Протокол № 796 от 01.06.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2492/2021
- Вид
- Протокол № 796
- Подписан
- 01.06.2022
- В сила
- 01.06.2022
- Състав
- Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 796 гр. Пазарджик, 26.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20215220102492 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът М.М. се явява лично и с пълномощника си адв. Н..
Не се явява ответникът Д.А.. Представлява се от пълномощниците си адв. С. и адв. С.
Явява се вещото лице Б.Г..
АДВ. Н.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С. : - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С: - Моля да се даде ход.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило допълнително заключение на допусната съдебно-техническа и оценъчна експертиза, което е депозирано от вещото лице Б. З. Г. на 13.05.2022 г., в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ на вещото лице Б. З. Г., със снета по делото самоличност, на което се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В.Л. Б.Г.: – Поддържам представеното допълнително заключение.
АДВ. Н.: - Нямам въпроси към вещото лице.
1
АДВ. С.: – Виждам, че в някои от позициите, например в буква „и“ на Задача 4 има по-високи стойности, отколкото в преходното заключение.
Възможно ли е 2015-2016 г. да са по-скъпи материалите, така както сте го заложили и от къде взехте тази стойност – за настИа по подове в баня, коридор и жилищни помещения?
В.Л. Б.Г.: - Записал съм го в моето заключение, стойността на извършването на строително-монтажни работи към момента на извършването съм определил от ценоразписите на „Строй Експерт- СЕК“ излезнали през 2015, 2016, 2017, 2018 г. Там е заложено, в този ценоразпис, към този момент на извършване, че тази настИа …
СЪДЪТ ОТБЕЛЯЗВА, ЧЕ В МОМЕНТА В СЪДЕБНАТА ЗАЛА ВЛИЗА
ОТВЕТНИКЪТ Д.А..
АДВ. С.: - Кой момент между 2015-2018 ли? Кой момент сте фиксирали?
В.Л. Б.Г.: – Съгласно договорите, които ми бяха представени, от тях съм изхождал за определяне на момента към който да оценявам извършената вид строителна дейност.
АДВ. С: - А Вие като експерт бихте ли ни казали, възможно ли е цените да са били по-скъпи от сега?
В.Л. Б.Г.: - Те са различни, някои са по-скъпи, някои са по-евтини. Това са цени, които са сторнирани от няколко строителни фирми към този момент.
Те се определят по средни цени, те са пазарни цени, някои работят на пониски, някои на по-високи, справочникът, който ползвам показва тези цени към този момент.
АДВ. С.: - Уважаеми господин председател, с оглед на това, което обсъждахме в предходно съдебно заседание, че не следва да бъдат остойностявани СМР-та, които са скрити и няма как да бъдат видяни към днешна дата от вещото лице, респективно остойностени, оспорвам заключението в тези точки – т. 4 „а“, т. 4 „е“ и т. 7, тъй като се касае за скрити работи, тъй като няма как вещото лице да установи, че са извършвани.
АДВ. Н.: - Моля да бъде прието заключението.
В.Л. Б.Г.: - Допълнителната справка-декларация е във връзка с допълнителното заключение. Не съм ходил допълнително до морето за оглед.
2
Съдът счита, че ще следва да се приеме заключението, както основното, така и допълнителното на съдебно-техническата експертиза, тъй като е обосновано и дава изчерпателен отговор на поставените въпроси.
Неоснователно е възражението на пълномощниците на ответника, че вещото лице не следва да остойностява скритите строително-монтажни работи, тъй като е невъзможно те да бъдат установени при огледа, който експертът е направил. Още в предходното съдебно заседание съдът се произнесе по аналогично възражение на ответника, като разясни на страните, че следва да се установят всички претендирани подобрения от ищеца, а доказването на тяхното извършване става въз основа на всички събрани по делото доказателства, а не единствено от заключението на експертизата. Ще следва да се определи възнаграждение на вещото лице за положения труд, видно от представените две справки декларации към основното и към допълненото заключение, общия размер на възнаграждението е 650 лева, 450 лева от които са за работата по основното заключение, а 200 лева са за отговор на втори въпрос от задачите на експертизата – да се определи размерът на разходите, които е извършил ищецът за направените в имота подобрения, но към момента на извършването на подобренията, а не към момента на образуване на делото. Аналогичен въпрос е съществувал още в първата задача към експерта и в този смисъл не се касае до постановяване на допълнителни задачи, а до уточняване и допълване на заключението с отговор на всички поставени въпроси. Ето защо, съдът счита, че ще следва на вещото лице да се изплати възнаграждение в общ размер на 550 лв., като не признава 100 лева от заявените с втората справка-декларация суми, тъй като както вече посочи не се касае за напълно нова задача, каквато първоначално не е била поставяна, а до прецизиране отговора на вещото лице по изначално поставените задачи.
