Присъда № 205 от 03.04.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 205 от 03.04.2024 г. по н. о. х. д. № 15712/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 721/2020 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 19321/2020 г. по описа на СРП, с което е повдигнала обвинение срещу Р. М.

П. с ЕГН ********** за това, че на 20.05.2020 г. около 18:15 часа в гр. София, **********, в заведение „************“, чрез нанасяне на удар с крак в областта на десния глезен на В. ГР. К., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен, с подозрителни данни за изтръгване в областта на предната голямо-малкопищялна съединителнотъканна връзка (сухожилие), с налични болка и оток в глезена, които в съвкупност реализирали медико-биологичния признак „трайно затруднение на движението на десен долен крайник“ за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК .

По делото е конституиран в качеството на частен обвинител пострадалият от престъплението В. ГР. К..

В хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция се установи, че престъплението, за което е образувано наказателното производство, се преследва по тъжба на пострадалия. В съответствие с това частният обвинител К. се възползва от процесуалното си право, регламентирано в чл. 287, ал. 5 от НПК, и своевременно направи изявление с искане съдът да се произнесе с присъдата си за престъплението, което се преследва по частен ред.

В съдебно заседание представителят на СРП заявява, че не поддържа повдигнатото обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като се позовава на заключението на назначената на съдебната фаза тройна медицинска експертиза, която изяснява действителните медико-биологични признаци на нанесените травматични увреждания. Държавният обвинител моли за произнасяне в съответствие с направеното от частния обвинител искане по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК, в съответствие с което смята, че в тежест на подсъдимия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Частният обвинител В.К. се солидаризира с пледоарията на прокурора и се съгласява с експертното виждане за отсъствие на средна телесна повреда.

Изтъква, че престъпната проява на подсъдимия не е първа за него, но изразява надеждите си, че ще бъде последна такава.

Защитникът на подсъдимия П. оспорва обвинението за нанесена средна телесна повреда и моли подзащитният му да бъде оправдан по него. Позовава се на заключенията по медицинските експертизи, представени на съдебното следствие. Счита, че назначените на досъдебното производство вещи лица не са разполагали с копия от образните изследвания на пострадалия, което разколебавало правотата на изводите им относно характеристиките на 1 уврежданията. В конкретиката на ситуацията заявява, че подсъдимият не е целял да обиди пострадалия, а е бил провокиран от него. Оспорва фактическите констатации за нанасяне на удар директно в глезена на К.. От субективна страна оспорва да е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият не съзнавал обществената опасност и противоправността на действията си.

Що се касае до изменение на обвинението по чл. 287, ал. 5 от НПК, защитникът моли при индивидуализацията на наказателната отговорност на Р.П. да се вземат предвид като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало, словесната провокация от страна на пострадалия, както и насрещното нанасяне на удари по лицето на подсъдимия.

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. М. П. с ЕГН ********** е роден на ********* г. в гр.

София, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неосъждан, с адрес в ************.

Със заповед на министъра на здравеопазването от 20.05.2020 г. частично били отменени въведените в страната противоепидемични мерки по повод разпространението на епидемията от Ковид-19, като бил облекчен режимът за посещение на заведения за хранене и развлечения и било разрешено да се посещават такива с открита площ и самостоятелен вход.

Подсъдимият работел като сервитьор в столичното заведение за хранене „************“ намиращо се на **********. След освобождаването си от тази длъжност той продължил да посещава заведението като клиент.

Така в следобедните часове на 20.05.2020 г. Р.П. се бил разположил на висока маса в предната част на заведението откъм централния му вход, като си поръчал кафе и храна за вкъщи, и докато изчаквал приготвянето комуникирал със своите бивши колеги, които обслужвали дневната смяна – свидетелите В.И., Р. Б. и Л.И..

Междувременно частният обвинител В.К. имал уговорка за среща с двама свои приятели в същото заведение, което той често посещавал. Сред обслужващия персонал на обекта К. бил известен с пословичната си арогантност към другите клиенти, както и с надменното си поведение спрямо служителите на ресторанта.

Свидетелите Т.К. и Г.К. вече били седнали на маса във вътрешната част на заведението откъм ул. „Кърниградска“ и очаквали В.К. да се присъедини към тях. С пристигането си на уговореното място частният обвинител установил, че трябва да прекоси цялата площ на заведението, за да стигне до своята компания. При влизането си през централната част на заведението обаче той бил забелязан от подсъдимия, който бил запознат с обществените му изяви, и отправил по негов адрес обидна реплика на сексуална основа, като го нарекъл „педераст“. К. доловил насоченото спрямо него ехидно обръщение, при което се обърнал към масата на подсъдимия и 2 огледал лицата, които били седнали на нея, установявайки, че част от тях са в униформено облекло и са от служителите на заведението.

Възмутен от развилата се ситуация, К. продължил по пътя си и след като се срещнал с приятелите си веднага им разказал за случилото се. Той помолил сервитьора, който обслужвал масата им – свид. С. С., да повика салонния управител за да предяви пред него оплакването си. На молбата му се отзовал свид. Б.С., пред който частният обвинител разказал за случилото се и явно изявил недоволството си от събитията. К. му заявил, че е бил обиден от представител на работния екип на заведението, като се заканил спрямо него с думите „ще види какво ще му се случи “. Управителят му се извинил за случилото се, поднесъл комплимент от името на заведението и след извършена проверка установил, че вулгарният епитет е бил отправен от бивш служител на заведението, който го посещавал вече в качеството на клиент.

