Решение № 84 от 05.04.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Оряхово, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20231460100570 по описа за 2023 година

От А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“ № 34, чрез адв. Е. Иванова-АК Пловдив против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин“ № 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от управителя С.К.К. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин“ № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, е предявен иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4058150/15.02.2021 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, и неспазване на чл.22 вр.чл.10а и чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК както и за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4058150/15.02.2021 г., сключен чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД, тъй като същият е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че в процесния договор за потребителски кредит не са спазени и императивните изисквания на чл. 11 ал.1 т.11 ЗПК. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49.10% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР, поради което счита че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК. Сочи се също, че уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, като в нарушение на императивните изисквания, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 49,10 % разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата -гарант.

1

Ищецът сочи, че с невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, ищецът счита че представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърди се, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 49,10 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 49,10 % ГПР.

Твърди се също, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейска формуляр за кредит в размер на 500 лв. с посочен лихвен процент от 40% и ГПР 49,10%, с общ размер на всички плащания 551,40лв., което е довело до до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Твърди се че, кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за него начин действителната стойност на ГПР.

В исковата молба се твърди че сключеният договор за предоставяне на гаранция от 15.02.2021г.от ищеца с втория ответник също е нищожен, тъй като поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗГ1К. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочено на кои императивни норми от Закона за задълженията и договорите противоречи процесния договор за кредит и в какво се състои противоречието.

В отговора се сочи също, че предявеният установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца, тъй като към настоящия момент ищецът няма интерес от възстановяване на платеното по „нищожния договор“. Сочи се че според практиката на ВКС „Наличието на правен интерес от предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне целения правния резултат с провеждане на установителния иск, искът е недопустим. “ Решение № 31 от 14.06.2016 г. по т. д. № 3170 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение.С на това ответника счита, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство, представлява и злоупотреба с право, като прави искане съдът да прекрати настоящото производство като недопустимо.

По същество ответникът счита, че исковата молба е неоснователна, като навежда доводи в тази насока. Сочи се, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.Сочи се, че лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора. Условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора.

Оспорва твърденията на ищеца, че уговореното възнаграждение за фирмата гарант, е с цел осигуряване на лично обезпечение.Сочи, че ищецът е бил уведомен предварително, 2 както за изискуемите обезпечения, така и за представянето на избраното от него обезпечение най-късно в тридневен срок след подписване на договора. Сочи се че ищецът е имал достатъчно време още със сключването на договора да предостави обезпечение, а ако прецени, че не може да осигури такова, изобщо да не пристъпва към подписване на договора или да се откаже от него в законоустановения 14-дневен срок, като сключването на договора за паричен заем при посочените условия, така и избора на обезпечение са зависели изцяло от волята на ищеца.

Счита за несъстоятелни са и твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 и т. 11 ЗПК и в договора не е разписан действителния размер на годишния процент на разходите по договора. В отговора е посочено че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различен правен субект, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът сочи, че в договора са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Годишният процент на разходите включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита. В годишния процент на разходите по процесния договор е включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят.

Направено е искане да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и разноски за процесуално представителство в размер на 360.00 лева.

От ответникът е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Направено е искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че ИМ е неясна, тъй като ищецът не е изложил обстоятелствата, на които основава иска си по отношение на него. Направено е искане съдът да остави ИМ без движение и да задължи ищеца да отстрани посочената нередовност.

В отговора се сочи, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Процесният договор за поръчителство не страда от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.

Сочи се че ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е вписан като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) — обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение.Сочи се, че разпоредбите на закона за потребителския кредит са неотносими към договорите за поръчителство. Договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, урежда техните отношения по повод задължението на „Файненшъл 3

България“ ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. По силата на договора за поръчителство, „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит не противоречи на нито една императивна разпоредба. Сочи се, че ищецът е кандидатствал за кредит, който е следвало да бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество-гарант, като е избрал да обезпечи кредита чрез дружество-гарант и да сключи договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД.

Ответникът счита, че претенцията на ищеца, че договорът за поръчителство не е породил правни последици на основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка е несъстоятелна. Обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен.