Решение № 3225 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3225 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20265330100100 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен от „П.“ ООД против ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 812, 51 евро (след прието с Определение от 12.05.2026 г. изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил „*****“ с рег. № ***** при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” - пътно-транспортно произшествие, настъпило на **** г. в гр. П. на ул. ****** № ***, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, който на **** г. бил паркиран в гр. П, ул. *** № **. Сочи, че когато се върнал при собственото си моторно превозно средство установил, че по отношение на него са нанесени вреди, като на мястото на инцидента се намирал виновният водач на моторно превозно средство с рег. № ***** – П.

А.. Твърди, че последната обяснила, че при маневра на заден ход не преценила добре габаритите на управляваното от нея моторно превозно средство, като се ударила в паркирания лек автомобил на ищеца. Сочи, че за настъпване на произшествието е съставен двустранен констативен протокол, като виновният водач има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по застрахователна полица № ******. Поддържа, че е отправил доброволна претенция към ответното дружество, по която е образувана щета № *****, по която е извършен опис на щета и са установени 1 следните вреди по отношение на собствения му лека автомобил: предна врата дясна – със степен на увреждане „боя“; панел з.д. (калник) 5 бр. - със степен на увреждане първа „боя“; стоп десен - със степен на увреждане „подмяна“ и облицовка задна броня с отвори за датчици паркиране - със степен на увреждане „боя“. Твърди, че след извършен оглед ответникът е заплатил застрахователно обезщетение от 335, 83 евро. Поддържа, че стойността на действително претърпените вреди е от 3 335, 83 евро, от която доброволно е заплатена сумата от 335, 83 евро, като претендира частично сумата от 250 евро от останалия незаплатен остатък на застрахователното обезщетение от 3 000 евро. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - ЗД „Бул Инс“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, механизма на пътнотранспортното произшествие и твърденията във връзка с реализиране на фактическия състав на деликта. Оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „*****“ с рег. № ***** вреди, като счита, че претендираното от ищеца обезщетение е завишено и не отговаря на действително претърпените вреди. Твърди, че в производството по делото не са представени доказателства от страна на ищеца да се претърпени разходи за отстраняване на вредите. Счита исковата претенция за неоснователна, доколкото вредите са отстранени в цялост със заплатеното на ищеца обезщетение. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и 2 изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, напр. – Определение № 332/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.

В случая в производството по делото е представена застрахователна претенция, входирана при ответното дружество на 17.11.2025 г., с която е отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, по което е образувана щета № *****.

По образуваната застрахователна преписка е определено обезщетение от 656, 82 лв. (335, 83 евро), изплатено в полза на ищеца. За установяване на изплащане на застрахователното обезщетение не са представени доказателства, но това обстоятелство е безспорно между страните.

В случая не е спорно между страните, че ответникът е заплатил застрахователно обезщетение, с размера на което ищецът не е изразил съгласие. Исковата претенция, депозирана на 07.01.2026 г., е предявена преди изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл.

380 КЗ. Този срок е изтекъл в хода на производството по делото, което обстоятелство следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.

В производството по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се 3 от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следните обстоятелства: 1. че гражданската отговорност на лек автомобил с рег. № ***** е застрахована при ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД по силата на валидна застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ******; 2. че на **** г. в гр. П. на ул. ****** № *** между собствения на ищеца лек автомобил „*****“ с рег. № ***** и лек автомобил с рег. № ***** е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил с рег. № ***** при маневра на заден ход не съобразил габаритите на собствения си автомобил и допуснал настъпване на произшествие; 3. че вина за настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил с рег. № *****; 4. че по отношения на собствения на ищеца лек автомобил са нанесени следните вреди - предна врата дясна – със степен на увреждане „боя“; панел з.д. (калник) 5 бр. - със степен на увреждане първа „боя“; стоп десен - със степен на увреждане „подмяна“ и облицовка задна броня с отвори за датчици паркиране - със степен на увреждане „боя“; 5. че по депозирано заявление от ищеца при застрахователя е образувана преписка по щета № *****, по която е изплатено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на сумата от 335, 83 евро.

Съдът намира, че данните относно настъпване на произшествието са безспорни между страните, като последните се установяват от съставения Двустранен констативен протокол за ПТП от **** г., в който е установено че участници в настъпилото пътно-транспортно произшествие са лек автомобил „*****“ с рег. № *****, управляван от Е. В. и лек автомобил „*****“ с рег. № *****, собственост на ищеца „П.“ ООД и управляван от Т. П.. В протокола е установено, че в гр. П. на ул. ****** № *** лек автомобил „*****“ с рег. № ***** извършва маневра на заден ход и реализира произшествие с паркирания лек автомобил „*****“ с рег. № *****, на който са причинени следните щети: счупен заден десен фар, ожулен заден десен калник и врата, ожулена задна броня. В протокола е отбелязано, че вина за настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, който при извършване на маневра на заден ход за обръщане задрал другият автомобил.

Следователно механизма на деянието е установен от представения по делото двустранен протокол въз основа на данните, дадени от водачите, подписали протокола.

Съгласно чл. 10 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „б“ ЗДвП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Представеният по делото протокол за процесното ПТП не е оспорен и доказва не само че материализираното в него изявление е осъществено, но и че това изявление изхожда от лицето 4 подписало протокола, тоест документът се ползва с формална доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила протоколът като свидетелстващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател за осъщественото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение, като съдът е длъжен да изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, възприета с Решение № 67/24.06.2015 г. по т. д. № 439/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/04.09.2013 г. по т.д. № 194/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил лек автомобил „*****“ с рег. № ***** е нарушил правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства, като в отклонение с правилото, установено в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, последният не е съобразил отстоянието до паркирания зад него лек автомобил при предприемане на маневра за обръщане.