Решение № 19136 от 21.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19136 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20221110135719 по описа за 2022 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Е. К. Х., ЕГН **********, чрез нейния законен представител В. Е. С., ЕГН **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че малолетната ищца и законният представител са възпрепятствани от ответницата да ползват ½ ид.ч. част от съсобствения им с ответницата имот, представляващ първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда, находящ се в гр. София, ...., със застроена площ от 118,40 кв.м., състоящ се от две спални и лоджия към тях, баня, клозет, балкон към югозападната спалня и лоджия към кухнята, входно антре и коридор, заедно с припадащите се към този етаж североизточно мазе под сградата с площ 18,52 кв.м. и таванско помещение с площ 20,43 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, в което същата е построена, поради факта, че достъпът им е бил ограничен и не разполагат с ключ.

С нотариална покана чрез нотариус С. Н., рег.№ .., връчена на 10.06.2022 г., ищцата е поканила ответницата да заплаща доброволно сумата от 600,00 лв. (шестстотин лЕ.) месечен наем, която сума представлява ½ от средната месечна наемна цена за горепосочения съсобствен имот.

Формулираното искане от страна на ищцата е съдът да постанови решение, с което да присъди месечен наем в размер на 600,00 лв., дължим за периода от 10.06.2022 г. до 15.11.2022 г., а именно 6 месеца по 600,00 лв., или общо 3600 лв. (три хиляди и шестстотин лЕ.). Ищцата твърди, че е представен договор за наем на процесния имот, сключен на 14.02.2002 г. с ,,...” ООД, ЕИК ..., представлявано от управителя Б. Х. Х., ЕГН **********, която се явява и съсобственик на другата част от процесния имот, за заплащане на месечен 1 наем в размер на 40,00 лв. (четиридесет лЕ.), който е в пъти под средната пазарна цена за сходен имот и ощетява интересите на ищцата.

Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети като доказателства по делото.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата Б. Х. Х., ЕГН **********, чрез адв. И. И., е депозирала отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, а ако съдът прецени, че същият е допустим, оспорва иска като неоснователен и недоказан, по подробно изложени съображения. Оспорва изцяло, като невярно и недоказано, твърдението, че малолетната съсобственичка и нейният законен представител са били възпрепятствани от месец юни 2021 г. да ползват съсобствения имот. Ответницата твърди, че от месец февруари 2020 г. до момента на подаване на отговора на исковата молба, а именно 10.02.2023 г., майката и законен представител на Е. К. Х. - В.

Е. С., ЕГН **********, разполага с ключ от имота и през известни периоди от време използва имота като внася и изнася вещи от него, придружавана от трето лице. За посочените в отговора конкретни периоди са приложени два броя констативни протоколи, съответно от 29.03.2022 г. и 21.09.2022 г.

Налице е искане за допускане на разпит на свидетел при режим на довеждане, с оглед установяване на твърдяното от страна на ответницата обстоятелство, а именно, че имотът е бил ползван от ищцата.

С влязло в сила определение от 14.03.2023 г. съдът е прекратил производството по делото за сума в размер на 3 200 лв., представляваща обезщетение за период 02.07.2022 г. – 15.11.2022 г.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 от ЗС.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

По отношение на собствеността на процесния недвижим имот по делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 95 от 12.07.1995 г., том LXIV, дело № 12629/1995 г., по силата на който Б... Д. В., ЕГН ********** и съпругата му . А. В., ЕГН ********** продават на внуците си ...., ЕГН ********** и Б. Х. Х., ЕГН ********** по ½ идеална част на всеки от тях от следния техен собствен недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност, а именно първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ...., със застроена площ от 118,40 кв.м., състояща се от две спални, дневна, кухня, баня, клозет, балкон към югозападната спалня и лоджия към кухнята, входно антре и коридор, заедно с 2 припадащите се към този етаж североизточно мазе под сградата с площ 18,52 кв.м. и таванско югозападно помещение с площ 20,43 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, в което същата е построена.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници с изх.№ ...11857/23.10.2019 г., издадено от Столична община-район „Слатина“ /л. 5 от делото/, наследодателят ...., ЕГН **********, починал на 17.10.2019 г., обективирано в Акт за смърт № 0297/17.10.2019 г., е оставил законен наследник от първи ред, а именно дъщеря – Е. К. Х..

В тази връзка, съдът счита, че се установява по несъмнен начин наличието на наследствено правоприемство между ищцата в настоящото производство и починалия съсобственик на процесния недвижим имот, а именно ...., ЕГН **********.

