Определение № 3162 от 19.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1659/2026
- Вид
- Определение № 3162
- Подписан
- 19.10.2026
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3162 гр. София, 19.10.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501659 по описа за 2026 година Постъпила е молба от С. Р. по реда на чл.248 от ГПК за присъждане на разноски за настоящото производство. Излага, че на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на такИ..
Поради което моли да се измени постановеното определение като му се присъдят разноски, съобразно представените доказателства.
В депозиран писмен отговор ответниците по молбата и жалбоподатели пред САС я оспорват като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Считат, че настоящото производство не попада в хипотезата на чл.81 от ГПК. Правят мотивирано възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира молбата за допустима като предявена в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК.
Нормата на чл.248, ал.1 от ГПК предоставя възможност на страните да поискат изменение или допълване на решението в частта за разноските. В първата хипотеза абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК. Във втората хипотеза, когато съдът е пропуснал да се произнесе за разноските, такъв не е необходим. В случая е налице първата хипотеза- допълване на вече постановен съдебен акт, поради което представянето на списък по чл.80 от ГПК не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на 1 производството. То е уредено като правна възможност да се иска изменение или допълване на решението/определението в частта за разноските, след като съдът се е произнесъл с акт по предмета на спора. Разпоредбата на чл.81 от ГПК има точно това в предвид. Производството по чл.214, ал.1 от ГПК, включително и това по обжалване на определение, постановено по този ред, не се развИ. самостоятелно, с него съдът не се произнА. по същество на спора, поради което то няма самостоятелен характер. Поради това и при обжалване на определение по чл.214, ал.1 от ГПК не се дължат разноски.
Неоснователно е позоваването на чл.78, ал.3 от ГПК, доколкото няма спор, който да е разрешен с окончателен съдебен акт.
Неприсъждането на разноски не означава поставяне на едната страна в по- благоприятно положение от другата, доколкото в основното производство по съществото на спора, тази, чиято претенция не е уважена ще понесе отговорността за разноски по реда на чл.78 от ГПК.
Изложеното обосновава неоснователност на молба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. Р. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2