Доколкото внесеният от ищеца депозит е недостатъчен, за да покрие възнаграждението на вещото лице, съдът ще следва да определи допълнителен депозит в размер на недостигащите 100 лева и да задължи ищецът да го внесе, след което да се изплати същият на вещото лице. По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА основното и допълнено заключение, депозирани от вещото лице Б.Г. на датите 06.04.2022 г. и 13.05.2022 г.
3
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за работата на вещото лице в размер на 550 лева, което да се изплати по следния начин: - 450 лв. от внесения към момента депозит.
ОПРЕДЕЛЯ допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева и
ЗАДЪЛЖАВА ищецът да го внесе по набирателната сметка на съда, в едноседмичен срок от днес, след което да представи вносната бележка по деото, а сумата да се изплати на експерта.
ИЩЕЦЪТ М.М. (ЛИЧНО): - Господин съдия, мога да изплатя допълнителния депозит на ръка в момента на вещото лице.
СЪДЪТ ОТРАЗИ В ПРОТОКОЛА, от съдебното заседание, че допълнителния депозит в размер на 100 лева е изплатен на ръка в съдебната зала от ищеца М.М. на вещото лице Б.Г..
Вещото лице напусна съдебната зала.
АДВ. Н.: - Във връзка с определената нова стойност на подобренията върху процесния имот – увеличената стойност, моля да допуснете допълнително заключение към счетоводната експертиза, една от задачите на която беше да изчисли законната лихва върху ½ от увеличението на стойността, тъй като имаме нова стойност вече. Искането ми е за поставяне на допълнителна задача на счетоводната експертиза, която да определи законната лихва от 18.06.2018 г. до датата на предявяване на иска върху ½ в определената от допълнителното заключение стойност на увеличението на иска. Сумата, върху която ще се изчислява законната лихва е 4851.13 лева, като лихвата следва да се определи за периода от 18.06.2018 г. да дата на предявяване на настоящия иск.
АДВ. С: – Възразяваме върху искането на ищеца.
СЪДЪТ счита, че за изчисляването на законна лихва не са необходими специални знания, тъй като операцията е елементарна и може да се извърши със съответните калкулатори за изчисляване на законна лихва, които са публикувани на различни интернет страници, включително и тази на Националната Агенция за приходите, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Н. за допускане на 4 допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли размера на законната лихва върху сумата от 4851.13 лв., за периода от 18.06.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба.
АДВ. Н.: - Имам искане за увеличаване на иска, като съм приготвил молба и съм приложил внесената ДТ върху размера на исковото увеличение, с екземпляр за ответниците. Увеличаваме частичният иск, който е предявен с цена 3000 лева от общо 6390 лева, представляващи ½ част от стойността на извършените СМР го увеличаване на 5279,60 лв., тоест с 2279,60 лв., като за това сме внесли ДТ в размер на 91.20 лева, така, частичен иск с цена 100 лева, от общо дължими 1000 лева, представляващи изтекла законна лихва върху ½ ид.ч. от получените за периодите от датите на получаване на съответните суми наеми от бунгало увеличаваме от 100 лева на 283.19 лв., и сме внесли съответно ДТ върху увеличението – 7,40 лв. Това са двете неща, които увеличаваме, и сме представили вече изменения петитум в писмена форма, представям молбата във връзка с увеличението.
АДВ. С: - Уважаеми господин председател, аз мисля, че ще отнеме време ако трябва да се запознаем в дълбочина с искането на колегата, затова, не знам доколко ще бъде коректно да вземем становище сега.
АДВ. С.: - Възразяваме господин председател, срещу приемането и допускането на молбата за увеличаване. Оставяме на преценката на съда дали ще я приеме като допустима.
Съдът счита, че изменението в размера на част от първоначално предявените искове е заявено своевременно в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се допусне. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявения от ищеца М. ИВ. М. срещу ответника Д. И. А. частичен иск по чл. 61 ал. 1 от ЗЗД, и чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумата от 3000 лева, като част от сумата 6390 лева, представляващи припадащата се на ответника ½ част от направени от ищеца полезни разноски върху съсобствената вещ, който иск следва да се счита предявен не като частичен, а за цялото вземане в размер на 5279,60 лв. представляващи ½ част от направените от ищеца полезни разноски в процесната съсобствена вещ.
ДОПУСКА изменение на предявения от ищеца М. ИВ. М. срещу 5 ответника Д. И. А. акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху претендираната главница с иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а именно за заплащане на обезщетение за забава в размер на 100 лева като част от сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за изпълнение на вземането за получени доходи от вещта претендирани в частичен размер от 1500 лева, като акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД следва да се счита за предявен за цялото вземане за дължима лихва – обезщетение за забава за същия период, но в размер на 283.19 лв.
АДВ. Н.: – Нямам други искания.
АДВ. С. – Водим допуснатите двама свидетели. Моля да ги разпитате.