според размера за тази година. Ищецът претендира да бъде определена сумата от 250.00лева. Настоящия състав намира посочената сума за достатъчна за покриване нуждите на детето и отговаряща на социално – икономическите условия за страната. С осигурявания от родителите доход се задоволяват не само нуждите от храна, дрехи и обувки.

Издръжката на детето осигурява възможността му да учи, да има социални ангажименти – да практикува спорт, да се занимава с хоби, изкуство, да развива уменията и надгражда познанията си. Към момента Н.Г. А. е навършил две години, няма данни детето да е ангажирано с някоя от горепосочените дейности, но не бива да се лишава от тези възможности за 3 развитие. Според общодостъпната статистика на НСИ гр. София, през 2022г., линията на бедността е 525.92лева средномесечно на лице от домакинството.

Отчетено е, че близо една трета от децата (27.4%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) 24.8%, и редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 21.5%. (https://www. nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/SILC2022_4UPGZS4.pdf). Следва на детето да се осигури месечна издръжка в размер не по – нисък от посочената линия на бедност, която в конкретния случай следва да бъде 600лева месечно за детето. От тази сума следва майката да осигури , чрез заплащане на издръжката сумата от 250.00лева месечно, а останалата сума да бъде поета от бащата. Сумата от 250.00лева ще позволи на бащата, с помощта на месечния доход, който и той добива, да осигури издръжка на детето, която няма да е под посочената линия на бедност. Същата е с 16.75лева над дължимия размер на минималната издръжка за страната. Съобразно посочената по – горе сума за определяне линията на бедност за страната, осигурявайки сумата от 250.00лева чрез издръжката давана от майката, за бащата остава да осигури размер на месечната издръжка над тази сума от 525.92лева и до размера от 600.00лева, за да може да се задоволят основни потребности на детето от храна, обувки, дрехи , лекарства , играчки, отопление и участие в социални дейности. В случая П. В. е непълнолетна, няма доказателства за доходите й, но разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс указва, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество. Следва издръжката да се определи за заплащане считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.11.2023г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска , до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване.

По режима на лични отношения между майката и детето. Следва да се уважи молбата на ищеца и личните отношения на майката и детето да се определят както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; 7 дни през зимната ваканция на детето; 7 дни през пролетната ваканция на детето; половината от дните на Великденските празници - всички с преспиване при майката, както и с цел допълнително поддържане на връзката между детето и майката, да могат да се поддържат контакти, които да се осъществяват в интернет пространството чрез видеоконферентна връзка четири пъти в седмицата в удобно за детето време извън учебните му занятия, като един от дните да бъде събота или неделя. Посоченият режим е разширен , дава големи възможности на майката да се среща с детето и да се възстановят и запазят отношенията между П. В. и Наско А., в случай , че майката поднови контактите си с детето.

По разноските.

В производство по чл. 127, ал. 2 СК общото правило за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в първата инстанция, който извод следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, в което липсва типичното съдържание на квалификацията на страните като ищец и ответник. Съдебното решение в настоящото производство, което следва да изхожда от правилото за защита по 4 най-добрия начин на интереса на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.