Представена е нотариална покана от 20.04.2022 г., с която ищцата, чрез своя законен представител, е отправила към ответницата искане за заплащане на сумата от 600,00 лв. (шестстотин лЕ.) месечен наем, която представлява ½ от средната месечна наемна цена за горепосочения имот. Предвид нарочното отбелязване от нотариус С. Н., рег.№ .., нотариалната покана е била връчена на ответницата на 10.06.2022 г.

По делото като писмени доказателства са приети Договор за наем от 14.02.2002 г., сключен между ответницата и ,,...” ООД, ЕИК ... срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на наем 40,00 лв. (четиридесет лЕ.), ведно с Приемо-предавателен протокол от 14.03.2022 г. към посочения договор.

С оглед представеното електронно писмо от 21.03.2022 г., изпратено от процесуалния представител на ответницата и адресирано от малолетната съсобственичка, чрез нейния законен представител, ищцата е уведомена, че имотът е отдаден под наем от ответницата на горепосочената фирма срещу месечен наем в размер на 40 лв., както и че в периода не по-късно от 31.03.2022 г. ще бъде подменен заключващият механизъм на входната врата, от който механизъм не следва да бъде предоставян ключ на ищцата, тъй като същата не живее е сградата. В случай, че същата желае да осъществи достъп до имота, за предоставянето й на такъв следва да бъде заявено най-малко 48 часа по-рано, като подобен достъп може да бъде осигурен единствено в сряда т 10:00ч. до 14:00ч. и от 16:00ч. до 20:00ч. Със същото писмо ищцата е уведомена, че във връзка с отдаването на имота, същата следва да го освободи от вещите си не по-късно от 31.03.2022 г.

Видно от заключението по служебно допуснатата и изслушана по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че средният пазарен наем за ½ идеална част от процесния имот в рамките на предявения с исковата молба период от 10.06.2022 г. до 15.11.2022 г. е в общ размер от 3 515,00 лв. Предвид обстоятелството, че с Определение № 9825 от 14.03.2023 г. съдът е прекратил производството по делото в частта, касаеща предявеното 3 от ищцата обезщетение на основание чл. 31, ал.2 от ЗС за период, последващ момента на подаване на искова молба, а именно 02.07.2022 г. – 15.11.2022 г., съдът счита, че направените в посочената експертиза изчисления следва да бъдат кредитирани до размер, касаещ периода, за който е допусната исковата претенция. Според вещото лице по СОЕ размерът на обезщетението за периода по първоначалната искова молба е 3 515 лв.

С оглед свидетелските показания на свидетеля . Б...ова К. леля на ответницата, се установява, че тя живее на адрес ...., на третия етаж в процесния имот. Сочи, че на първия етаж в момента не живее никой, а на втория етаж от 2010 г. до момента живеят Д... Х., заедно с Б. Х., които са майка и дъщеря. Свидетелката твърди, че през 2010 г. на първия етаж от процесния имот са започнали да живеят законният представител на ищеца В.

С. и К.. Х.. (починал). Посочва, че през м. март и м. септември 2022 г. В. С. е посещавала два пъти имота, като свидетелката не знае дали ответницата е възпрепятствала ползването на първия етаж, но предполага, че не е, тъй като В. С. е внасяла и изнасяла багаж и предполага, че същата разполага с ключ.

Свидетелят .. Х.. С..., баща на В. С. и дядо на ищцата, твърди, че дъщеря му и К.. Х.. са живели на първия етаж от процесния имот. След смъртта на последния, свидетелят твърди, че лично е помагал на В. С. да изнася постепенно вещите си от имота, тъй като последната е била във влошени взаимоотношения с ответницата, изразяващи се в наложен психически тормоз от страна на ответницата към ищцата. Сочи, че ответницата е твърдяла, че ключът, осигуряващ достъп до имота, бил счупен, след което към края на 2019 г., или в началото на 2020 г. ключът е бил сменен от ответната страна и по този начин ищцата и законният й представител са могли да осъществят достъп до имота само с предварителна уговорка. Твърди, че дъщеря му се е снабдила с ключ от етажа, но вратата на къщата е била заключвана.

Свидетелят сочи, че поне два или три пъти лично е придружавал В. С. до процесния имот когато не им е било отваряно, като се е случвало да им бъде отказан достъп.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск за претендирания период, а именно от 10.06.2022 г. до 01.07.2022 г., е допустим и частично основателен.

Според чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно чл.

31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г., постановено по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, забраната да не се пречи на 4 другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Аналогични изводи са изложени и в Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГК, в което е посочено, че фактическият състав на обезщетението по чл.

31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му.