Към 18:15 часа частният обвинител и приятелите му решили да си ходят и се насочили към изхода на заведението, като следвало да преминат в близост до масата, на която седял подсъдимият. В този момент последният отправил нова словесна нападка спрямо В.К., като този път го нарекъл „педал“ и го упрекнал за оплакването му до управителя на заведението, а К. му отвърнал с обидни реплики на висок тон. В хода на разразилия се интензивен словесен конфликт между двамата, подсъдимият се заканил, че ще разбие главата на ЧО. В този момент ЧО се запътил към изхода на обекта и непосредствено след напускането му бил застигнат от подс. П., който му нанесъл няколко юмручни удара, които попаднали в лицето му. К. се опитал да се защити, като посегнал да удари своя нападател, при което изпуснал чантата си и личните му вещи се разпилели по пода. Той се навел за да ги събере, при което подсъдимият му нанесъл два последователни удара, единият от които попаднал в гръдната му област, а другият – в десния му глезен. Намиращите се в близост служители на заведението се намесили и успели да преустановят физическия сблъсък. След края на кавгата подсъдимият се върнал в заведението, от където взел опакованата си за вкъщи храна и тръгнал по бул. „Витоша“ в посока към Съдебната палата.

Вследствие на нанесените удари, пострадалият изпитал затруднения в дишането и силни болки в крака. Въпреки това той се насочил към съседно заведение, в което седнал за кратко заедно със своите приятели, и позвънил на телефона за спешни телефонни повиквания за да сигнализира за нуждата си от медицинска помощ. Пристигналият на място екип на ЦСМП транспортирал К. до УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където му била поставена работна диагноза „счупване на костите на носа “. След проведено рентгеново изследване се установило, че не са налице травматични промени и няма счупване на носа. На лицето е направена рентгенова снимка и на десния глезен, чийто прочит не е показал данни за фрактура в областта на глезенната става. Не е констатирана и т.нар. „ мекотъканна сянка“, която да говори за оток в областта на предполагаемото счупване. Медицинските специалисти са възприели възникването на увреда/навяхване на глезенните връзки, като след 3 преглед при ортопед-травматолог е приложено лечение чрез 20-дневна гипсова имобилизация, която следвало да бъде последвана от рехабилитационен период. По отношение на споделените от пациента болки в лявата гръдна половина, след извършване на нужните изследвания лекарите са установили липса на фрактури и контузионни огнища в гръдния кош.

Още в същия ден частният обвинител адресирал до началника на 04 РУ-СДВР съобщение за извършено престъпление, по повод на което било образувано досъдебно производство № 721/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 19321/2020 г. по описа на СРС. На следващия ден В.К. посетил съдебен лекар от клиниката по съдебна медицина при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, който след преглед установил кръвонасядания по кожата на лицето с наличие на оток в лявата скула, охлузвания по лигавицата на горната устна, кръвонасядане по лигавицата на долната устна, кръвонасядания по мишниците двустранно и суспектни данни за авулзия в областта на предния тибио-фибуларен лигамент.

В хода на досъдебното производство са била назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза, както и още една нова такава, съгласно заключението на която, след отвеждането си до болничното заведение, пострадалият е бил диагностициран клинично и рентгенологично, лекуван е амбулаторно с поставянето на гипсова имобилизация на десния глезен, след което е освободен за домашно лечение. Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на наличната медицинска документация, сред която основно значение са изиграли данните от освидетелстването на лицето от съдебния медик. Тук е моментът да се отбележи, че както последният е посочил в своето експертно становище, към момента на провеждане на изследването лекарят не е разполагал с резултати от проведеното образно изследване на десния глезен на пострадалия. Такива са представени едва в хода на съдебното следствие, което е затруднило вещите лице на досъдебната фаза правилно да установят действителните медико-биологични признаци на травматичните увреждания, наблюдавани при частния обвинител К.. Въпреки горната бележка, в. л. Ц.В. все пак е обективирал в заключението си множество мекотъканни травми по лицето и тялото на пострадалия, проявени в кръвонасядания, отоци, охлузвания, контузия с болка в лявата гръдна половина, по отношение на които е отбелязал, че в съвкупността си са реализирали медико-биологичната квалифицираща характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Въз основа на резултатите от първичните прегледи на пострадалия в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ вещото лице е установило счупване на костите на носа с наличие на кръв в носните ходове, без костни скърцания при натиск и опипване с ръка, с наличие на оток и кръвонасядания по гърба на носа – предимно вляво, което също е реализирало медико-биологичната характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Наред с това е отразено и счупване на външния глезен с подозрителни данни за изтръгване в областта на предната голямо-малкопищялна съединително-тъканна връзка

4

(сухожилие), с налични болка и оток в глезена, което е реализирало медикобиологичната характеристика „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник“ за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.